Криза на киното през 2007? Или само на филмовото награждаване след това?

Заради стачката на сценаристите Златните глобуси минаха със семпла  пресконференция пред 600 журналисти и без звезди. Което не променя тези награди на чуждестранната преса като трамплин за Оскарите, нито самите отличени филми.

Матийо Амалрик„Скафандърът и пеперудата” на Джулиън Шнабел

Четири заглавия получиха по две награди „Златен глобус” и това ги оформя като фаворити. Освен престижното отличие за най-добър драматичен филм „Изкупление” получи само Златен глобус за оригинална музика въпреки седемте си номинации, сред които за най-добър актьор и актриса на Джеймс Макавой и Кийра Найтли, за режисьор на Джо Райт и сценарий на Кристофър Хамптън. „Суини Тод” имаше по-малко номинации - четири, но втората му награда е в по-престижна категория - за най-добър актьор в комедия на Джони Деп. „Няма място за старите кучета” победи в категориите за актьор в поддържаща роля (Хавиер Бардем) и сценарий (братя Коен). „Скафандърът и Пеперудата” получи Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм и за режисура на Джулиън Шнабел. Забелязват се слаби разминавания с номинациите за Оскари, но те са в реда на обичайно допустимите отклонения.

Макар да е традиционно, все пак прави впечатление силното присъствие на хора към и извън САЩ при американските постижения. И не защото е откритие, а защото доказва обогатяването в естетически план, свободно мислене и арт космополитизъм в действие. Дали ще е залегнало в сценария („Изкупление” е по едно-именния роман на Йън Макюън), или ще препраща към актьорите (Даниел Дей Луис, Кейт Бланшет, Хавиер Бардем, Джули Кристи), движението не е еднопосочно, то включва умението да се търси, цени и усвоява другостта.

В Деня на българското кино на 13 януари официалната церемония във Военния театър за Годишните награди на Националния филмов център също не страдаше от прекален блясък и заложи на деловитостта. Обратното би било нелепо: все пак се избираше „по едно от малкото”. Анимацията не вървеше към нови висоти, а дебютът се оказа само един. При игралните филми „Шивачки” на Людмил Тодоров в повечето категории нямаше реална конкуренция. „Шивачки” е мечтаното съчетание (подобно на „Изкупление”) на добра история, добре поставена и добре изиграна, която освен всичко друго е разбираема за „средностатистическия кюстендилец” (подобно на средностатистическия американец). За мен приятната изненада дойде от „Малки разговори” на Владимир Краев – тази скромна екранизация на „Вуйчо Ваньо” притежаваше специфична атмосфера и духовност (на брега на нашето море и в наши дни), която някак прилягаше на Чехов. И особено вдъхновяваше актьорите. Аз бих дала дори наградата за мъжка роля на Юри Ангелов в този филм, а не на Ивайло Христов – за да откроя не очевидното, а неочакваното предизвикателство – и успех.

Всъщност може би по-любопитните неща се случват в документалното кино. И тук фаворитът някак си беше безспорен – „Развод по албански” на Адела Пеева. Подобно Златните глобуси той доказва умението да се търси, цени и усвоява другостта. А също космополитизъм в действие. Но радостното е, че не е единственият, независимо дали е сред номинираните от НФЦ, или въобще без тяхно участие. „Проблемът с комарите и други истории” на Андрей Паунов, „И в рая има ад” на Атанас Киряков, „Преводачката на черно-бели филми” на Теди Москов, „Положителни емоции” на Елдора Трайкова, „Частно разследване” на Антоний Дончев и още ред други създават реална среда (и конкуренция) за филми-портрети и анализи, които на това ниво са кът в повечето телевизии, а за любознателния зрител са отваряне на хоризонти. Така че наградите може да минават и без шум, но успехите не бива да се пренебрегват.

Петя АЛЕКСАНДРОВА