Френският историк Жан Делюмо изследва човешката история от ъгъла на страха (предстои да излезе на български трудът му "Страхът в западния свят, ХIV-ХVIII век). Та той твърди, че "в историята на общностите страховете се променят, но страхът остава".

Някои страхове се завръщат, повдигнати на степента на междувременно протеклото техническо развитие, упорстват от локални да прераснат в глобални. Изследователите на обществените настроения вече се канеха да скрият в шкафа с историческите плашила призрака на големите войни като масовите касапници от първата половина на миналия век, когато страшният 11 септември 2001 извади на преден план страха от тоталния терористичен конфликт, врязвайки се в нашето битие като кота единайсет девет, спрямо която тръгнахме (далеч не еднозначно) да съизмерваме всичко. Новата кризисна ситуация прибави нов епизод от усилията за властово контролиране на информацията и образите. (В този брой на ЛИК ще намерите две разсъждения по различни поводи върху новото амплоа на образите - относно терора като медиен спектакъл и относно политиката зрелище.)

* * *
Как журналистите да изпълняват ролята си, неотменна за доброто функциониране на демократичното общество, под натиска за ограничаване на свободата на изразяване и информация в името на сигурността, как да реагират на опасните тенденции към нетърпимост, на визията за глобална медийна система и глобален медиен контрол, как да опровергаят обвиненията срещу себе си - с една дума, как да работят в условията на антитерористичната борба? Като съблюдават своите отговорности за осигуряване на независима, плуралистична и правдива информация съобразно правилата на професията, обръщайки особено внимание на подпомагането на диалога между етносите, културите, религиите. В момента тези въпроси са тема на сериозно осмисляне и обсъждане от страна на международната журналистическа колегия. Терористите обичат рекламата, разчитат на комуникациите, но се страхуват от информацията - това изведе като максима едно обсъждане, на което присъствах. И още - наистина без медиите терористичните актове няма да имат такъв отклик, но без медии къде по-трудна ще е и борбата срещу тях. Професионалистите от областта на електронните медии и печата се обединяват около становището, че допълнителни ограничения не са необходими, че всички необходими изисквания и бариери са заложени в самите правила на професията.

Генералният секретар на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура го каза пределно ясно: "Енергично отхвърлям гледището, че за да получим сигурност, трябва да се откажем от нашите свободи." Сайтът libertes-immuables.net предлага всекидневна информация за посегателства срещу човешките права, свободата на печата и на информацията.

* * *
Преди терористичния удар от 11 септември новите страхове в световен мащаб приемаха по-скоро екологична окраска (унищожение на природата, нарушаване на равновесието в околната среда), засягаха личното (здраве, прехрана) или идентичността (изкуствено възпроизводство, генно инженерство). Към въпроса "Какво ще направим от нашата планета?" се прибави и "Какво ще направим от нашия вид?" На опасенията от последствията на биологичната революция Франсис Фукуяма посвещава новата си книга "Постчовешкото бъдеще" (представена в този брой на ЛИК). В различни публикации той отдавна обясняваше прехода на интереса си от края на историята към биологичната заплаха за човечеството, очертавайки проекта на новата си книга: "Отвореният характер на съвременните науки за човешката природа ни позволява да предполагаме, че след две поколения биотехнологията ще ни даде сечивата, които да ни позволят да извършим онова, което специалистите по обществено инженерство не успяха да направят. Тогава окончателно ще сме свършили с човешката история, защото ще сме премахнали човешките същества като такива. Ще започне нова история, отвъд човешкото."

Само какъв развой за няколко десетилетия - от спонтанната провокация на пънк движението No Future през седемдесетте години до постчовешкото бъдеще!

Нина Венова