"Дайте ми лукс, нужните неща не ме интересуват", казва Оскар Уайлд. Оттук можем да развием елементарна двоична опозиция, в която под "необходимо" попадат дейности като хранене, движение, мислене… и пазаруване, а в "ненужно" - музика, четене, мода… и пазаруване. Ненужно купуване на ненужни неща е рисувал още Вато: картината "При Жерсен" представя магазин за картини, в който фигури и платна преливат в еротичен танц, масивно огледало смесва платна с плът, а маслените щрихи преминават в драперии на рокли и ливреи - тези на посетителите, превърнати в портрети, в главни герои на сцената магазин, вълшебно място, където животът е вълнуващо преживяване. Следващите векове превръщат магазина в храм или музей - Универсалният магазин на Маршал Фийлд в Чикаго е обявен за национален паметник; не един голям архитект е проектирал бутици; а в този брой ви представяме експозициите, посветени на пазаруването в две големи европейски галерии - "Тейт" в Ливърпул и "Ширн" във Франкфурт. Важното в случая е, че магазинът, а не музеят е мястото, където е възможен непосредственият сетивен контакт с изкуственото, направено и изложено. В магазина, освен да бъде гледано, то може да се докосва и пожелава.

Не по-малко разточително пиршество на ненужното предлага модата. Вероятно можем да гледаме ревютата като театрални представления, съчетаващи режисура, хореография, музика и актьорски изпълнения; можем да видим в конструирането на дрехата елементи на архитектурното изграждане; най-сетне отново можем да влезем в магазина, да повдигнем завесата на пробната и да излeзем други и различни в огледалата с формат на фамилен портрет (това, че е наужким и за малко, е част от играта - толкова по-истинска, колкото по-безцелна е). Освен арбитраж по въпроса кое е cool, модата умее да променя силуета, облика и жестовете, да превръща тялото в скулптура, т. е. да въздейства, дори по-ефикасно от чистото изкуство. Въпросът дали модата е изкуство повтаря спора за статута на фотографията, частен случай на същите полемики е модната фотография, набедена в чиста комерсиалност. Седмицата на фотографията в Париж отделя специално място на този поджанр и донякъде убеждава, че колкото повече фотография има в една модна снимка, толкова по-неинформативна става тя, а оттам вероятно и по-луксозна.

Също толкова спорове могат да се водят по отношение на повече или по-малко необходимите ненужности. Но ако все още не сте се отказали от лукса на четенето, в първия за тази година брой на ЛИК ви представяме двама фаворити на литературната 2002 г., номинирани от класациите за книга и автор на годината от двете страни на Ламанша - Джефри Юджинидис и Марк Даниелевски. Признание в Британия получи и Паскал Киняр, с чийто нов проект "Последното царство" вече ви запознахме. Става въпрос все за автори, които ни убеждават, че ненужните дейности съдържат и нещо повече, така както "домът винаги е по-голям от къщата и мозъкът е по-обширен от черепната кутия, в която е вместен".