Предишен брой		Следващ брой
	Съдържание на брой VIII/2001

Започнахме цивилизовано да свързваме лятото с културно празненство - фестивали, събития на открито и на море, хладни киносалони и шумни концерти. Само че тази похвална западна мода не може да прикрие облаците на източния културен фронт. Което особено се усеща по киното.
Сега непрекъснато следим какво става по големите форуми в Берлин, Кан и Венеция, а до неотдавна се вторачвахме в Москва и Карлови Вари. Какво се случи? Та нали тези фестивали продължават да си съществуват, дори продължават да са същата престижна "А" категория. Но да сте запомнили тази година кой е спечелил наградите в Москва? Вероятно само прекалено всеядни запалянковци или пристрастни кинаджии следят определящите доскоро нашия филмов пазар форуми. А всъщност фасадата си остава внушителна - председател на журито в Москва беше Маргарете фон Трота, Никита Михалков е президент на фестивала, иранците отново се изявиха бляскаво, чехи, поляци и унгарци традиционно избраха руската столица. А прие ли някой тук присърце, че българският филм на Петър Попзлатев по Станислав Стратиев ще се показва в Карлови Вари?
Както не се чува за проявите в някога близките ни кинофестивали, така не се чува и кой знае какво в родната ни страна. Или по-скоро се чува по друг начин. През юни на театралния фестивал "Варненско лято" ми направи впечатление, че директорите на театрите от цялата страна могат да говорят разпалено или отчаяно за ситуацията в поверените им ведомства, за имотите на културата, за щатове, за неплатено парно и неизплатени заплати, за препирни с институции, за... само че ако стане дума за "художество", те млъкват.
Така е и с киното. В момента на дневен ред са две приватизации - на Киноцентъра "Бояна" и на софийската киноразпространителска мрежа. Веднага чувам как ме поправят, как уточняват за какви ООД или ЕАД, за каква част от държавно имущество и за колко дялов капитал, за предмет на дейност или не знам какво си става дума. Само че в съда може и да става дума за това, на масите им за преговори, в бизнессрещи също, но повечето зрители се интересуват все още от друго - един филм хубав ли е, или лош, да го гледат ли и защо, с какво ще ги развълнува или впечатли. И препирните около предаването "Понеделник осем и половина" ги засягат дотолкова, доколкото дали ще проследят българските филми в най-гледаното време по националния ефир и как ще им ги поднасят. А на кого са правата върху тях и кой колко плаща за излъчването не че няма значение, но прилича на задкулисна игра и междуинституционална или междуличностна интрига на фона на въпроса "Заслужават ли си самите филми?"
И започваме да се въртим в омагьосания кръг кое е първо: яйцето или кокошката. Едните говорят колко е трудно, направо невъзможно да има въобще кино в нашите страни, какви икономически лупинги се правят в името на съществуването му. Другите пък казват колко това кино е лошо или безинтересно и че напъните са извън екрана, а на него са истинските стойности, които, ако са бледи, е неспасяемо.
Независимо дали приемаш киното за изкуство, или за развлечение, от него очакваш да го има. А като не чуваш или не се интересуваш от помръкващи бивши големи фестивали, като се разпада собствената ти производствена и разпространителска система, ще отпадне и онова, което да гледаме - родна продукция..

Петя Александрова
 

Предишен брой	Съдържание на брой VIII/2001	Следващ брой
На корицата: американският актьор Шон Пен ПРАВОТО ДА ГЛЕДАШ стр. 4 Флоренция иска да накара туристите да плащат, за да се разхождат по улиците й. А след това какво? ДА ЖИВЕЕШ И ДА УМРЕШ В ПОМПЕЙ стр. 6 Една интересна изложба това лято в Париж въвежда в щастливия делник и високата цивилизация на Помпей, унищожен от изригването на Везувий през 79 г. от н. е. ДЖОН ЪРВИНГ стр. 10 Среща с един от титаните на съвременната американска литература по случай излизането на новата му книга "Четвъртата ръка". МЪРТЪВ ЛИ Е ФРЕНСКИЯТ РОМАН? стр. 14 Издатели и писатели разсъждават дали новото столетие ще бъде толкова благодатно за френската литература, колкото ХIХ и ХХ век. КНИЖАРНИЦА стр. 17 Ново пълно издание на Алберто Моравия, писма на Дашиъл Хамет... ПРОКЛЯТИЕТО УЕЛШ стр. 18 Гледна точка на английския критик Мартин Макуилън към творчеството на Ървин Уелш (двамата са гости на фестивала "Шотландски автори в България", организиран от Британския съвет тази есен в София). БОЖЕСТВЕНО РОЖДЕНИЕ стр. 22 Постановката на "Лулу" на Ведекинд в Лондон е театрално събитие и предизвикателство за добрите нрави и традиции. МАЙСТОРЪТ НА МЪЛЧАНИЕТО стр. 28 Портрет на немския театрален режисьор Клаус Михаел Грюбер. СЦЕНА стр. 29 Шекспир в Сентрал Парк, Лондонски театрален фестивал, нов оперен триптих на Гоуър... ВЕНЕЦИЯ, БИЕНАЛЕ ЗАВИНАГИ стр. 30 От основаването си преди 106 години международният преглед на изкуството край лагуната е в непрекъснато движение. Но като че ли отдавна Биеналето не е било толкова вълнуващо и влудяващо.		СВЕТЪТ НА ТАКАШИ МУРАКАМИ стр. 35 Един японец в Ню Йорк и неговият симпатичен герой, вдъхновен от Мики Маус. ГАЛЕРИЯ стр. 37 Нова "Тайна вечеря" предизвиква смут, провокации в парка, торсът в модерната скулптура... ДИМИТЪР НЕДКОВ стр. 38 31-годишният режисьор сърфира из театралното пространство и обяснява, че режисурата не е професия до момента, в който не докажеш, че е част от живота ти. АНГЕЛИН ПРЕЛЬОКАЙ стр. 42 Албанският хореограф, установил се в Южна Франция, обича да смесва различни светове в работата си. ВЪЛШЕБНАТА ПРЪЧИЦА стр. 44 Поглед към тайните на един инструмент на властта, диригентската палка, и нейните виртуози. МАРТА АРГЕРИЧ стр. 46 Портрет на една голяма пианистка, изключителна музикантка, която никога не подписва договори и не дава интервюта. НЕПОКОРНИЯТ ШОН ПЕН стр. 48 Той е един от най-интересните фигури в съвременното американско кино, необикновен актьор, превърнал се в запален режисьор. По повод на своя нов филм си отваря сърцето и личния албум. ЕКРАН стр. 55 Шампиони от хитпарадите превземат филмовия екран, Салма Хайек се въплъщава в мексиканската художничка Фрида Кало, Биле Аугуст снима по Жорж Сименон. ОЖИВЯЛО МИНАЛО стр. 56 Кутия със съкровища, прекарала дълги години в банков сейф, е съхранила безценен отрязък от виенския културен живот от началото на ХХ век. ГОДИНИТЕ ПИВО стр. 58  Бернар Пиво се оттегли след почти трийсет години на малкия екран в рицарско служене на книгата - последователно в "Отворете кавичките", "Апострофи" и "Културен бульон". Поглед от няколко страни към това "френско изключение".