Преди да почна този текст, надникнах в онзи от миналата година. Какво ли съм писал за 21-та „Аполония”? През 2005-а съм се възторгнал от факта, че хората в Созопол се редят на дълги опашки, и то за камерни концерти, документални филми и премиери на книги... Made in BG.

През 2006-а положението е същото, но го приемам някак като нещо нормално. Просто нещата си идват на мястото.

Димо и Маргарита – както обикновено - си свършиха работата. Най-доброто, най-новото, показвано и непоказвано, се събра в Стария град, а Сашо Морфов получи (съвършено правилно) Голямата награда.

Естествено, имаше мрънкане под нос: че се бил загубил чарът на „Аполония” с вечните купони, че артистите идвали за тяхното си събитие и на другия ден си отивали, че някак всичко било подредено, в смисъл - нямало я веселата и малко хаотична олелия от миналите години и пр. Аз пък си мисля, че така и трябва да бъде.

Защото, слава Богу, в България – след години на стъписване - вече има културен живот, и то не само от 1 до 10 септември в Созопол. Нови театрални спектакли с много зрители; премиери на филми (цели седем!); премиери на книги; изложби; рок, поп, танц и джаз; камерна музика... Артистите не могат да си позволят 10 дни безметежие, защото просто трябва да се върнат обратно там, където си работят, и да започнат нови книга, нов албум, да седнат зад пианото... Иначе няма как. Другото е криво разбрана бохемщина. А човек и за три дни може да си купоняса твърде добре (питайте сервитьорите в „Кирик”, „Ксантана”, „Художниците” в Созопол и Димо във Варвара).

Но - както всички видяха - Рашко Младенов вече не е Рашковеца с червен нос, а строг организатор. Така е - нещата се променят. За добро.

Юри Лазаров