ДИНО САЛУЦИ
И АНЯ ЛЕХНЕР
 |
| |
От 60-те години на миналия век, когато великият Астор Пиацола преобрази класическото танго и го превърна от музика за танцуване в музика за слушане, която звучи и в концертната зала,
т. нар ново танго (tango nuevo) категорично заяви принадлежността си към “новата класическа музика”. Различни артисти, работещи в единия или другия идиом, се срещат на сцената и създават незабравими музикални откровения. Именно любовта към танго нуево и аржентинската култура прави възможна и появата на дуото Дино Салуци и Аня Лехнер. За двамата изпълнители разказва Маргарита БОРИСОВА.
Аржентинският бандонеонист и германската челистка започват своята съвместна работа преди 10 г., когато по време на един концерт в Мюнхен на Салуци трио бандонеонистът се среща с набиращия тогава популярност квартет Розамунде. В приятелски разговор двамата обменят идеи, намират сходни виждания и умонастроения и от юни 1996 г. репетициите им стават реалност. През 2006 г. Салуци и Лехнер започват работа по записването на нов албум, като същевременно ще представят новата си програма на живо. София е мястото, където тази нова програма ще има своята световна премиера, след което дуото тръгва на европейско турне.
Тимотео “Дино” Салуци е роден през 1935 г. в Кампо Санто, селище в Северна Аржентина. Детството му преминава без радио и записана музика, но затова пък семейството му винаги е живяло с музика. Баща му свирел на китара, мандолина и бандонеон и преподал основите на свиренето на бандонеон на сина си, докато детето било още на 7 г. Дино започва да свири професионално още като ученик в Буенос Айрес и скоро става член на Оркеста Естабле към първата радиостанция в Аржентина - радио “Ел Мундо”. Именно там той среща и Астор Пиацола по времето, когато терминът ново танго започва да набира популярност. Макар музиката на Дино Салуци да е тъкмо ново танго, той не обича да я заключва в тези рамки. Напротив - винаги е акцентирал върху това, че не свири “арт”, а емоционална музика, която изразява широк диапазон.
През 1956 г. Дино Салуци напуска работата си в радиооркестъра и се завръща в родното си Кампо Санто, за да преоткрие фолклорната традиция и вече съзнателно да я вплете в своите композиции. Стреми се да не падне в капана на обикновения еклектизъм, станал вече характерен за региона.
През 1979 г. бандонеонистът създава своя ансамбъл Куартето Дино Салуци, чиито появи на европейска сцена предизвикват бурни положителни отзиви, като едновременно с това слага началото на експерименталната си камерна група Мусика креатива. Оттогава датира сътрудничеството му с мюнхенския лейбъл ЕСМ и първият запис за компанията - албумът Kultrum. Спонтанно сътворен в студиото по време на запис, този проект разкрива в пълнота способността на Салуци да разказва приказки. Албумът – въображаем поглед към местата от неговото детство – съдържа преработени елементи от танго, южноамериканска индианска музика и други забравени фолклорни мотиви. Вторият му самостоятелен албум Аndina кара американското издание Fanfare да възкликне: “Дино Салуци е може би най-великият жив изпълнител на бандонеон.”
От 1980 г. насетне Дино Салуци прави много и разнообразни проекти с американски и европейски джаз музиканти, които се надпреварват да му отделят подобаващо място в албумите си – Чарли Хейдън, Пале Микелборг и Пиер Фавр в Once Upon A Time... Far Away In The South, Енрико Рава във Volver, Луис Склавис, Едуард Весела, Чарли Мариано, Ал Ди Меола (в албумите World Sinfonia и Heart of the Immigrants), Дейвид Фрийдман и Антъни Кокс, като винаги успява да запази и впише своя индивидуален почерк във всеки контекст. Самият той разкрива виждането си относно изявите в различни проекти: “Старая се да не си създавам предварителна представа каква трябва да е музиката. И не се притеснявам какво ще излезе накрая, защото ще бъде отражение на моята същност и на културата, към която принадлежа. Ако свиря джаз, свиря джаз. Това е просто различен начин да изразя чувствата си.”
Покрай новото танго съвсем естествен е и интересът на Дино Салуци към камерната класическа музика. Още соло композицията Memories (в албума Andina, 1988), където звукът на бандонеона предполага вълна от оркестрация, загатва за бъдещата му работа в тази посока. По време на концерт в Мюнхен на неговото трио бандонеонистът се среща с набиращия популярност квартет Розамунде и не след дълго се ражда албумът Kultrum на Салуци с този квартет – албум, едновременно възхваляван и от критиката, и от публиката, за което свидетелстват многобройните успешни концерти на тази нова програма. Дино Салуци твърди, че класическите танго изпълнители не представят адекватно неговата музика. Затова той съзнателно страни от чистата танго форма, без да я напуска напълно, и работи с артисти, изразяващи се в други стилове, в които импровизационният момент е основна характеристика.
От работата на Дино Салуци с Розамунде Квартет се ражда едно приятелство и е сложено началото на нов дует с челистката от квартета Аня Лехнер.
Лехнер е ученичка на Хайнрих Шиф и Йанос Старкер и е една от основателките на квартет Розамунде. Въпреки че е класически музикант, Аня Лехнер отдавна се занимава с изучаването на различни музикални култури и свири в проекти, в които импровизацията заема важно място. Интересът й към новото танго довежда до записа на Kultrum на квартет Розамунде съвместно с Дино Салуци, с когото Аня Лехнер концертира и в дуо. За тяхна изява музикалният критик Ричард Кук пише в Jazz Review: “Най-близо до съвършенството, отколкото която и да е друга музика…”
Отделно от това през 2000 г. тя започва работа с гръцкия пианист Василис Цабропулос върху издадения през 2004 г. албум Chants, Hymns and Dances, съдържащ специално аранжирана музика на творбите на гръко-арменския композитор и философ Гурджиев. Този проект е приет с овации в САЩ и дори стига до първо място в класацията на Аmazon.com за класическа музика.
Аня Лехнер се изразява добре и в импровизиран джаз контекст. Доказателство за това е албумът й с Миша Алперин и Ханс Сьоренсен Night, записан на живо по време на фестивала Vossajazz в Норвегия.
|
