  |
||
| Предишен брой | Следващ брой | |
| Съдържание на брой X/2001 |
|
||
| Предишен брой | Следващ брой | |
| Съдържание на брой X/2001 |
Дори да живееш в кула от слонова кост, не може да не забележиш
рухването на други кули по света. И това да не разтърси реалността ти,
да не закачи и онези сфери на изкуството, обявени за откъснати от всекидневието
или развлекателни. Да не ги огледа по новому.
Четох някъде как по филмите дословно можеш да се научиш да управляваш
самолет като онези в трагичната сутрин над Ню Йорк, да опознаеш Пентагона,
да влезеш в детайлите на атентати и заговори. Желанието за достоверност
в киното му изиграва ужасна шега - колкото по-истинско е описанието на
престъплението, толкова по-лесно е практическото му извършване. Ако я няма
преградата в мозъка, която да го спре.
Сега големите филмови производители задържат продукцията, която включва
разрушителни трилъри, преглежда филм по филм дали няма нещо, което възпитава
в насилие, премонтира готови заглавия, за да избегне сцени с "вредно" съдържание.
Проявява се автоцензурата - можеш ли да си позволиш и как ще прозвучи след
тази катастрофа да говориш за смърт и атентати, особено пък извършителите
да изглеждат смели и положителни герои. Може би индустрията на мечтите
се стресна - та тя произвеждала и зло. Дори трогателният и хуманистичен
"Изкуствен интелект" на кумир като Спилбърг съдържа епизод, който те плаши
с предчувствията си: едно пътуване из опустошения и рухнал Манхатън, затънал
във вода и без живот.
От филмите наистина можеш да се подготвиш да убиваш. Но същото можеш
да кажеш за "Хладнокръвно" на Капоти или "Герника" на Пикасо. Някои го
чуват в тежката музика на Вагнер или Шонберг, други в стържещите звуци
на Алис Купър или хевиметълите, трети в предизвикателствата на Морисън
или Еминем.
А нима това не важи в още по-голяма степен за компютърните игри, в
които толкова често целта е да унищожиш противника? А те са най-популярни
сред деца, които по принцип не прокарват рязка граница между условност
и действителност. Самата аз се бях объркала, когато ходех на шофьорски
курс и инструкторът настойчиво ми обясняваше кои положения на пътя да избягвам,
а на компютъра ми стоеше игричка с надпреварвания и на нея се стараех да
прецакам противника, съвършено неспазвайки правилата за улично движение.
А какво да кажем за телевизията, където всяка вечер ти съобщават за
толкова безсмислени жертви? И ти свикваш, че това се случва, то е нормално,
без да го приемаш.
Крилатата фраза на Гоя отново е на мода: "Когато разумът спи, се раждат
чудовища." Динозаврите останаха само в енциклопедиите, детските книжки
и литературно-филмовата серия "Джурасик парк". А чудовищата са на живо.
И "на живо" по екрана всяка вечер в новините.
Петя Александрова
| Предишен брой | Съдържание на брой X/2001 | Следващ брой |
| На корицата: Джош Хартнет
НА ГЪРЦИЯ С ЛЮБОВ
МОНОЛОГЪТ: ЗА КОГО ПЕЕ ВОТАН?
СРЕЩА СЪС СФИНКСА
СЕКС, ЛЕГЕНДИ И ФОТОГРАФИЯ
МАЙКЪЛ КОНЪЛИ В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ
ПИСАТЕЛЯТ СЪДИЯ
КНИЖАРНИЦА
СЛОВО И ПЛЪТ
ВКУСЪТ НА СИНГАПУР
СЦЕНА
ДЮБЮФЕ МАГЬОСНИКЪТ
|
 |
ПСИХЕДЕЛИЧНА КЕРАМИКА
стр. 34 С приказните си животни, фигури и цветове парижката изложба на панамска керамика очарова етнолозите и смайва колекционерите. НАРУШЕНОТО МЪЛЧАНИЕ
МИСТЕРИЯТА "СТРАДИВАРИУС"
ФАДО - РАЙ И АД
АВТЕНТИЧНИЯТ ЯКОБС
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ НА БАРНС
ИДОЛ ПО НЕВОЛЯ
ВЕНЕЦИАНСКИ КАДРИ
ЛЪВЪТ ЕРИК РОМЕР
ЕКРАН
СИМВОЛЪТ НА АRTE
|
Дизайн и програмиране © 2001 TaraSoft®
