"Комедия на слугите" тръгна за участие на фестивалите във Франция (Гренобъл, 4 юли, в рамките на фестивала на Европейския театър, и 8, 9, 10 и 11 юли в официално селекционираната програма на Авиньон) със самочувствие на най-гледания, най-обичания и най-предпочитания спектакъл. За два месеца и половина (след премиерата на 30 март) салонът на театър "Българска армия" и на фестивалите в България, които поканиха спектакъла, се пукаха по шевовете, влизаха правостоящи и пак имаше върнати зрители.

Този възторжен прием остави назад въпросите, които съпътстваха репетициите: "А това как ли е на френски?", "Как се произнася тази дума?", остана зад гърба ни търсенето на думи, мелодии, културни алюзии, феномени, които позволяват на бъдещото представление да контактува свободно с чуждестранния си зрител (спектакълът е френско-българска копродукция). В решителната фаза на репетициите Теди Москов направи рязък завой: "Абе ние правим представление за българските зрители. Да не мислим сега за друго, освен за нашата публика!" И наистина, българската публика се отблагодари за това, че този път той не я забрави. Но ето че дойде и моментът да се готвим за Франция, да се срещнем и да говорим с чуждата публика. Текстът - преведен и подреден в стройни панелчета от 4 реда, 35 знака; репетициите - на празната сцена в София (декор, костюми и реквизит вече са поели дългия път по шосетата на Европа). Спектакълът търпи нова редакция. Едно "вече не стои добре" и пада. Друго "няма да се разбере" и то пада. "Тук вече няма да казваш тази реплика на български, а на италиански", и Теди подава реплики или изпява ария или популярна песен на италиански. Нов момент: "А сега: слугите, които маршируват на мелодията на "Бандера роса", не могат да констатират на български, че "ил комунизмо пари нема". Трябва ни нещо на френски, което да се натъкми по срички с ритъма и мелодията", и т.н., и т.н. до репетицията в Гренобъл, където сцената е доста по-тясна и по-ниска. Не можем да спускаме екран отгоре, за да прожектираме великата двойка Дон Кихот и Санчо Панса на Пикасо. Решението е готово - няма да има екран, а ще се събират подвижните кулиси, които и без това се разхождат на едно колело по сцената. Прожекторите са по-малко - и този проблем е отхвърлен. Последни редакции в текста на субтитрите - Теди иска публиката да разбира, но не и да извива врат, постоянно вперила поглед нагоре. Напрежението ни расте, но каквото било, било. Представлението започва, публиката е изумена и радостна. Никой не е забелязал актрисата, която поради теснотията се е спънала и след аплаузите търси лед да наложи крака си; никой не е видял как нашият Дон Кихот, яхнал комично един стол вместо крантата Росинант, дава знак с ръка, че колегата му трябва да тръгне с кулисата, защото екран вече няма. Никой не е забелязал, но ние си знаем, че в Авиньон ще се работи още.

Така и става. Чудя се как Теди не експлодира едновременно да съобразява градуса на осветлението, на актьорската игра, на хумора и на докосването до чувствителността на един френски зрител. Отговорността ни е огромна. Трябва да запазим доброто име, което спечелихме на този престижен фестивал през 1999 г. с "Майстора и Маргарита". В момент на крайно нервно напрежение питам техническия директор на театър "Мюнисипал" как са продажбите, ще бъде ли пълен салонът за премиерата. Човекът буди доверие. Прецизен и точен като германец, професионално високо дисциплиниран, владеещ отлично знанията на всяка една служба в театъра, той ми отговаря без капка емоция, като патолог на дисекция: "Вашият спектакъл има заглавие, което не говори нищо на зрителите. Зад него не стои познато име на драматург. Режисьорът ви е добре познат на много тясна прослойка професионалисти." Със същата външна безизразност обаче добавя: "Спектакълът ви е много добър, актьорите ви са блестящи, виртуозни сте, смешно е, сигурен съм, че мълвата за вас ще се понесе от уста на уста и публиката ви всяка вечер ще се увеличава." Бях малко притеснена от този хладен анализ на ситуацията, но човекът се оказа наистина блестящ професионалист и в областта на прогнозата.

Commedia del servitore действително покори авиньонската взискателна публика, не закъсняха и бляскавите рецензии.

Наташа Колевска,
драматург на постановката, оператор на субтитрите