30 януари 1979. Телевизионното новинарско студио в БТА. Коментаторът на новините Петко Бочаров

Петко Бочаров е по-млад от доста днешни медийни еднодневки и журналистически редосеялки. Нищо че на 19 февруари става на 90 години.

Той е най-старият действащ журналист в света. И то как действащ! Прочетете само няколко негови текста и ще видите: мозък като бръснач, позиция, културно и съвременно писане; никакво словоблудство.

Бай Петко е уникален с много неща. Най-вече (и той много се гордее с това), че от първия си работен ден през далечната 1952 до пенсионирането си през октомври 1983 е работил в Българската телеграфна агенция. Никъде другаде. Даже е получавал и награди – йенски съд за гювеч и интерниране като кореспондент в Силистра, защото е ходил на църква. Има полиетиленово калъфче с две прозорчета; от едното се вижда личната му карта, а от другото – журналистическата му карта, на която пише: Бетеанец завинаги.

Е, преди да почне в БТА (като неблагонадежден юрист и – ужас! – възпитаник на американския колеж отпреди 9 септември) е бил арматурист и е правил тухли. Но така се е калявала стоманата...

През 1962 участва и в ефирен експеримент на тогавашната БТ. От студио в телевизионната кула прави първия международен коментар на живо. Темата е типична за онова време: Конференцията на външните министри от Южна Америка в Пунта де ла Есте. Но след това 12 години от телевизията не са го потърсили за нищо. Защото група възмутени граждани са подпалили телефоните: Защо този? Той е завършил американски колеж!

Петко Бочаров е сладкодумец и може да разказва смешни, абсурдни и мрачни истории от онова време с часове. Около него е весело, защото не е озлобен. Мъдър е.

Когато се пенсионира с мизерна пенсия от малко над 100 лева, не отива да дрънчи с тенджери пред парламента, ами се хваща с това, което умее: с писане. До ден днешен.

Тъкмо защото е завършил американски колеж, превежда и „Приказки от страната Алабашия” на Карл Сандбърг. Там герои са Няма Дакажа и Дайми Брадвата...

Макар и на 90, бай Петко има blog, има facebook; от лятната си къща в полите на Стара планина праща текстовете си по e-mail, защото там има wireless.

Няма го обаче в wikipedia. Реших да проверя кой друг е роден на 19 февруари и във виртуалната енциклопедия открих, че на този ден слънчевите лъчи огряват четирите статуи на Птах, Ра-Хоракти, Рамзес II и Амон-Ра, намиращи се във вътрешността на храма в Абу Симбел; както и имената на много знайни и незнайни рожденици. Но Петко Бочаров – не.

Добавих го собственоръчно.

Юри ЛАЗАРОВ