Предишен брой Следващ брой
Съдържание на брой XII/2001


Online версия на списание ЛИК

   Mиналата година по същото време, претръпнала от всичко изписано и изприказвано за милениума, сигурно не съм била единствената - навръх Дванайсетия час все пак се озърнах няма ли да доловя чертата. Та не е шега работа да скочиш отведнъж в ново столетие и хилядолетие. Не всекиму се пада. Но мигът отмина и толкоз. Не сме знаели, че границата е била отместена! Усетихме я брутално: след 11 септември светът не е същият.
"Събитията от 11 септември не са свързани с културата, а с "отклоняване на културата" и с манипулация, която цели да създаде образа за сблъсък между цивилизациите - думи на Валтер Швимер, генерален секретар на Съвета на Европа, към професионалисти от културните индустрии и новите информационни технологии. - Трябва да сте наясно, че злоупотребата с тези културни инструменти е не само риск, но вече е и реалност." И пак културата разполага с несравними средства да изправя изкривеното: филмът "Кандахар" е силно свидетелство за това.
Новият свят се отъждествява с новите технологии. Как да не се изкушиш да дръпнеш конеца и да доразплетеш разсъждението, което открива този брой: "Ще бъде ли ХХI век векът на меките материи?" По всичко изглежда, ще бъде не само мек, но и флуиден. Новите технологии втечняват изкуството, отмиват жанрови ограничения, стопяват категории и класически определения: що е творчество, творец, творба, зрител. Губи се високо поставяната ценност на единствения оригинал. Програмистите започват да се самовъзприемат като творци, а творците се изживяват като техноизследователи и свободно посягат към науките. Интерактивността въвлича зрителя като съучастник в творческия акт. Авторството престава да е самотно откритие, разкрепостеният подход предлага обогатяващи кръстосвания и преходи. Разчупват се формите на музея, спектакъла, изложбата. Близо и далеч, тук и там, отсам и отвъд се размиват, бариери и стени се пропукват. Другият край на света става достижим чрез едно кликване с мишката. Звучи демократично, но може да бъде и елитарно. Защото наред с мощния си потенциал за социално сцепление новите комуникационни технологии родиха нова гибелна клопка: цифровата пропаст. За бедните, неуките, лишените от достъп. Новите технологии предоставят мълниеносна връзка и разпространение на информация, знание, култура, но могат и пагубно да разпръскват зарази - порнография, подклаждане на насилие, расова омраза, тероризъм. Както и за много други неща, всичко зависи от начина на употреба. Сега му е времето да се пишат и гарантират такива правила за употреба, че омекналият и втечняващ се нов свят, свързващ и летлив, да не позволява сблъсък на цивилизации, а да прехвърля мостове. Да не се допусне абсолютната нищета на низвергнатите, които направо биха били изхвърлени зад борда на прекрасния нов свят.

Нина Венова
 

Предишен брой  Съдържание на брой XII/2001  Следващ брой
 На корицата: Нилуфар Пазира, журналистката, вдъхновителка и изпълнителка във филма "Кандахар".

ВЪЗХВАЛА НА МЕКОТО
стр. 4
Ще бъде ли XXI век векът на меките материи? Размишление за мекото в изкуството и дръзкото му противопоставяне на материалната твърдост.

НОБЕЛОВАТА КРЕПОСТ ОТВЪТРЕ
стр. 8
Нобеловата награда отбелязва своята стогодишнина. Среща с постоянния секретар на Шведската академия, която присъжда наградите за литература.

НАЙПОЛ И ЖИВОТЪТ
стр. 11
За новия роман на най-новия лауреат на Нобеловата награда - "Половин живот" на В. С. Найпол - и неговото влияние върху индийските писатели в Англия.

СЕМЕЙНИ ПСИХОЗИ
стр. 13
Канадецът Дъглас Копланд продължава да описва персонажи, които се опитват да избягат от едно повърхностно и жадно за пари общество.

АНДРЕАС ЕМБИРИКОС
стр. 14
За Гърция 2001 е посветена на стогодишнината от рождението на поета сюрреалист, психоаналитик и фотограф. Представя го Здравка Михайлова.

КНИЖАРНИЦА
стр. 17
Полифония за Библията, Изабел Алиенде завършва трилогията си, френските литературни награди.

ТЕАТЪРЪТ И ГРАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО
стр. 18
За Бирмингамския репертоарен театър или как театралните пространства продължават да отразяват социалните и културните особености на града.

ЗНАКЪТ НА КРЪВТА
стр. 22
Представяне от Георги Тошев на белгийския художник и режисьор Ян Фабр, за когото изкуството е напрежение, наслада, болка, понякога и радост, но никога евтин флирт.

СЦЕНА
стр. 25
Лондон и мюзикълите, танцът според Марк Морис, космически вариации на Вангелис, "Татко Юбю" на длан.

ИЗГУБЕНИТЕ ГРАДОВЕ И ХОРА МИ ПРИНАДЛЕЖАТ
стр. 26
Поетесата Мирела Иванова разказва за своите пътувания, лични, но преди всичко литературни.

СЪДБАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ГРАД
стр. 30
Разговор с главния архитект на Холандия, поставил си амбициозната задача да преобрази жилищното строителство в родината си и показал го на практика в квартал в Маастрихт.

ОГЛЕДАЛОТО НА СМЪРТТА
стр. 32
Анди Уорхол и смъртта, непреодолимия праг за съвременната култура. Това е акцентът на ретроспективата му в Новата национална галерия на Берлин, представена от Людмила Димова.
 

 ГАЛЕРИЯ
стр. 35
Японски сезон в Британския музей, четири значими експозиции на женски портрети, съкровищата на скитите, Бразилия в изложби в Ню Йорк, Париж и Бордо.

ДВАТА ПОДВИГА НА 
САША ПОПОВ
стр. 36
Александър Абаджиев припомня една забележителна фигура в културния живот на България - виртуоз от "първата петорка цигулари" в света и "класик" на българския симфонизъм.

НАСАМЕ С МОЦАРТ
стр. 38
Пианистката Мицуко Учида се чувства по-близка до Моцарт след прочита на писмата му.

НЕ БЕШЕ ЛИ... БОБ ДИЛАН?
стр. 40
Всяка негова поредна песен бързо се превръща в класика, но и се подлага на безпощадна дисекция и анализ. А това според певеца е просто тъжно.

ОТКРИЙТЕ ЛИЦАТА!
стр. 44
Новият филм на иранеца Мохсен Макмалбаф "Кандахар" е силна, болезнена творба за живота на жените и за мизерията в Афганистан, още по-актуална след атентатите на 11 септември.

ЖЕНАТА ЗАД "КАНДАХАР"
стр. 46
Нилуфар Пазира е афганистанска журналистка, емигрирала преди 12 години в Канада. Тя вдъхновява Макмалбаф за "Кандахар" и играе себе си във филма.

НЯКОИ ГО ПРЕДПОЧИТАТ ГОРЕЩО
стр. 48
Спомените на починалия тази година актьор за снимките на най-успешната според него и критиците американска комедия.

ЕДИН ГРАД И ЕДНО КИНО
стр. 52
Солун ежегодно приютява есенния Международен фестивал на киното в Гърция. За симбиозата град-кино разказва Павлина Желева.

ДА СЕ ОТНАСЯШ С КИНОТО КАТО С ИГРАЧКА
стр. 54
Най-значимият полски режисьор Анджей Вайда говори за себе си, за политиката и за европейското кино.

ЕКРАН
стр. 57
Жул и Джим по китайски, Бети Фишер и други истории, Джон Туртуро се сблъсква с инквизицията, документален филм на Кияростами за Африка.

КОЙ ОТРЯЗА УХОТО НА ВАН ГОГ?
стр. 58
Художникът сам ли е сторил това в пристъп на безумие, или ударът е нанесен от приятеля му Гоген - експозиция в Чикаго и Амстердам цели да осветли кървавия инцидент.

СЕКСПЛОАТАЦИЯ
стр. 61
Къде са границите за показа на интимността и голотата в едно общество, решено да помете всяко поведение, продиктувано от свян.

Дизайн и програмиране © 2001 TaraSoft®