|

Международната критика, която пише за американското кино (но само кореспондентите в САЩ), вече направи своя избор – “Златните глобуси” са раздадени. След нея и Американската филмова академия предложи селекцията си – излязоха номинациите за “Оскарите”. И така месец-два непрекъснато се подклаждат състезателните страсти в Холивуд. Добре знаем, разбира се, че зад тази тупурдия стоят не пари, а много пари. И въпреки това се вълнуваме. Защото е нелепо да се отнесеш несериозно към онова събитие, което, харесва ни или не, определя в най-голяма степен облика на световните кинопроцеси.
“Оскарите” са показателни награди. Преди всичко заради демократичността си. Все пак става дума за 5803 професионалисти от различни кинобраншове, които казват своята тежка дума. Следователно не е възможно да се манипулират хората. Не е като в едно жури, което има обозримо количество участници и всеки би могъл да бъде спечелен по някакъв начин. При “Оскарите” не се влияе на отделни хора, а се влияе на общоприетите вкусове. Или по-точно - те се моделират и създават в момента. Така Лос Анджелис е ковачницата на елитния масов вкус въпреки привидното противоречие в това определение.
Кое е традиционното и този път? За да не обговаряме до болка познати неща, искам само да обърна внимание на наградите за неанглоезичен филм. Като цяло познанията по световно (не само европейско) кино на академиците са малко постни. И то при положение, че фестивали като Берлин, Кан и Венеция като голяма цедка доста улесняват избора. А от друга страна, освен че са скромни, тези познания са и политически конюнктурни. Какво означава “Златен глобус” за чуждоезичен филм да получи “Осама” от Афганистан? Това ме кара да си спомня, че международният филмов проект “11`09`01” въобще много трудно намери достъп до американците не заради естетическите си качества, а заради многозначното си отношение към атентата на 11 септември. Същата конюнктура подреди миналата година “Оскар” да спечели традиционно добрия “Никъде в Африка”, който обаче е, първо, немски, второ, за Втората световна война и трето, за евреите. Като пренебрегна изключително авангардния и оригинален “Мъжът без минало” на Аки Каурисмаки. Разбира се, никой поименно не се е обаждал на 5803 членове в полза на някой от филмите. Не се и налага.
Не по-еднозначно е и положението на независимите американски филми. Според слуховете в дъното на изместването назад във времето с почти цял месец на номинациите и същевременно на самите награди “Оскар” е монополизмът на компаниите акули. Така 5803-та членове на Академията ще са гледали на екран филмите на големите фирми разпространителки, но едва ли ще са обхванали и продукцията на независимите. Те обикновено им се изпращат на касети, а при по-ранен срок нито авторите ще са успели да ги изпратят, нито самите академици ще са успели да ги изгледат. Така че състезанието се затваря в продукцията на гигантите. Както във всичко, малките и независими трудно оцеляват и рядко са конкурентоспособни.
Какво е новото тази година освен сменените дати за “Оскарите”? Преди филми като “Властелинът на пръстените” не кандидатстваха в толкова категории. Академията се държеше сериозно и не толерираше сагите “Междузвездни войни” или “Индиана Джоунс”. Дори “Хари Потър” не преде пред нея. Първите две серии на “Властелинът...” също се изявиха скромно. Този път обаче третата част “Завръщането на краля” има картбланш да обере каквото може от наградите. “При Глобусите” тя вече получи призовете за най-добър филм и за режисьор (плюс за музика и песен). Което означава събиране на масовия с елитния вкус. Не че на “Оскарите” им е за първи път да съчетават двата, това си е правило. Като се има предвид все по-младежката филмова аудитория, индустрията изисква вкусът на академиците да съвпада с вкуса на тийнейджърите.
А всъщност точно ние, българите, нямаме основание да се оплачем. Въпреки че за нас “Оскар” не се очертава и по естетически, и по конюнктурни причини, все пак едно наше момче се докосва до тях. Асен Шопов, който от години живее и работи в Чехия, е оператор на номинирания за неанглоезичен “Оскар” “Желари”. Дай боже и да спечели!
Петя Александрова
|