Aко не си професионален психоаналитик, невролог или психиатър, в делничния живот човешките депресии, фобии и мании биха те плашили или отблъсквали в лошия случай, а в добрия биха събуждали съчувствие или съжаление. Но не и приемане, а още по-малко възхищение.

В този брой на ЛИК, а и в предишни броеве - в материали за музиканти, писатели, художници, артисти - многократно се пресичат техните житейски разкази за страховете им, неблагополучията, особнячествата, дори перверзиите. Не е трудно да си дадеш сметка, че изкуството е единствената приемлива територия на отклоненията, които във всекидневието биха съсипали и обектите, и субектите си. Нещо повече - точно те често придават цвят и индивидуалност на отделната личност в творчески аспект. Онази плодотворна различност, която ни привлича като магнит и прави разпознаваем и ярък стила на Пруст или Бекет, на Гринауей или Линч.

В текстовете за депресията и писането, за възприемането на Вашингтон от романиста Пелеканос, за рисуването на канадеца Риопел, за манията за величие на английския киноавангардист Гринауей, дори за мъките на Моника Белучи при участието й в сцена с изнасилване намираме потвърждение на крилатата фраза, че в изкуството "не е задължително да си луд, но често помага".

Да се опитаме да си представим, че познаваме лично Марсел Пруст и Вирджиния Улф с тяхната свръхчувствителност и болезнена наблюдателност, които раздробяват нещата дотам, че и най-дребното им впечатление, дори не случка, се разпада. Най-вероятно не бихме ги понесли. Лекарят моментално ще им постави диагноза, действителността ще ги доведе до болест или самоубийство, но езикът ще сглоби тези парченца в истинска и голяма литература.

Във филмите на Гринауей има толкова необичаен секс и смърт, че в реалността затворът не му мърда. Обсебен е и от числата, една доста "некинематографична" страст. Най-малкото, което са ме питали като негов пропагандатор, е дали е хомосексуалист, или перверзник. По-нахаканите са задавали въпроса дали като дете не е искал да убие родителите си, или други такива ужасни неща. Аз самата съм се опитвала да си представя какви ли сънища има, ако въобще сънува. Може би сънищата му са като на математиците, без всъщност да знам какви са техните. Иначе на живо той е сдържан и добре възпитан джентълмен, изискан и ерудиран, филмите му обаче възбуждат всякакви бесове.

Сладостното и за читателя-зрителя-слушателя, и за създателя е в липсата на граници на въображението, когато става дума за артефакт. За социума съществуват "политически коректното" и обикновеният морал, който е достатъчно да се сведе дори и само до десетте божи заповеди. Без тези корективи обществото ще се разпадне. А индивидът ще се самоунищожи, ако се поддаде на "нездравословните" психически, фантазни или емоционални отклонения. Изкуството обаче е пространството на онова, което остава извън и отвъд с надеждата да е също тъй жизнено необходимо, "както въздухът и слънцето за всяко живо същество". То е шансът за пълноценна и - ако спада към естетическото (а да не забравяме, че и грозното е такова) - по своему полезна реализация на маниите, депресиите и фобиите.

Петя Александрова