Лятото е сезонът на фестивалите (очаквайте информация в следващия брой). Всяко лято поднася своите изненади. Но тази година те бяха смайващи. Завесата на най-пъстрото и най-голямо културно шоу на света се вдигна, за да открие едно тотално... нищо (както научаваме от “Таймс”). Официалният старт на Единбургския фестивал бе даден не с веселото шумно и ярко стълпотворение от актьори, музиканти и акробати, а с абсолютно празна зала. Замислена като краен антидот на най-шумния фестивал в света, Sweet FA, продукция на Театъра на Относителността, предложи “пълна пустота - нито декор, нито актьори, нито интрига, нито звук, нито сценарий”. Съобразно замисъла си, остави публиката (от поканените на откриването журналисти) в залата със запалени светлини да гледа в продължение на цял час тъмната сцена сред тишина, нарушавана само от притеснени покашляния и нетърпеливи коментари откъм зрителите. Недоумение и замъглен поглед у гостите, доволство у организаторите от “несравнимия успех”. “Може би за някои не е било достатъчно голо, но наистина е релаксиращо”, е коментарът на директора на продукцията. Явно журналистите са били изненадани и не са успели да се настроят за философското приемане на празнотата като “реалност в действие... последно задействане, чрез което и в което се консумира празнотата. Тук се крие енергия, действие на унищожаване на всяко действие.” Все пак това представление на пустотата е безобидна екстравагантност пред шума и яростта, с които бе пометена достопочтената институция на Авиньонския фестивал, крайъгълен камък за театралите в Европа. След “самоубийствения атентат” в Авиньон тежко мъртвешко мълчание затисна фестивалите във Франция. Върху тяхната пепел сега се нажежава дискусия относно отношенията между държавата и културата, статута на артиста в обществото и мястото на културата във всекидневния живот. “Краят на един свят... разпадане на френската културна система... анулирането на фестивалите е симптом и символ на кризата на френската културна система и най-вече вирус, който кара едните и другите да говорят, да разсъждават, да казват на висок глас онова, което се мълвеше под сурдинка, опитвайки се да доведат до слуха и съзнанието онова, за което предпочитаха да си правят оглушка. Защо? Какво става? И какво трябва да се направи?” - коментар на списание Beaux Arts. След лятото на изригналото недоволство идва есента на осмислянето. Това лято Франция преживя и срутване на кумири - “вчерашните герои”, Пасионарията Ариан Мнушкин и Патрис Шеро, бяха обругани от младите в авиньонското ожесточение. Рокидолът Бетран Канта, морален пример за цяло поколение, извърши немислимото и непростимото. Нима през цялото време е лъгал своите фенове? Или драмата само потвърждава дефиницията за икона: не принадлежи към изкуството на портрета, ако има прилика, тя е от идеален характер.

Списание “Ролинг Стоун”, което в продължение на 35 години документира американските образци, моделирали американското общество и сложили отпечатъка си върху нашето съвремие, разсъждава върху галерията американски икони.

В този брой на ЛИК ще прочетете още за тайнствения ритуал на Елевсинските мистерии, за раждането на един упорит и разрастващ се градски мит, както и за две по-особени срещи: между изкуството и географията, между скулптор и археолог. Ще намерите интересни разсъждения върху проблемите на художественото пресъздаване и играта на реалност и привидност.

Празно - препълнено... Лятото е и време за четене. Тъкмо време (макар и в края на лятото) да ви предложим разходка из една любопитна “История на четенето”. Както казва една симпатична реклама, Happiness is…sun-lit: book to take on holiday. Наистина е щастие да тръгнеш на почивка с хубава книга и да я четеш на слънце.