Като последен отзвук от българските летни фиести на изкуствата през септември морето приюти във Варна и един кинофестивал.

Който всъщност е сбор от два постоянни – международния “Любовта е лудост” с този на българския игрален филм “Златна роза”. От което според мен спечелиха и двата – любовният приобщи младежката аудитория и самите кинотворци, а българският излъска светски чар и закачи от курортисткия блясък.

Задкулисните истории вече се позабравиха. Наградите отдавна са ясни, фаворитите също. Но ако трябва да се откроят тенденции, то три от тях със сигурност ми изглеждат обнадеждаващи. Първата е видимо увеличеният зрителски интерес към българското кино. Пълни салони – това е сънят мечта на кинаджията, не толкова наградите. А за “Мила от Марс” залата се пръскаше по шевовете, както в добрите стари времена на 70-те.

Втората приятна изненада е увеличеният брой дебюти – 6 от 16-те конкурсни филма. И не просто бройката има значение, а равностойното вписване на тези заглавия сред останалите. Затова и сред дебютите бяха толерирани противоположните линии на киноразказа – на умението да се продължи правенето на класическо кино дори с риск да изглежда леко старомодно – при “Шантав ден” на 26-годишната Силвия Пешева. И да се търси по-авангарден и модерен киноезик, адекватен на новите поколения, поне каквито си ги представяме ние, по-старите – в “Мила от Марс” на Зорница София.

Третата тенденция е забравеното и пренебрегвано, а всъщност традиционно ярко актьорско присъствие. И това важи не само за наградените, които сега са в най-добрата си възраст и творчески активна форма. На тях до голяма степен се крепеше успехът на поделената “Златна роза” - “Мила от Марс” (наградата за женска роля на Весела Казакова) и “Изпепеляване” на Станимир Трифонов (наградата за мъжка роля на Стефан Вълдобрев, за женска на Параскева Джукелова от “Любовта е лудост” и впечатляващото присъствие на Деян Донков). Освен тях обаче във Варна блестеше и незабравимата двойка отпреди 20 години – Ваня Цветкова и Иван Иванов – след прожекцията на “Другият наш възможен живот” с тяхното участие публиката се изправи на крака от присъствието на своите кумири. А най-истинското предизвикателство беше това на третата възраст – колективната игра на старците от изоставеното село в “Мила от Марс”.

В чисто кинематографичен план също имаше два примера на надежда за подобряване. Единият е “Под едно небе” на Красимир Крумов, който разбива представите, че на видео и за телевизия визията априори е второ качество. Другият е “И Господ слезе да ни види” на Петър Попзлатев – за първи път в българската киноистория авторът от перфекционизъм прави втора версия на вече съществуващия си филм. Разбира се, дано не се случва отново!

Петя Александрова