От тази година българското кино има своя празник – 13 януари! Ако миналата на тази дата се отбелязаха 90 години от първата прожекция на първия ни игрален филм (“Българан е галант”), то сега вече и постановление официализира великия ден. Сякаш не ни стига международната кинодата 28 декември (1895 г., първата публична прожекция на програмата на братя Люмиер в Париж), ами победоносно заявяваме: “Като сме без/делници, да не сме без празници?”

Всичко е относително в това празнуване. Историците продължават да спорят кога точно е произведен “Българан е галант”. Самият филм не е съхранен на лента, задоволяваме се само с описанието му. Честването се проведе в Театъра на армията, бившето кино “Роял” отпреди Девети септември – понеже вече не съществува държавна киномрежа и всички кина в София са частни. И за капак на същия ден – петък, 13 – българският Киноцентър стана американски. Но пък награди не липсваха – Националният филмов център се беше погрижил.  

Така че – какво празнуваме? Изглежда, колкото по-несигурни се чувстваме в настоящето, толкова повече сме склонни да митологизираме миналото, а също и да се осланяме на бъдещето. Процесът на митологизация на киноисторията ни мина през много лица – от предаването по БНТ “Понеделник осем и половина” през прожекциите на площад “Батенберг” на “На всеки километър” до сегашното награждаване на в. ”24 часа” за DVD колекцията му с български филми. Искрено се радвам за признанието на цялостното творчество на Христо Христов (на снимката), но почетната възраст над 75 на кандидатите също издава носталгия по миналото. Цялото празненство мина в този ретро дух: в залата хората изглеждаха сякаш от 50-те на миналия век, а на сцената вървяха скечове – пародии на “Българан е галант” и стари филмови щампи. Коктейлът беше във Военния клуб, също запазена марка отпреди век.

Следва уповаването в бъдещето. Александър Грозев, директор на НФЦ, бодряшки заяви, че тази година отпуснатите за българско кино средства са повече от миналата и се очакват 15 готови заглавия на игрални филми. В подкрепа на думите му бяха показани рекламни трейлъри на някои от тях, зад които стояха имената на Мариана Евстатиева, Киран Коларов, Джеки Стоев, Илиан Симеонов, Андрей Слабаков, Милена Андонова… Общото впечатление – преобладаваха комедиите, което може да се приеме с оптимизъм. Но и често повтарящи се актьорски лица, което е опасно за тях самите.

И някъде по средата – реалното положение на нещата. Двойствено и изплъзващо се, както винаги. Освен кинаджиите вече почти никой не се вълнува чий ще бъде Киноцентърът, както зрителите не се оплакват, че кината са само частни – нали по тях така и така върви всичко, което си заслужава. А за алтернативни вкусове си има арткина – Дом на киното, кино “Център”, “Люмиер”, Евро-български културен център… Никой нищо не забранява, спира, цензурира в българското кино – само не се интересува особено от него. Обикновено се дава приоритет на програмирането на български филми, но когато няма публика, виновна е все рекламата, като в старите вицове. Трудно може да се намери по-обругавана (често с основание) институция от БНТ – и все пак само тя подкрепя производството на български филми (за което също справедливо получи награда). Отличените за последните две години филми или бяха на “обществено значими” теми (“Откраднати очи” за възродителния процес, “Изпепеляване” за култовското време), или бяха международно признати (документалният “Георги и пеперудите”), а най-добре и двете неща заедно (“Лейди Зи”, изпълнението на Весела Казакова в “Откраднати очи”). В България идват да снимат не само второстепенни продукции (дори Копола беше тук, да не говорим за уважавани звезди като Скарлет Йохансон, Самюел Джаксън, Уилем Дефо и т. н.) – обаче какво общо има това с родното кино? Оказва се, че действителното положение се различава от желателното – то  вероятно не е нито толкова добро, нито толкова лошо, колкото го представяме.

Петя Александрова