  |
||
| Предишен брой | Следващ брой | |
| Съдържание на брой I/2001 |
|
||
| Предишен брой | Следващ брой | |
| Съдържание на брой I/2001 |
Kогато имаме шанса лично да влезем в нов век, предпазливост в прогнозите
не е излишна. В същото време желанието да се изприказват нелепици е неудържимо.
А разполагаме с достатъчно поуки.
Когато се е раждало двадесетото столетие, съвременниците не са могли
да предвидят нищо от бъдещите културни реалности. Нито от политическите.
Най-малко - от научните и техническите.
На 1 януари 1900 година дори фантастите, още по-малко журналистите,
не са имали шанс да предвидят изобретяването на такива елементарни удобства
и глезотийки от бита като химикалката, ципа или противозачатъчните хапчета.
Как да си представим тогава, че някой би могъл да си представи филмите
на Федерико Фелини, сградите на Франк О. Гери или виртуалния лидер Playstation
2!
И докато стъпването на човек на Луната и други технологични чудеса
са били все пак предсказвани чрез мечти, никога не е било възможно да се
пророкува, нереално е било да се мечтае в сферата на откритията и дръзновенията
на духа.
На същия този първи януари преди столетие са били изминали само пет
години от първата публична кинопрожекция на братята Луи Жан и Огюст Люмиер.
Пабло Пикасо и Жорж Брак са били 18-19-годишни, Франц Кафка - 17, Чарли
Чаплин - 11. Една годинка са навършвали Хемингуей и Дюк Елингтън, точно
тогава са се родили двама Луис - Бунюел и "Сачмо" Армстронг. До раждането
на Бил Гейтс са оставали 55 години.
Как да гадаем кои ще са титаните на новия век, ако те някъде едва сега
прохождат и проговарят. Или всеки момент ще изплачат за първи път.
Трудно е да си представим бъдещето на човешката чувствителност изобщо
и особено сред чудеса на науката, които вече не изненадват. Затова може
би ставаме
по-толерантни към крайности и по-търпими към изстъпления на онова,
което наричаме авангард. Защото отдавна е ясно, че човекът продължава да
разказва все онези, същите приказки отпреди няколко хилядолетия: за добрия
и лошия, за любовта и раздялата, за греха и изкуплението, за бедността
и богатството, за живота и смъртта. И все още толкова много са онези, които
искат да видят и чуят старите сюжети...
Съвсем сигурно е обаче, че след като надживяха най-великия и най-зловещ
век на човешката цивилизация, ще оцелеят още поне сто години и музиката
на Бах, и опияняващите строфи на Шекспир, и...
Всъщност не съм сигурен дали имам смелост да изброявам повече.
Панайот Денев
| Предишен брой | Съдържание на брой I/2001 | Следващ брой |
| ЗНАК КЪМ БЪДЕЩЕТО
стр. 4 Какво да затворим в бутилката, която да хвърлим в океана на безбрежното време? Какво и как искаме да кажем на идващите след десет хиляди години? ПАМЕТТА И ОПРОЩЕНИЕТО
ФИКЦИЯТА НА ХХI ВЕК?
САМОТАТА НА РОМАНИСТИТЕ
ПИША, ПРЕНАПИСВАМ...
В БЪРЛОГАТА НА ЛЪВА
КНИЖАРНИЦА
НА ТЕАТЪР В ПЕТЕРБУРГ
ЗАДРЪСТВАНЕ НА МОЗЪКА
ЛЕБЕДОВАТА СОНАТА НА БЕРГМАН
ПРИВЛИЧАНЕ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
СТОЙНОСТТА НА ИЗКУСТВОТО
|
 |
КРАЙ НЯМА
стр. 34 "Отворени краища" е третата и последна част от изложбата на произведения на изкуството от ХХ век в МоМА в Ню Йорк, която покрива годините от 1960 до края на века и има амбицията да прогнозира бъдещи тенденции. ГАЛЕРИЯ
ХАМЕЛЕОНЪТ ФИЧО
АРИЯ НА РЕКОРДИТЕ
ВЕКЪТ НА ВЕРДИ
ИМПРОВИЗАЦИЯТА В КЛАСИКАТА И ДЖАЗА
СТУДИО
УЛИЦА НА АРХИВИТЕ
ЕДИН ЕВРОПЕЕЦ В СВЕТОВНОТО КИНО
ОТ ПАРИЖ ДО ХОЛИВУД
УРОК ПО КИНО
ЕКРАН
|
Дизайн и програмиране © 2001 TaraSoft®
