Безпрецедентното отменяне на най-големия театрален фестивал в света в Авиньон, който трябваше да се проведе между 8 и 28 юли, постави на изпитание морала на хората, които управляват, и на тези, които създават култура. Скандалното лишаване на 2 милиона души от възможността да общуват в продължение на месец чрез езика на театъра очерта образа на една дълго отлагана катастрофа. Катастрофа на духа и на морала.

Жалко още и за провалените фестивали “Франкофоли” в Ла Рошел и 55-то издание на форума за оперно изкуство в Екс-ан Прованс, но фактите говорят повече от изпуснатите думи и нерви на представители на френската държава и синдикатите на нещатно заетите технически лица в сферата на изкуството.

Културният туризъм, който от години беше запазена марка за Франция, развенча мита за добре планирана и провеждана държавна политика. Оказа се, че през всичките тези години на безоблачно съществуване хората от двете страни на барикадата – държавни служители и работещи в тази сфера, отдавна са престанали да говорят за правата и задълженията си.

Така постепенно се стигна до това трудно и може би фатално за културната индустрия не само във Франция, но и Европа лято.

За първи път от създаването на фестивала в Авиньон през 1947 г. се случва подобно отменяне, което се превърна и в тъжно сбогуване на дългогодишния директор на форума Бернар Февр д’ Арсие с публиката и екипа си.

“Това е един вид пейзаж след битка, и то доста опустошен пейзаж. Все пак не искам да съдя някого или да отправям горчиви обвинения. Фестивалът приключва, както вече казахме, със смърт в душата. Още повече, че за мен той е последният”, каза разочарован Д’ Арсие.

Разочарованието е за всички и най-вече за публиката, резервирала месеци напред хотели и билети, планирала своето лято в рамките на традиционните фестивали. Разочарованието е за артистите от цял свят, които са работили цяла година, за да представят новите си спектакли на престижните форуми.

Разочарованието е за спонсори и фондове, подкрепили тези срещи на духа. Към днешна дата бюджетите им наполовина са похарчени, без да има резултат. Едва ли скоро институциите, подкрепили тези фестивали, ще отпуснат средства за бъдещите им издания, след като трябва да понесат толкова негативи. Търговската камара в Авиньон отчете загуба за местната икономика заради проваления фестивал около 40 млн. евро.

Сигурен съм, че в спора около осигуряването на нещатно работещите технически лица по време на големите фестивали във Франция няма само една гледна точка и една-единствена истина. Ще ми се да вярвам, че здравият разум от двете страни на барикадата можеше да постигне разумния консенсус, от който да спечелят всички – стачкуващи и публика.

Понякога разочарованието минава с времето, друг път остава недоверие, което не се забравя лесно. Какво ли трябва да се случи оттук нататък, за да се върне любопитството към институцията фестивал, създадена да носи положителни емоции на публика, артисти, организатори?

Може би от догодина ще търсим новото лице и смисъл на пространството, наречено фестивал. А дотогава ще се вглеждаме в разрушенията и раните от този пейзаж след битка.