1998 година
14.12.1998. Българското посолство в Триполи е уведомено с факс, подписан от група медицински работници от Детската болница в гр. Бенгази, че либийските власти са задържали българските граждани Севда Симеонова Ябланска и Снежана Иванова Димитрова. Всекидневно български медицински работници са били разпитвани и в самата болница. Посолството провежда срещи с представители на Главни управления "Протокол" и "Консулски въпроси" към Генералния народен комитет за външни връзки и международно сътрудничество (ГНК за ВВ и МС). Българските дипломати узнават, че от З месеца,от октомври 1998, в Бенгази се води следствие за заразяването на много деца с вируса на СПИН. Посолството провежда телефонни разговори с медицинския персонал от Детската болница в Бенгази. Уведомен е заместник-гененералния директор на "Експомед" д-р Венцислав Минков, който по това време е бил в Бенгази, за да се запознае с възможностите за освобождаване на българските граждани.
16.12.1998. Посолството в Триполи внася в Главно управление "Консулски въпроси" към ГНК за ВВ и МС вербална нота, в която се настоява за освобождаването на Севда Симеонова Ябланска и Снежана Иванова Димитрова. Те са освободени и следственото дело срещу тях е преустановено. 18.12.1998 Българското министерство на външните работи (МВнР ) се обръща с писмо до Министерството на здравопазването (МЗ ) с искане фирма "Компас консулт" да окаже съдействие на специалистите, които е изпратила в Либия. По-късно ще се изясни, че в края на 1998 българското посолство не е свързало кратките задържания на български граждани в Бенгази (нещо обичайно, както става ясно) със започналото през есента в този град разследване на масовото заразяване със СПИН. София не е уведомена за зараждащия се СПИН-скандал.
1999 година
10.02.1999. Посолството в Триполи получава първия сигнал за отсъствие на 23-ма български медици, които работят в болницата в Бенгази. Според очевидци те са били откарани предния ден с автобус , без насилие. Българското посолство връчва на ГНК за ВВ и МС вербална нота, с която иска разяснения, но не успява да научи имената на изчезналите българи. Поискани са срещи, включително с либийския външен министър.
12.02.1999. София. Началникът на управление "Консулско" на МВнР Бранимир Заимов извиква консула на Либия Абдел Бешти Рауби и му заявява, че в МВнР е постъпила информация, че на 10 февруари 1999 в Бенгази неизвестни въоръжени лица са влезли в жилищата на 23-ма български специалисти и са ги отвлекли в неизвестна посока. Заимов настоява да се направи проверка и да се даде подробна информация, да се даде точен списък на хората,които са били отвлечени, да бъдат открити и незабавно освободени българските специалисти.
13.02.1999. Българският консул от Триполи е изпратен в Бенгази. Той установява, че става дума за разследване заради зачестили случаи на заразяване със СПИН в детската болница в града.
13.02. 1999. Публикувано е първото съобщение на МВнР за медиите по случая.
15.02.1999. С нота, отправена до Народното Бюро на Великата социалистическа народна либийска арабска Джамахирия, МВнР настоятелно иска официална информация, както и списък на задържаните в Бенгази около 10 февруари български граждани. Настоява всички български граждани, задържани без правно основание, да бъдат освободени.
15.02.1999. Заимов се среща с Аяд Абудахер, временно-управляващ посолството на Либия в България. Той заявява, че българската страна е дълбоко обезпокоена от липсата на информация за съдбата на задържаните в Бенгази български специалисти и моли временно управляващият посолството да информира за: списъка на задържаните български граждани, официалните мотиви за задържането им, характера на следствените действия и сроковете, в които се очаква да приключат. Временно управляващият е заявил, че полага усилия за получаване на официална информация и при наличието на такава, тя ще бъде предадена на българските власти, но не се ангажира с конкретни срокове.
15.02.1999. МВнР излиза с официална декларация.
17.02.1999. Заместник-министърът на външните работи Марин Райков извиква временно управляващия посолството на Либия в София Аяд Абудхер и иска следните разяснения: - причините за ареста на българските граждани и задържането им цяла седмица без българската страна да бъде официално уведомена; - мотивите на либийската страна да откаже достъп на представители на посолството до задържаните. Абудхер посочва, че посолството разполага само с неофициална информация. Става дума за следствени действия, по които българските граждани са призовани като свидетели. М. Райков уведомява либийския дипломат, че МВнР е решило да отзове посланик Кръстю Илов и да изпрати в Триполи работна група, която да изясни проблема с медиците. Той иска пълно съдействие за действията на работната група от страна на либийските власти. Подчертава, че тревожният случай се следи лично от министър-председателя.
18.02.1999. За първи път официално, с нота ГНК за ВВ и МС уведомява посолството в Триполи, че спрямо няколко български лекари и сестри, работещи в Детската болница в Бенгази са предприети предохранителни мерки. Такива мерки са били взети и спрямо лица от други националности, работещи в Бенгази, в резултат на оплаквания за нарастване на случаи на заразяване със СПИН на деца, които са били на лечение в тази болница. Приложен е списък на 15 български граждани, които са освободени на
16.02.1999. Този списък, както се оказва по-късно, не е точен. Не всички от изброените в списъка са били освободени. След като постъпките на посолството в Триполи за изясняване на случая и за среща със задържаните не дават резултат, министърът на външните работи Надежда Михайлова командирова в Либия в периода 19 февруари - 8 март 1999 работна група , ръководена от Людмил Спасов, по онова време и.д. началник управление "Близък Изток и Северна Африка” (БИСА ). Групата връчва на либийския външен министър Омар Ал-Мунтасер писмено послание от Н. Михайлова. В посланието се настоява за изясняване на всички обстоятелства по задържането и за освобождаване на българските медици, в случай, че към тях не са предявени конкретни обвинения. На срещата с групата министър Мунтасер заявява, че действията на следствените органи не са насочени срещу интересите на българските граждани в Либия. За оказване съдействие на следствието са били привличани и други чужди граждани - на Египет, Филипините и др. Задържаните са в добро физическо и психическо състояние, тяхната сигурност не е застрашена, а правата им са гарантирани според закона. Ако срещу някой от задържаните бъде предявено обвинение, посолството ще бъде официално уведомено, с цел предприемане на необходимите мерки за осигуряване на правна защита, обещава либийският а страна е доволна от работата на българските специалисти и има интерес това сътрудничество да продължи да се развива успешно и в бъдеще. В изпратеното по-късно писмено послание (подписано на 18 март 1999) на министър Мунтасер до министър Михайлова са поети следните ангажименти: - действията на следствените органи не са насочени срещу интересите на българските граждани в Либия; - задържаните са в добро физическо и психическо състояние, сигурността им не е застрашена, а законовите им права са гарантирани, при съблюдаване на международните норми и традиции. В посланието се заявява, че вече са приключили мерките по освобождаването на повечето от задържаните български граждани и са предприети действия за ускоряване на освобождаването на останалите, когато завърши предварителното следствие и при наличие на елемент на невинност и добронамереност. Със сигурност следствието ще съблюдава абсолютна прозрачност, справедливост и безпристрастност, без предубеждение и дискриминация спрямо осъдените, каквато и да е националността им. Либийската страна изтъква своя стремеж да съблюдава всички международни закони, норми, и традиции, да се придържа към сключените спогодби, към цивилизования подход уважението на правата на човека и основните свободи, по отношение на всички чужденци, без дискриминация, предубеждение или пристрастие, като същевременно се държи сметка за справедливостта, съблюдаването на закона, общественото благо и общественото здраве , се казва в посланието на либийския министър до министър Михайлова. Българската работна група успява да се срещне със задържаните български медици, въпреки, че няма практика на подобни срещи по време на следствието. Нашите граждани са били в добро здравословно и психическо състояние. Едва при това посещение работната група изяснява, че проблемът със задържаните български граждани е свързан с провеждането на сложни, широкомащабни следствени действия, целящи изясняването на изключително сериозен във вътрешнополитически аспект проблем за либийските власти - масово заразяване на деца със СПИН. Продължителността на задържането на нашите специалисти в Триполи се дължи най-вече на спецификата на воденото следствие.
04.03.1999. С писмо до НСС, началникът на управление "Консулско" в МВнР се обръща с молба, да се изясни кое от изброените лица-български медицински работници в Либия е посещавало Израел, поради постъпилата неофициална информация, че е имало такова посещение. Ако това посещение бъде потвърдено, въпросната наша гражданка, съгласно либийското законодателство ще бъде осъдена на смърт . Б. Заимов настоява въпросния български гражданин спешно да напусне Либия.
07.03.1999. Генералният комитет за външни връзки и международно сътрудничество на Великата Арабска Либийска Социалистическа Джамахирия уведомява с нота МВнР на Р България, че шест души от тези, спрямо които са били взети предохранителни мерки , са задържани под разпореждане на следствието по делото за заразяването на деца с вируса на СПИН в Бенгази. Имената на някои българи в този списък са грешно изписани в арабския текст: Нася Стойчева Нинова, Валентина Манолова Сиропова (Сиропуло), Валя Георгиева Червеняшка, Снежана Иванова Димитрова, Кристина Малинова Байчева (Вълчева), д-р Здравко Георгиев.
11.03.1999. Посолството в Триполи връчва вербална нота в Главно управление "Консулски отношения" на ГНК за ВВ и МС по повод постъпилата информация за задържания от либийските власти български специалист Смилян Тачев в Бенгази.
18.03.1999. Посолството в Триполи провежда разговор с Главно управление "Консулски отношения" на ГНК за ВВ и МС по повод получена информация за задържаната в Бенгази българска медицинска сестра Цветанка Павлова. От либийска страна е заявено, че не разполагат с информация по случая.
20. 04.1999. Посолството в Триполи получава неофициална информация, че една от задържаните медицински сестри е направила опит за самоубийство.
22. 04. 1999. Л. Спасов, и. д. началник управление "БИСА" , извиква в МВнР посланика на Либия в София и отправя към него следните искания: - да се ускори освобождаването на задържаните български граждани; - да се даде информация относно неофициалните сведения, че Нася Стойчева , една от задържаните медицински сестри , е направила опит за самоубийство; - да се удовлетвори молбата на 7 медицински работници със задържани паспорти да се завърнат в България, поради това, че са с изтекли трудови договори; - да се ускори поисканата с нота на нашето посолство в Триполи среща със задържаните. От 16 до 23 април консулът в Триполи Олег Маринов е командирован в Бенгази за изясняване на проблемите на българските медици там. Среща се с директора на детска болница д-р Муфтах и със заместник-ръководителя на следствената група по заразяването със СПИН. Настоява пред тях за връщането на паспортите на освободените медици и за предвижване на документите на подалите молби за прекратяване на трудовите договори. Двамата обещават съдействие. Маринов се среща с медиците, които са били задържани и по-късно пуснати. Всички те са били в добро здравословно състояние.
5.05.1999. Референтът за арабските държави в управление “Консулско” на МВнР Киряк Цонев се среща с либийския консул в София Адел Рауби и повдига върпроса за задържаните български граждани. На тази среща консулът Рауби е заявил, че някои от задържаните са били прекалено свързани с арестувани и подследствени, с местния директор на здравеопазването в Бенгази и с директора на детската болница в града. Благодарение на тези връзки българките са ползвали някои привилегии, които не са били достъпни за другите спеиалисти.От този факт се излиза, когато подозренията за умишлено заразяване на децата по чисто “външно” въздействие падат и върху тях, казал либийският консул И подчертал, че либийският съд ще бъде крайно обективен и ще вземе предвид обстоятелството, че става дума за чужди граждани.
25. 05. 1999. ГНК за ВВ и МС уведомява посолството с нота, подписана 6 дни по-рано, на 19 май, че "във връзка с обвиняемите по делото за СПИН, компетентните инстанции са предали делото в Главна прокуратура на 15.05.1999 " На следващия ден, 26 май 1999 , посолството на България в Триполи иска с нота от либийското външно министерство да предостави следната информация: - имената на обвиняемите български граждани; - същността на предявеното обвинение; - името на прокурора, натоварен с делото, с оглед установяване на контакт с него.
28.05.1999. Л. Спасов, и. д. началник управление "БИСА" на МВнР, се среща с Фарадж Саклюл, посланик на Либия в София. Спасов е помолил за разяснения относно нотата ГК за ВВ и МС до посолството ни в Триполи, в което се информира, че "делото на обвиняемите по аферата със заразяване със СПИН е предадено на Главна прокуратура", без да се посочат имената на обвиняемите и тяхната националност. Според г-н Саклюл почти със сигурност ставало дума за задържаните български граждани, като според него предаването на делото на Главна прокуратура означавало, че следствените действия са приключили и е започнало предварителното съдопроизводство, по време на което ще бъдат уточнени резултатите от следствието и евентуално ще бъдат формулирани обвинения по съответните членове от наказателния кодекс. След като следствието е приключило, обвиняемите вече имали право на адвокатска защита, но ако делото бъде предадено на "Прокуратурата на Държавна сигурност" възможностите за правна защита на обвиняемите щели да бъдат ограничени. Според посланика, освен българи, сред обвиняемите имало един палестинец и един англичанин, но той бил напуснал Либия. Посланикът обещава да проучи неясните подробности по случая.
1.06.1999. Ръководителят на либийската следствената група Хараб Дербал уведомява нашето посолство в Триполи, че е предал делото на Главна прокуратура. Същевременно, посолството получава неофициална информация, че делото е предадено за разследване на Бюрото за народен иск - специална съдебна инстанция, занимаваща се с дела, свързани с националната сигурност на Либия. Разследваните и обвиняемите по такива дела имат по-ограничен достъп до адвокатска защита. В делата не могат да участват пряко чуждестранни адвокати.
6.06.1999. Посолството на България в Триполи връчва в либийското външно министерство нота с която иска спешна среща на временно управляващия със Саид Хафиана, председател на Бюрото за народен иск , с цел уточняване на следното: - имената на българските граждани, които евентуално са заподозрени по делото;
- какви обвинения са отправени;
- кой прокурор е натоварен с делото;
- какви са възможностите за срещи на посолството със задържаните;
- необходимите мерки за организиране на съдебна защита - наемане на адвокат и т.н.
7.06.1999. В МВнР е утвърден План за защита на интересите на задържаните в Либия български медици, съгласно който: - се създава междуведомствена работна група на експертно равнище, под ръководството на зам.-началника на управление "Консулско" със задачата да предлага конкретни действия за защитата на интересите на обвиняемите български медици; - чрез посолството на Либия в София и българското посолство в Триполи започва изясняване на следните въпроси: брой и имена на обвиняемите, същност на предявените спрямо тях обвинения и предвидените за тях наказания, процедурата на съдебния процес и възможностите за адвокатска защита, условия за наемане на либийски адвокат, възможности за участие на български адвокат; - управления "Консулско " и "БИСА" са натоварени да поддържат контакт с роднините на задържаните българи и да съгласуват с тях действията по защита на близките им; - на посолството в Триполи е възложено да намери подходящ адвокат; - започва проучване на възможностите за съдействие от международни организации;
16.06.1999. По време на посещение в Претория зам.-министърът на външните работи Марин Райков по своя инициатива успява да се срещне и да разговаря с Муамар Кадафи, пред когото изразява очакването от наша страна за хуманно отношение към задържаните българи и скорошен благоприятен изход от създалата се ситуация . Полк. Кадафи споделя безпокойството си по случая и го определя като сложен. Той посочва, че все още няма достатъчно информация и мнение по хода на следствието. Подчертава, че въпросът ще бъде решен на основата на независимо и обективно разследване, чиито резултати се очакват. Либийският ръководител изразява готовност за по-нататъшно развитие на сътрудничеството с България в духа на натрупания през годините позитивен опит.
06.07.1999. Временно управляващият българското посолство в Либия Румен Петров е приет от секретаря на ГНК (министъра) по правосъдието и обществената безопасност Мохамед Зуей и от главния прокурор на Либия Салем Уали. Петров поставя следните въпроси: - Да бъде организирана среща със задържаните с цел предоставяне на адвокат; - Да бъде организирано отпътуването за България на седемте медици, подали молби за съдействие до МВнР; - Да бъдат върнати документите на медиците, които са били задържани и вече освободени, за да могат да оформят престоя си в Либия или да напуснат страната; - Да бъдат дадени изходни визи на две медицински сестри в Бенгази, чиито документи се задържат въпреки, че те нямат нищо общо със случая; - Глобите за нередовни документи да се налагат на болничните администрации, а не на нашите граждани, които и без друго са потърпевши. Салем Уали потвърждава, че делото е предадено на Саид Хафияна, председател на Бюрото за народен иск (БНИ ) , за предварително съдопроизводство. Уали посочва, че се запознал със събраните от следствените органи факти. Имало нужда от допълнителното им изясняване. Очаквала се и информация "от чужбина", която да внесе допълнителна яснота. Мохамед Зуей заявява, че предварителното производство се намира в начален етап, който не предполага намесата на адвокат. По останалите въпроси обещава съдействие.
12.07.1999. Посолството в Триполи получава нота, датирана на 14.06.1999. Либийското външно министерство уведомява, че "наскоро бе получено съобщение от компетентните власти, според което обвиняемите са били предадени на Бюрото за народен иск, от чиито компетенции е делото".
14.08.1999. Временно управляващият посолството Румен Петров е приет от ръководителя на Бюрото за народен иск Саид Хафияна, който заявява, че делото е политическо и е насочено срещу режима в Либия. Установено е, че зад случая стои външна сила, а не българите, които обаче са се оказали замесени. Посочва, че ако събраните доказателства се потвърдят, българите ще бъдат обвинени в убийство. Хафияна заявява също, че адвокатска защита ще се разреши едва след като се предявят обвинения. Посочва, че все още няма формулирани и предявени обвинения. Заявява също, че до приключването на разследването по случая никой от работилите в болницата не може да напусне Либия.
24.08.1999. Зам.-министър Марин Райков извиква на среща в МВнР временно управляващия либийското посолство в СофияАяд Абудхер и изразява безпокойството във връзка с неофициални информации, че се готви публичен процес, който ще бъде предаван пряко по либийската телевизия. Г-н Райков изказва опасения, че с оглед на изключителната чувствителност на либийските граждани към случая, това би могло да доведе до възникване на антибългарски настроения в Либия.
30.08. 1999. Медицинският техник Смилян Тачев, задържан на 9 март, е освободен. 2. 09. 1999. За Триполи заминава новоназначеният български посланик в Либия Людмил Спасов. Октомври 1999. Упълномощеният от семействата на трима от задържаните медици адвокат В. Шейтанов установява връзка с МВнР.
21.10.1999. При връчването на акредитивните
си писма новият посланик Л. Спасов настоява пред либийския външен министър
за:
-осигуряване на периодични срещи със задържаните;
-категорично ускоряване на разследването и формулирането на
заключението по случая от компетентните либийски власти;
-предоставяне на право на адвокатска защита в случай, че се
стигне до съдебен процес срещу задържаните българи;
-осигуряване на възможност българските граждани, които са
били задържани по случая и са освободени, както и на всички с изтекли
договори, да си заминат за България.
30.10. 1999. По време на среща със
задържаните българи консулът Пламен Икономов заявява, че либийските власти
печелят време за фабрикуване на доказателства срещу тях и заплашва, че
въпросът, който се следи от българския президент, премиера и министъра
на външните работи, ще бъде отнесен към международните организации, ако
по него няма положително развитие. 17-19 ноември 1999. София. 21- а сесия
на Смесената комисия за икономическо, промишлено, техническо и търговско
сътрудничество между България и Либия. Въпросът за българските медици
е поставен от вицепремиера Евгений Бакърджиев пред либийския секретар
на ГНК (министър) за младежта и спорта Мохамед ал-Хиджази. От българска
страна е заявено следното:
- Ние си даваме сметка за изключително тежкия хуманитарен
и морален аспект на проблема с масовото заразяване на либийски деца със
СПИН. Осъзнаваме драмата на пострадалите деца, техните близки и семейства.
Много добре разбираме колко сериозен е възникналият проблем за Либия и
за либийското ръководство.
- В същото време, продължителното задържане от либийските
власти на нашите граждани буди дълбока тревога не само в семействата и
близките на задържаните. Сериозно обезпокоени са всички българи, работещи
в Либия. Загриженост проявява цялата българска общественост. Случаят се
следи отблизо и с особено внимание от българското правителство. От
българска страна са поставени следните конкретни искания:
1. Категорично да се ускори разследването по случая и формулирането на
заключение по него от компетентните органи. За нас е трудно да обясним
на нашата общественост и медиите защо българските граждани са държани
в ареста толкова месеци, без да им се предявяват конкретни обвинения.
За българската страна нашите сънародници са невинни, докато не бъде доказана
тяхната вина.
2. Да се даде възможност на тези български медици, които първоначално
са били задържани и впоследствие - освободени, без да са повдигнати обвинения
срещу тях, да се завърнат в България.
3. Своевременно да се предостави правото на адвокатска защита, ако към
български граждани бъдат предявени обвинения.
4. Да се осигурят периодично срещи със задържаните, за да бъдем сигурни
за здравословното им и психическо състояние. Провеждането на срещи със
задържаните е неотменимо консулско право и задължение за всяка една страна,
залегнало в международното право.
5. Либийските власти да окажат съдействие на всички български граждани
с изтекли договори в Либия, които не са свързани със случая, да се завърнат
в България. Въпросът е важен за нас, тъй като има редица молби за съдействие,
изпратени от българи в Либия до висши български държавни институции.
6. Двете страни трябва да проявят нужната политическа воля и да положат
усилия за решаването на този тежък проблем, което ще бъде в интерес както
на България, така и на Либия, тъй като ще позволи да бъде запазена основата
на съществуващите приятелски отношения между двете държави. От либийска
страна е заявено следното:
1. Либийското ръководство желае пълно и обективно разследване на заразяването
на либийски деца с вируса на СПИН. Либия няма интерес от протакане на
случая. Продължителността на следствието се определя от сложния характер
на престъплението, чиито следи водят извън Либия. Разследването се води
срещу либийци и чужденци, в т.ч. и граждани на приятелска България, които
за съжаление са били използувани от чужди разузнавания.
2. По-голямата част от първоначално задържаните 23-ма български граждани,
са били освободени и в момента под арест се намират шестима български
медици. Другите са били освободени, тъй като местопребиваването им в Либия
е известно, а паспортите им са иззети. По този начин те могат, в случай
на необходимост, да бъдат извикани от съдебните власти, например за даване
на свидетелски показания по делото.
3. Наистина осъществяването на последната среща със задържаните се е забавило.На
нея обаче, българският консул в Триполи Пламен Икономов е използвал недопустим
за дипломат тон към присъстващите там либийски служебни лица.
4. Либийската страна си дава сметка за психологическия и обществен натиск,
накойто е подложено българското правителство във връзка със случая и оценява
неговия разумен и добронамерен подход до този момент. В отговор на
поставените от българска страна конкретни искания Мохамед ал- Хиджази
заявява:
- Уважавайки независимостта на следствените органи, либийската страна
ще направи възможното за ускоряване на следствието;
- Ще се предостави право на адвокатска защита на българските граждани,
ако срещу тях бъдат повдигнати обвинения. Според либийското законодателство
участието на адвокат в съдебните процеси по наказателни дела е задължително
и без него делото не може да се гледа от съда. Либийският адвокат може
да бъде назначен от либийската страна или посочен от българската. В Либия
може да бъде изпратен и български адвокат, който да оказва съдействие
при защитата на българските граждани ;
- Ще бъдат положени усилия за осигуряване на редовни срещи на редставители
на българското посолство в Триполи със задържаните българи;
- Съвместно с българското посолство либийската страна ще съдействува на
българите с изтекли договори в Либия, които нямат нищо общо със следствието
да се завърнат в България, въпреки че няма сведения за тях да се създават
пречки;
- Двете страни могат да търсят политическо решение само след приключване
на евентуалното съдебно дело по случая, когато ще е ясно дали съдът ще
произнесе присъди срещу българските граждани и какви ще са те. Такова
решение би могло да бъде например прехвърляне на осъдените българи за
излежаване на присъдите в България ;
- Всяка намеса в работата на либийските следствени и съдебни органи, преди
евентуалното произнасяне на присъда, би означавала да се постави под съмнение
тяхната безпристрастност.
26. 12. 1999. Посланик Л. Спасов и служители на посолството посещават задържаните и им връчва коледни подаръци от техните роднини и от служители на посолството. Задържаните са изглеждали добре и подходящо облечени. Посолството изказва предположение, че са на облекчен режим.
2000 година
Януари 2000. Посолството в Триполи получава неофициална информация, че най-вероятно предстои съдебен процес срещу задържаните шестима български медици, без все още да е известна тежестта на обвиненията, които биха могли да бъдат повдигнати към тях.
24.01.2000. На среща с председателя на Бюрото за народен иск, посланик Л. Спасов е информиран, че до 7-10 дни предстои следствените действия да приключат и да бъдат предявени обвинения към шестте задържани български граждани, които ще бъдат представени и официално на Спасов. Посланикът е уведомен, че Бюрото за народен иск нямало претенции към други, освен към шестимата задържани, и всички български медици, които не са задържани, щели да получат възможност да напуснат Либия.
27.01.2000. Посолството в Триполи информира, че делото се намира на етапа на предварителното разследване. Предстои Бюрото за народен иск (специална инстанция, занимаваща се с разследването на дела, свързани с националната сигурност на Либия) да се произнесе относно предаването на събраните материали по случая на съд. Посолството очаква да му бъдат препоръчани подходящи либийски държавни адвокати (предполага се, че възможностите за наемане на адвокати на свободна практика ще бъдат ограничени). След предявяването на обвиненията ще бъде възможно в защитата да се включи и български адвокат. Все още няма яснота кога ще започне самият съдебен процес, но според посолството ще има достатъчно време до началото на процеса за организиране на защитата.
1.02.2000. Посолството в Триполи е уведомено, че са върнати задържаните паспорти на медицинските сестри Мариана Тодорова Горанова, Нелия Валентинова Ждерова, Магдалена Атанасова, Спасова, както и на лекарите Пламен Емануилов Петров и Пламен Людмилов Вълков (последните двама са от групата на 23-мата медици, задържани за кратко през февруари 1999 ). Няколко дни по-рано е върнат паспортът на Емил Узунов, съпруг на задържаната Валя Червеняшка.
7.02.2000. Посланик Спасов съобщава, че според подлежаща на допълнително потвърждение информация, в момента се провеждало заседание на съда, на което щели да бъдат предявени обвинения и срещу шестимата задържани българи. Същия ден са му изпратени инструкции: - да уточни дали това означава, че съдебният процес вече е започнал и, ако това е така, незабавно да изпрати до МВнР предложения за организиране на защитата, или да съобщи своевременно кога ще започне; - да поиска незабавно копие от обвинителния акт; -да постави въпроса за упълномощаване на либийски и български адвокати.
8.02.2000. Посолството в Триполи съобщава, че все още не разполага с официална информация, но има основания да предполага, че на заседанието на 7 февруари е прочетен обвинителният акт. Делото е квалифицирано като наказателно.
9.02.1999. Посланикът не получава
копие от обвинителния акт. Дадени са уверения, че либийската страна ще
окаже пълно съдействие за обезпечаване на адвокатската защита, вкл. и
за присъствие на български адвокат. Посланикът настоява да получи обвинителният
акт. Началникът на дирекция "Европейски въпроси" му определя нова среща
за следващия ден и обещава на нея да му връчи акта. Същия ден, 9.02.2000,
след получаването на тази информация, временно управляващият либийското
посолство в София е извикан незабавно в МВнР от н-ка на отдел "БИСА" Д.
Цанчев, който поисква българската страна спешно да получи официална информация
за следното:
- Приключило ли е следствието срещу задържаните българи и изготвен ли
е обвинителен акт ?
- Връчен ли им е обвинителният акт и присъствувал ли е на връчването представител
на посолството?
- Започнал ли е съдебен процес срещу българските граждани и ако не -кога
ще започне ?
10.02.2000. Министър Н. Михайлова
предлага с писмо до министъра на здравеопазването И. Семерджиев да бъде
сформирана експертна група от водещи български медици-специалисти по хематология,
вирусология, профилактика и превенция на СПИН, която да оказва съдействие
на защитата за изготвяне на експертни становища и оценки за конкретни
фактически обстоятелства по делото. 10.02.2000. Посланик Спасов е уведомен
официално в устна форма от директора на дирекция "Европейски страни"
в МВнР на Либия, че три дни по-рано, на 7 февруари2000 , е започнал съдебен
процес по наказателно дело 44/99 срещу шестимата български граждани. Освен
тях обвиняеми били осем либийци и един палестинец - всички административен
и ръководен персонал от детска болница в Бенгази. На посланик Спасов не
е било предоставено копие от обвинителния акт. На присъствалия на срещата
преводач на българското посолство е била продиктувана частта от акта,
която засяга българските граждани.Основните обвинения, отправени срещу
всички обвиняеми, в т.ч. и българските граждани, са:
- Извършване на действия на територията на Либия, водещи до безконтролно
убиване на хора с цел покушение срещу сигурността на държавата -деяние,
наказуемо със смърт. Участие в заговор и колективно договаряне за извършване
на горепосоченото умишлено престъпление - утежняващо вината обстоятелство.
- Причиняване на епидемия чрез инжектиране на 393 деца (23 от тях починали
до октомври 1999) от детската болница "Ал-Фатих"- Бенгази с вируса на
СПИН - деяние наказуемо със смърт при повече от един смъртен случай.
- Умишлено убийство с използване на вещества, причиняващи рано или късно
смърт, чрез инжектиране на деца с вируса на СПИН - деяние, наказуемо със
смърт.
Допълнителните обвинения, само срещу българските граждани, са в:
- поддържане на незаконни сексуални връзки - срещу три от българките
;
- производство на алкохол - срещу една българка;
- употреба на спиртни напитки на обществени места - срещу всички без една;
- незаконни операции с чужда валута - срещу шестимата.
Същия ден, 11.02.2000 , след получаването на информацията за предявените
обвинения, директорът на дирекция "Консулски отношения" Кр. Стефанов и
началникът на отдел "БИСА" Д. Цанчев извикват в МВнР временно управляващия
либийското посолство и му връчват нота, в която се изразява протест по
повод допуснатите процесуални нарушения. В нотата са отправени искания
за :
незабавна среща със задържаните; предоставяне на пълния текст на обвинителния
акт;
осигуряване възможност на обвиняемите свободно да упълномощят избрани
от тях по препоръка на посолството адвокати;
осигуряване на необходимите условия и достатъчно време за запознаване
на адвокатите с материалите по делото и подготовка на защитата;
осигуряване на възможност за присъствие на български адвокати, които да
оказват съдействие при защитата.
На посланика в Триполи са дадени указания да поиска срещи с министъра
на външните работи, министъра на правосъдието и обществената безопасност,
и с други либийски министри като дублира направения от МВнР демарш. За
отправените обвинения са уведомени президентът и министър-председателят.
На следващия ден, 12 февруари, Кр. Стефанов, говорителят на МВнР Р. Влайков
и Д. Цанчев се срещат в МВнР с роднините на задържаните, които са подробно
информирани за ситуацията и са запознати с отправените обвинения срещу
техните близки. Присъствува и адвокат Шейтанов.
14.02.2000. МВнР изготвя план за действия във вътрешен, двустранен и международен аспект във връзка със започналия в Либия съдебен процес: установени са контакти с трети страни, международни организации и наши дипломати, политици и бизнесмени, ползуващи се с авторитет в Либия, които могат да се ангажират със съдействие за търсене на благоприятен изход от създалата се ситуация.
15.02.2000. На посолството в Триполи са дадени указания незабавно да заплати от бюджета си авансовата вноска на избрания от него либийски адвокат Осман Бизанти, за да не се забавя защитата.
16.02. 2000. Министър Н. Михайлова информира за случая председателя на Народното събрание и ръководствата на парламентарните групи. В съответствие с единодушно изразеното от тях мнение е задържано подаването на информация за случая на медиите. Това е направено, за да се осигури възможност за предприемане на адекватни на ситуацията мерки и да се изчака евентуална либийска реакция по тях. Водещо е разбирането, че с оглед на основната цел - да се запазят шестимата наши сънародници - би било подходящо да се избегне такъв публичен дебат, който би могъл да навреди на техните интереси, особено ако е съпроводен с антилибийска истерия.
17.02.2000. Постоянното българско представителство в Женева успява да набави секретния доклад на Световната здравна организация, който описва положението в болницата в Бенгази и доказва как е станало заразяването на децата със СПИН.
17.02.2000. С вербална нота Посолството на Либия в София, уведомява МВнР, че "на 7.02. е било проведено първото заседание на съда по дело № 44 / 99, като срещу шестте български медици, обвиняеми заедно с още един "арабски" гражданин, са повдигнати обвинения в заразяване на 393 либийски деца с вируса на СПИН, чрез инжектиране със заразени продукти". Посочва се, че тези престъпления, ако бъдат доказани, се наказват "и със смъртно наказание".
22.02.2000. Поради липсата на официална
реакция от либийска страна, министър Михайлова изпраща послание до нейния
либийски колега министър Омар ал-Мунтасер, в което се изразява тревогата
на българското правителство от неизпълнението на поетите от либийска страна
официални ангажименти за осигуряване на справедлив, прозрачен и безпристрастен
съдебен процес. В посланието е заявена готовността на нашата страна
незабавно да бъде осъществен личен контакт на най-високо равнище между
българското и либийското държавно ръководство, с цел да се търси политическо
решение за излизане от създалата се ситуация. Посланието съдържа и конкретни
искания. Българската държава настоява либийската страна да изпълни незабавно:
- Среща на представител на посолството на България в Триполи с обвиняемите
български граждани, за да упълномощят избрани от тях по препоръка на посолството
либийски и български адвокати;
- Отлагане на следващото заседание на съда, за да се подготви защитата;
- Предоставяне на пълния текст на обвинителния акт;
- Достъп на българското посолство до документите по делото и допускане
до съдебните заседания; - Осигуряване на възможност българските адвокати
да оказват съдействие при защитата на шестимата обвиняеми;
- Да се даде срочно възможност на всички български медици, които не
са обвиняеми по делото и са с изтекли трудови договори, да се завърнат
в България.
22.02.2000. Говорителят на МВнР информира на брифинг медиите за предявените обвинения срещу шестимата български медици.
22.02.2000. Чрез посолството в Триполи е поискано от либийската страна да се организира телефонен разговор между президента Петър Стоянов и либийския лидер Кадафи.
23.02.2000. Министърът на правосъдието и обществената безопасност Мохамед Зуей, който по това време изпълнява и длъжността външен министър обещава пред посланик Спасов да изчисти процедурните нарушения, при които е започнал процесът .
23.02. 2000. Президентът Стоянов разговаря по телефона с либийския ръководител Кадафи и изразява убеденост, че българските медици не са извършили престъпленията, в които са обвинени. Той настоява за справедлив и прозрачен съдебен процес, за отлагане на съдебното заседание с цел подготвяне на защитата от либийски и български адвокати. Полк. Кадафи заявява, че също не вярва българи да са извършили такива престъпления. Той обеща да премахне всички пречки за пристигането на български адвокат и лично да се интересува от хода на съдебния процес.
23. 02. 2000. Зам. -министър Марин
Райков информира алжирския посланик в София Белаид Хаджем за допуснатите
процедурни нарушения: - повече от година българските граждани са задържани
без да им е осигурено правото на защита; - не се разрешава на българския
посланик в Триполи да се срещне с обвиняемите ( последната му среща е
през декември 1999);
- липсата на адвокат по време на първото заседание на процеса, когато
е прочетен обвинителният акт;
- уведомяването на посолството ни в Триполи за започване на процеса с
три дни закъснение;
- забавяне издаването на входна виза на българския адвокат, натоварен
със защитата;
Министерството на външните работи не разполага с пълния текст на обвинителния
акт, а само с неофициални извадки от него. Райков настоява на президента
Бутефлика да бъде предадена българската молба за съдействие при намирането
на идеи и начини за разрешаване на проблема. През февруари Райков се среща
и с посланичката на Египет в София Лейла Емара, за да постави съшия въпрос,
среща се и с “тройката ” на ЕС в София. Междувременно български посолства
в чужбина доставят други секретни доклади, изготвени от СЗО за заразяванията
със СПИН в Либия. В тях специалисти на СЗО изказват предположение въз
основа на данните за заразяванията от докладите и обвинителния акт, че
заразаванията със СПИН в Либия са продължили и след арестуването на нашите
сънародници.
25. 02. 2000. Премиерът Иван Костов разговаря по телефона с министър-председателя на Италия Масимо Д'Алема. Запознава го с основните факти по процеса срещу българските медици. Италианският премиер обещава още същият ден да установи контакт с либийските власти за отлагане на процеса.
25.02.2000. Зам. - министър Василий Такев отправя молба към временно управляващия посолството на Република Южна Африка в София за съдействие пред либийското ръководство по случая с българските медици.
26. 02. 2000. За Триполи отпътува официална българска делегация включваща Т. Симеонов, министър на правосъдието, Н. Филчев, главен прокурор , и Каменов, зам.-министър на здравеопазването.
27.02.2000. В присъствие на представители на посолството обвиняемите български граждани подписват пълномощни на името на либийския адвокат Осман Бизанти. ( Към този момент не е дадена възможност за упълномощаването на българския адвокат Шейтанов.) Представителите на посолството установяват че нашите сънародници се намират в добро физическо състояние, не са забелязани следи от насилие.
27.02.2000. Италианският посланик в Триполи установява контакт с министър Симеонов и го информира, че в отговор на молбата на И. Костов е инструктиран от италианския премиер да съдейства пред либийските власти за осигуряване на справедлив и прозрачен процес.
27.02.2000. Н. Филчев се среща с ген. Тархуни, началник на Главно следствено управление в ГНК по правосъдието и обществената безопасност. Пред него настоява за справедлив и прозрачен съдебен процес при пълно спазване на правата на българските граждани. Тархуни поема ангажимент, че процесът ще бъде такъв. В кабинета на Тархуни Филчев се среща с обвиняемите български граждани. Не е бил разрешен разговор с обвиняемите, както и предаването на писма и снимки от техни близки.
28.02.2000. Съдебно заседание. Съдът отлага делото за 3 април. Съдията пояснява, че обвиняемите български граждани са запознати с обвинителния акт и са отрекли съдържащите се в него обвинения. Служебният защитник на българите се е оттеглил от делото поради изчерпване на неговите функции. На делото са присъствали консулът, търговският съветник, преводачът и адвокат Шейтанов, както и съпругът на една от задържаните (Емил Узунов).
28.02.2000. Българската делегация
е приета от министъра на правосъдието и обществената безопасност Зуей.
На срещата са присъствали Саид Хафияна и Шауки Канун зав. международния
отдел на ГНК на правосъдието и обществената безопасност. Министър Зуей
заявява: - съществува обществен натиск от страна на родителите на заразените
деца, които са създали Инициативен комитет, който настоявал за бързо приключване
на следствието и за възмездие;
- по време на следствшието са задържани граждани от Египет, Великобритания,
Филипините, Северна Ирландия, Унгария, Полша, България -всички работили
в Детска болница "Хауари" в гр. Бенгази;
- на 7 февруари Бюрото за народен иск е повдигнало обвинения срещу 21
обвиняеми (но в обвинителния акт има 16 имена). Това е направено в присъствието
на служебен адвокат;
- съдебната система в Либия е независима от изпълнителната власт;
- на обвиняемите български граждани ще бъдат предоставени всички възможности
за защита, предстоящият процес ще бъде открит и справедлив;
- процесът не е политически, обвиненията са в тежко криминално престъпление.
Хафияна пояснява, че някои от заседанията могат да бъдат закрити - тези
на които се слушат показания и свидетели по обвиненията в неморално поведение
Представители на посолството и българския адвокат щели да бъдат допускани
до заседанията. Министър Симеонов заявява, че визитата му е продиктувана
от безпокойството на българската страна от нарушаването на законните права
на българските граждани. Оценява отлагането на делото като позитивен знак
за преодоляване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Той поставя
настойчива въпроса за връщането на задържаните паспорти. Министър Зуей
обещава да реши въпроса в близките дни. Насаме той казва на българите
от делегацията, че са били допуснати сериозни процесуални грешки, вина
за което носи Хафияна; лично Кадафи е дал указания да се преодолеят всички
проблеми, свързани с предстоящия процес; в съда за Народен иск досега
е постановена една смъртна присъда, която не е изпълнена; осведомен е
за антилибийска кампания в България.
1.03.2000. Генералният народен конгрес (парламент) на Либия извършва промени в правителството и други ръководни органи в страната. Сменени са премиерът, външният министър и председателят на Бюрото за народен иск. Март 2000. Пред българския посланик в Кипър Васос Лисаридис, председател на партията ЕЛЕК социалдемократическо движение на Кипър , се ангажира да използва добрите си лични контакти с Кадафи за съдействие за справедлив процес при гарантиране на правата на българските медици. Междувременно става ясно, че италианският посланик в Триполи е направил демарш пред либийското ръководство от името на ЕС, в което се настоява за справедливо съдопроизводство съгласно международно приетите норми. По поръка на Ев Примаков, помолен от министър Н. Михайлова, посланикът на Русия в Триполи е предал послание от Руския парламент до полк. Кадафи в същия дух.
2.03.2000. На либийския посланик
в София е връчена нота, придружаваща писмо от Министерството на здравеопазването
на Република България до либийския Секратариат по здравеопазване с искане
на следната информация:
1. Резултатите от епидемиологичното изследване на либийската страна относно
заразяването на деца със СПИН в болница "Ал Фатех" в Бенгази.
2. Копия от докладите на техническите мисии на Световната здравна организация
за 1997, 1998 и 1999 относно заразяванията със СПИН.
14.03.2000. Посланик Спасов се среща с министър Зуей. В отговор на поставените въпроси, той казва, че до смяната на Хафияна, нарушенията на процедурите са по негова вина, той е превишавал правата си; след това забавянето се дължи на предаването на функциите на ген. Мисурати; Мисурати обещал веднага след мюсюлманския празник курбан байрям (15 - 17 март) да бъдат дадени необходимите разрешения среща с обвиняемите на адвокат Бизанти и негов достъп до материалите по делото; по всяка вероятност ще се наложи ново отлагане на делото; Мисурати обещал да предостави на посолството възможност за среща с обвиняемите веднага след празника; материалите по делото са предоставени на Народния съд, който не разрешава достъп, освен на либийския адвокат; дал е указания на началника на Главно управление "Задгранични паспорти и въпроси на чужденците" ( ЗПВЧ) да бъдат върнати паспортите на всички българи, срещу които няма заведени криминални дела и по улеснена процедура да им бъдат издадени изходни визи; дал указания на Мисурати и на началника на ЗПВЧ за отмяна на "черния списък" за онези наши граждани, които се явяват на КПП с редовни изходни визи. Освен това, посланик Спасов иска съдействие за ускоряване на процедурата за участие на адвокат Шейтанов в работата по защитата и обстоен медицински преглед на обвиняемите. Зуей обещава това да бъде изпълнено. Той заявява, че " ако има доказателства за криминално престъпление дори и при самопризнания, те трябва да бъдат потвърдени от съда". Март 2000. Посолството в Триполи съобщава, че Узунов се е срещнал със съпругата си - обвиняемата Червеняшка. Тя заявила, че през май - юни 1999 върху нея е упражнявано физическо насилие. Само тя не е правила писмени самопризнания, останалите обвиняеми са подписали документи. Либийците в момента подменяли документи от обвинителните материали. На разговора с Узунов са присъствали консулът и адвокат Шейтанов. Посланик Спасов е посъветвал Узунов да се консултира със своя адвокат как да се процедира с информацията за упражнено насилие.
16.03.2000. В българското посолство във Вашингтон се явява гражданин, представил се за роднина на обвиняемия по дело 44/99 палестинец Ашраф. Той разполагал със следната информация: - всички българи и палестинецът са били изтезавани с елекрошокове и по други начини, което можело да се докаже от независима съдебна експертиза; - процесът бил изфабрикуван за да се прикрият истинските виновници -представители на висшата либийска власт; - успех можело да се постигне само с международен натиск; - следвало адвокатите на българските граждани да си сътрудничат с адвокатите на палестинеца.
21.03.2000. Посланик Спасов е приет от либийския външен министър Абдел Рахман Шалкам и го информира за българските искания. Спасов заявява, че "няма съмнение в безпристрастността на либийската правосъдна система и компетентните й органи и техните действия, а възникналите проблеми са от техническо и процедурно естество и следва да бъдат решавани конструктивно", българската страна вярва в невинността на българските граждани, но "съдът е този, който следва да се произнесе, основавайки се единствено на фактите и доказателствата". Шалкам заявява, че случаят с българските медици не може и не бива да влияе на общия ход и развитието на двустранните отношения .. . "това дело има чисто правен характер и решението по него ще взема съдът без да бъде оказван натиск и странична намеса", едновременно с това посочва, че българските вестници използват по отношение на Либия тон, граничещ с расизъм и невъздържани нападки и обвинения. Настоява българското МВнР да се разграничи от такива твърдения и да излезе с декларация и опровержения. март 2000. Париж. На въпроси, поставени от МВнР, г-жа Шамаре, сътрудничка на проф. Монтелие от института "Луи Пастьор", дава информация за заразяването със СПИН в Либия. Тя изказва предположение, че заразяването в Бенгази е вътрешноболнично, най-вероятно - при многократно използване на спринцовка или при вземане на кръв. Малка е вероятността заразяването да е станало чрез ваксина, тъй като децата са на различна възраст - от 1 до 15 Междувременно МВнР и посолството в Триполи уреждат адвокат Шейтанов да бъде конституиран и да упражнява правата си чрез адвокат Бизанти; Посолството предприема постъпки за пътуване на Шейтанов до Бенгази; в Триполи на разположение на Шейтанов и на Бизанти са предоставени докладът на СЗО , справки , информация за изтезанията на българите и пр.
19.04.2000. Като личен пратеник на президента Стоянов, адвокат Христо Данов е в Триполи. На 11 април в София той обявява на пресконференция, че срещу българските медици е използвано насилие по време на следствието.
12.04.2000. Г-жа Никол Фонтен, председател на Европейския парламент, информира с писмо Уилфред Мартенс, председател на Европейската народна партия, че е препратила неговото писмо от 29 февруари с., за делото срещу българските медици в Либия на Комисията по външните работи, правата на човека, общата сигурност и отбранителна политика, както и на Жофре ван Орден, докладчик за България.
24.04.2000. К. Стефанов, директор на "Консулски отношения", връчва на либийския посланик в София две ноти със следните искания: - да бъдат осигурени редовни (най малко веднъж седмично) срещи на представител на посолството в Триполи с обвиняемите на които да се разговаря свободно; - да се разреши на адвокат Бизанти да копира материалите по делото; - да се промени режимът на задържане на д-р Здравко Георгиев. В устен порядък г-н Стефанов настоява да се издадат поисканите визи за адвокат Шейтанов, Емил Узунав (съпруг на Валя Червеняшка), Иван Ненов(съпруг на Нася Стойчева), Данаил Бешков и на българските журналисти, пожелали да отразяват съдебния процес. Либийскат страна поема ангажимент да издаде виза на 25 април сутринта единствено на д-р Бешков.
25.04.2000. Посланик Спасов се среща с либийския министър на правосъдието и обществената безопасност Мохамед Зуей и поставя още веднъж следните искания: - да се окаже съдействие за получаване на писмен документ от компетентните власти, даващ право на адвокат Шейтанов да бъде консултант на адвокат Бизанти; - да се разреши на адвокат Бизанти да копира материалите по делото; - да се разрешат редовни срещи на представител на посолството с обвиняемите българи; - да се издадат изходни визи на медиците, които желаят да се завърнат в България.
26.04.2000. Либийските власти издават изходни визи за шестте медицински сестри, чиито паспорти бяха задържани във връзка с разследването на случая и чиито контракти са приключени. Останалите медицински работници, които не желаят да продължат работата си в Либия, следва или да изчакат изтичането на срока на контрактите си или да ги прекъснат, за което е необходима определена процедура.
28.04.2000. МВнР връчва на либийското посолство в София нота № 54-41-37/2000, която съобщава, че разполага със сведения за упражнено физическо насилие срещу българските граждани н в тази връзка иска информация относно условията, при които са били задържани, средствата, с които са вземани показания. Отправя се искане за отговор от компетентните либийски органи дали са взети мерки спрямо съответните длъжностни лица за предотвратяване на всички форми на насилие срещу подсъдимите български граждани.
30.04.2000. Съдебно заседание. По искане на адвокат Бизанти, делото е отложено за 4 юни 2000.
3.05.2000. Либийските власти разрешават на българския адвокат Шейтанов (упълномощен от близките на обвиняемите в България) да участва в защитата на българските граждани, за което българската страна прави постъпки още от началото на процеса.
5.05.2000. МВнР връчва на либийското посолство в София нота №54-41-39 с настояване да бъдат приети исканията на защитата, отправени на съдебното заседание на 30 април за събиране на допълнителни доказателства и извършване на медицински експертизи.
15.05.2000. Зам министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров се среща с г-жа Гро Брунтланд ген. директор на СЗО. Тя заявява, че СЗО може да направи експертиза само със съгласието на либийската страна.
17.05.2000. Париж. Софи Шамаре и Невена Христова са помолени от българското посолство и им е връчено писмо с молба до проф. Монтание да бъде официален експерт на защитата на българите.
20.05.2000. Международната асоциация на юристите демократи приема резолюция по доклад на Съюза на юристите в България, в която се настоява да бъде осигурена правна защита на обвиняемите български медици, документи по процеса на родния им език, адвокати по техен избор, правото на самозащита, либийското правителство да допусне международни наблюдатели на процеса. Документът е предаден на либийската страна лично от президента на Съюза - Амар Беншуми от Алжир.
22.05.2000. Рим. Министър Н. Михайлова иска съдействие по случая от италианския външен министър и от Ватикана. Държавният секретар на Ватикана кардинал Содано получава, по негово искане, писмо с подробности по случая.
23.05.2000. Триполи. Адвокат Шейтанов връчва на посланик Спасов писмо от Емил Узунов, в което се отправят заплахи за убийство на посланика и семейството му.
29.05.2000. Посланик Спасов се среща с представителя на католическата църква в Триполи - монсеньор Мартинели, който казва, че Светата църква следва да помогне по случая. На 30 май в София се завръща Смилян Тачев. Осигурена му е охрана.
31.05.2000. Разрешени са редовни срещи с обвиняемите на всяко първо число от месеца. 1.06.2000. Триполи. Консулът Манолов се среща с обвиняемите. Д-р Георгиев е в лошо здравословно състояние и отчаян. Всички се оплакват от лоши условия. Манолов настоява пред присъстващия полк. Мансур от БНИ за лечение на Георгиев и подобряване на условията. Българките казват, че са жестоко инквизирани до 12 май 1999 - бой с пръчки и гумени тръби,, електрически шокове и други, водещи често до припадъци, лишаване от храна и вода. След 12 май са били подложени на психически тормоз, че инквизициите ще бъдат възобновени. Дават съгласие да се предприемат стъпки по отношение на инквизициите. Георгиев споделя, че е носил в къщи празни банки от биологични продукти.
4.06.2000. Триполи. Заседание на съда.
6.06.2000. Либийският посланик в София връчва в МВнР вербална нота във връзка с гражданската проява със запалени свещи пред либийското посолство по призива на тв предаването "Хъшове", състояла се на 4 юни. В нотата се посочва, че подобни прояви не подпомагат развитието на двустранните отношения. Отправя се молба за съдействие подобни прояви да не се допускат в бъдеще и да бъде засилена охраната на посолството и резиденцията на либийския посланик.
7.06.2000. Посланик Спасов се среща с Али Ал Уаджи, и.д. нач. управление "Европейски страни". Последният изразява безпокойство от тона на медиите и на някои правителствени представители в България. Изразява мнение, че българските държавни институции се намесват в работата на съда.
7.06.2000. Става ясно, че Халед Маклуф Тилиси е участвал в разпитите на българските медици. Той е преводач в либийското посолство в София.
7 –10.06.2000. Министър Михайлова е на официално посещение в Египет. Среща се с президента Мубарак и поставя въпроса за българските медици.
7.06.2000. Зам.-министър В. Такев се среща с преседателя на Народното събрание Й. Соколов и с лидерите на всички парламентарни групи в 38-то Народно събрание и договаря посещение на парламентарна делегация в Либия.
10.06.2000. Женева. Министър Иван Нейков се среща с вицепремиера на Малта Лорънс Гонзи и отправя молба до правителството на Малта за съдействие.
15.06.2000. МВнР връчва на либийското посолство в София вербална нота с настояване д-р Здравко Георгиев да бъда настанен в болнично заведение, където да бъде подложен на пълен медицински преглед и му бъде осигурено необходимото лечение,
22.06.2000. Либийското посолство връчва нота, с която се моли за съдействие да не се допускат публикации като тази във в. "Дума", бр. 133 от 9 6.2000, под заглавие "Разходката по Голанските възвишения не е като в Борисовата градина"., тъй като не обслужват интересите на двете страни.
29.06.2000. Либийското посолство
връчва в МВнР нота, в която се посочва: - Оценява се високо "разумната
и ангажирана позиция", съдържаща се в изявленията на премиера Костов;
- Не се приема изявлението на говорителя на МВнР от 31 май 2000;
- Отправят се критики за публикации в българската преса; - Съобщава се
за разрешението консулът да посещава обвиняемите всяко първо число от
месеца; - Още веднъж се дават уверения, че процесът ще бъде справедлив
и обективен и няма предварителен умисъл срещу българските граждани;
- Не се разрешава на журналисти да присъстват на процеса, включително
и либийски;
- Прекратяването на дейността на авиокомпания "Балкан" няма нищо общо
процеса.
3.07.2000. Париж. Посланик Тафров се среща с Бутрос Гали и му връчва покана от президента Стоянов да посети България. Гали обещава да съдейства по процеса.
3.07.2000. По молба на посланик
Тафров г-жа Даниел Митеран изпраща писмо до президента Стоянов. Тя съобщава,
че е изпратила до Кадафи писмо със следното съдържание:
- Българите не могат да си представят, че медици биха могли да извършат
умишлено такова престъпление;
- Дори съдът да потвърди това, следва да е при пълни гаранции за справедлив
процес;
- Произходът на продуктите да бъде установен чрез международна експертиза;
- Надежда, че лично Кадафи ще се заинтересува от този въпрос.
15 – 16.07. 2000. Българска парламентарна делегация, начело с Й. Соколов, посещава Либия. Делегацията включва представители на всички парламентарни политически сили. Провежда срещи с ръководството на Генералния народен конгрес, либийския министър-председател, представители на Движението на революционните комитети.
22.07.2000. Ню Йорк. Зам.-министър В. Такевсе среща с постоянния представител на Либия в ООН Цурда, който е бивш министър-председател. Информира го за срещата си със зам.-генералния секретар на ООН по политическите въпроси, на която е бил обсъждан и въпросът за размразяване на санкциите срещу Либия и за българския интерес по този въпрос.
9.08.2000. Посланик Спасов е извикан в либийското МВнР. Заявено му е, че посланието от малтийския външен министър ги е подразнило, тъй като по време на посещението на българската парламентарна делегация либийската страна изтъкнала отрицателната си позиция по отношение на международното посредничество. Подчертава се, че по-нататъшни действия в тази насока ще имат негативен ефект върху българо-либийските отношения и с нищо няма да облекчат съдбата на обвиняемите.
17.08.2000. Париж. Председателят на Комисията по външните работи на френския парламент Лонкл изпраща в българското посолство копие от писмо на либийския посланик във Франция. Писмото е в отговор на демарш на г-н Лонкл относно проблема с българските медици. В писмото се посочва, че "случаят, който датира от 1998 е наистина много деликатен. За да може да бъде решен най-добре, т. е. да се постигне за българските граждани пълна гаранция за справедлива защита и за справедлив и прозрачен съдебен процес, всички действия, които в момента се налагат да бъдат дискретни за да бъдат ефективни, трябва да се съобразяват с това да не накърнят нечия чувствителност".
22.08.2000. Генералното консулство на Судан в София уведомява с нота МВнР, че в отговор на молбата на президента Стоянов, суданският президент Башир е разговарял с Кадафи по въпроса за българските медици. По същия въпрос суданският външен министър Исмаил е разговарял със своя либийски колега. Въпросът отново щял да бъде поставен по време на посещението на либийския външен министър в Судан.
25.08.2000. Женева. Даниел Тарантела, старши съветник по политиката на СЗО, съобщава на българското постоянно представителство, че СЗО е изпратила писмо до либийското представителство в Женева, в което предлага нова експертиза от гледна точка на общественото здравеопазване в Либия. В писмото се отправя молба за разсекретяване на досегашните доклади.
30.08.2000. Зам.- министър Райков извиква в МВнР либийския посланик и настоява за ускоряване на процедурата по конституирането на адвокат Шейтанов.
7.09.2000. Либийският посланик в София връчва на Д.Цанчев, началник отдел "БИСА", нота, в която се посочва, че "публикацията на в. "Монитор" от 5.9.2000 под заглавие "Либия не е приоритет на българския министър на външните работи" ... не е в интерес на усилията, полагани от двете страни и чиято цел е запазване на взаимните интереси..."
13.09.2000. МВнР връчва на либийското посолство нота, с която иска съдействие за издаване на либийски входни визи на група журналисти от различни медии, които желаят да отразяват процеса срещу българските медици. Многократно този акт се повтаря през следващите месеци при всяко ново заседание на съда в Триполи.
14.09.2000. Ню Йорк. Министър Н.
Михайлова се среща с нейния либийски колега Абдел Рахман Шалкам. Той дава
уверения, че процесът срещу българските медици ще бъде справедлив. Н.
Михайлова настоява за:
- международна медицинска експертиза;
- издаване на либийски визи за роднините на обвиняемите българи;
- издаване на визи за българските журналисти, които желаят да отразяват
процеса.
Министър Шалкам заявява, че всичко, което би помогнало за разкриване на
истината ще бъде използвано, "включително разнообразни експертизи". Обещава
да провери случая с визите. Двамата министри се договарят да поддържат
постоянна връзка, включително по телефона. Шалкам заявява, че министър
Михайлова е винаги добре дошла в Либия.
15.09.2000. Катя Тодорова, директор на дирекция "Международно право" в МВнР, се среща със секретаря и с главния администратор на Международния съд в Хага. Обсъден е въпросът за евентуално сезирането на МС относно изтезанията на българските медици. Потвърждава се предишната информация, че поради липса на опит на МС в разглеждането на дела въз основа на Конвенцията за изтезанията и поради други процедурни особености, евентуално делото ще се придвижва продължителен период от време.
17.09.2000. Триполи. Съдебно заседание. Делото се отлага за 7.10.2000.
25 –27.09.2000. Работно посещение на премиера Иван Костов в Египет. Президентът Мубарак отново поема ангажимент да съдейства за осигуряването на справедлив процес срещу българските медици.
7.10.2000. Триполи. Съдебно заседание.
04.11.2000. Триполи. Осмо съдебно заседание по дело № 44/99
16.11.2000. Проф. Люк Перен изпраща отговори на въпросите на адвокат Бизанти, поставени от него през септември. Освен конкретните отговори проф. Перен е изпратил и последния си доклад до либийската страна във връзка със заразените либийски деца в Бенгази. Категорично е изразено научното му становище, че епидемичният взив в болницата в Бенгази е причинен от три кръвнопреносими вируса - на СПИН (Н1У), на хепатит С (НСУ) и на хепатит В (НВУ) и се дължи единствено на вътрешноболнична /нозокомиална/ инфекция. Според документа, разпространението на тези вируси е станало вследствие необезопасени медицински манипулации с неправилно стерилизирани и многократно използвани инструменти и спринцовки . По преценка на медицинския експерт по делото д-р Бешков и адвокат Бизанти тази информация е с много голяма стойност, поради официалния си характер и категоричните изводи в доклада.
13.12.2000. Адвокат Бизанти се среща в затвора с обвиняемите българи и обстойно ги информира за сложния характер на делото. Предал им е поискания по-рано от тях обвинителен акт в превод на български език. Разяснил им е някои процедурни аспекти.
19.12.2000. Посланикът на България в Швейцария Леа Коен се среща с проф. Люк Перен. Проф. Перен заявява, че се е ангажирал като консултант на адвокат Бизанти и му сътрудничи по медицински въпроси. Предоставил е свои отговори на осем въпроса на Бизанти, които ще бъдат използвани от адвоката. Бизанти вече разполагал с тях. Констатирани били много подобни случаи на заразяване на майки и деца с вируси на СПИН в една виенска болница през септември 1999 и през март 2000 Ставало дума за 6 деца и 7 майки. Случаят бил описан и изследван от Перен. Причините били сходни като с Бенгази - лоши санитарни условия и пренасяне на заразата по полов път от заразени бащи. През септември 2000 английското списание ТЬе Саncel е поместило бележка от Кабир Ахмар, в която се дава изкривена картина на процеса в Либия. Проф. Перен веднага е написал статия, в която подробно разяснява случая в Бенгази, но списанието е отказало публикуването на материала. Впечатлението на Перен било, че делото ще продължи да се протака до постигане на споразумение. Той е изразил учудване, че на делото няма български адвокат, който да владее арабски. Вероятно това е забележка, направена от адвокат Бизанти. Проф. Перен предлага, във връзка с отправеното към него предложение за консултант, да се изработи българо-швейцарски проект за сътрудничество с Федералната служба по здравеопазването /със швейцарско финансиране/.
2001 година
В края на декември 2000 и началото на януари 2001 професорите Перен и Монтание изпращат на адвокат Бизанти отговори на поредните му въпроси по медицинската част на случая.
06.01.2001. Триполи. Съдебно заседания. Отлага се за 10.02.2001.
10.01.2001. Kонсулът Емил Манолов е уведомен от представителя на БНИ полк. Мансур, че обменът на писма между подсъдимите българи и техните близки в България се спира, поради съдържащи се в писмата обидни изрази към либийската страна и за твърдения за извършени мъчения и упражнено насилие. Посланик Спасов отправя молба в неофициален разговор със зъм.-министър а на външните работи Хасуна Шауаш да не бъде спирана цялата кореспонденция, а само тези писма, за които либийската страна смята , че са в разрез с с договореностите за обмен на писма.
17.01.2001. Посолството в Триполи научава от временно управляващия посолството на Филипините, че срещу българската гражданка Мария Илиева Зашева, медицинска сестра в детското отделение на болница "Авицена" в гр. Сирт е възможно да бъде заведено съдебно дело във връзка с регистрирани заболявания от СПИН на деца. Мария Зашева, заедно с четири медицински сестри от Филипините, е била разпитвана неколкократно през 2000 , а от 15.05.2000 паспортът й е бил задържан. Според обясненията на Зашева до посолството, тя е била разпитвана в превод от български на арабски, осигурен от либийски лекар в същата болница, завършил медицина в Пловдив. Съставен бил протокол от 6-7 страници на арабски език, като Зашева се е подписала на всеки един лист. На 21.01.2001 , когато са арестувани филипинките, Зашева научава от либийски колега, който твърдял, че е виждал протоколите от разпитите, че на въпроса дали е използвала повече от един път спринцовки за еднократна употреба, в протокола от разпитите нейният отговор бил фиксиран като "да, понякога". В обясненията си до посолството Зашева твърди, че на този и други подобни въпроси, уличаващи я в някаква вина, е отговаряла с "не". След получаване на информацията в посолството МВнР дава спешни указания на посланика да се свърже със Зашева, незабавно да я транспортират в Триполи и да я настанят в сградата на посолството.
21.01.2001. Арестувани са четири филипински медицински сестри от болницата в Сирт. Три от които са колеги на Зашева в детското отделение. Зашева е настанена в посолството. Паспортът се съхранявал в Бюрото за народен иск в Триполи.
30.01.2001. Междуведомствената комисия решава пред либийската страна да бъде направен официален демарш, с който да бъде поставен въпросът за изходна виза на Зашева, като изрично се поискат гаранции за нейното безпрепятствено отпътуване от Либия.
10.02.2001. Триполи. Съдебно заседание. Делото е отложено за 17.03.2001.
17.02 2001. Съветникът в посолството в Триполи Р. Петров и д-р Бешков се срещат с адвокат Бизанти. Акцентът в разговора е върху решение на съда, в което се постановява, че "задължение на защитата е да представи доказателствата на свидетелите на отрицанието". Според разясненията, дадени от Бизанти, имало възможност като доказателства в съдебната зала да бъдат представени свидетелските показания на професорите Монтание и Перен, на лекуващите лекари на хоспитализираните в Италия либийски деца, а така също и на представител на СЗО. Той иска съдействие, вкл. и материално, от българската страна, за да реализира този си план.
Март 2001. Професорите Монтание и Перен заявяват пред български дипломати, че по принцип са готови да помогнат като експерти на "това мъчително дело". Перен обещава в най-кратък срок да отговори писмено на последните въпроси на адвоката. Швейцарските закони не позволяват на проф. Перен да се явява пред либийския съд.
08.03.2001. София. Министерският съвет приема постановление за осигуряване на средства от републиканския бюджет за допълнителни разходи за явяване на евентуални свидетели по дело № 44/99 в Триполи.
17.03.2001. Съдебно заседание. Делото се отлага за 28.04.2001.
17.03.2001. Либийската администрация връща паспорта на Мария Зашева.
19.03.2001. Бюрото за Народен иск дава принципно съгласие за подновяване на снабдяването на обвиняемите български граждани с храна, лекарства и други необходими неща от посолството.
20.03.2001. Временно управляващият
ПП на България в ООН в Ню Йорк се среща с либийския постоянен представител
в ООН Дорда, на която излага нашата позиция по случая с 6- имата български
медици. Либийският дипломат посочва в отговор следното:
- традиционните връзки между двата народа и личните му впечатления от
посещенията му в България, когато е бил премиер на Либия. Делото срещу
шестимата българи не може в никакъв случай да се разглежда като отношение
и политика срещу България. Обратното, българските лекари и медицински
специалисти се ползват с популярност и доверие в Либия. За пример той
посочва една от дъщерите на "полковника", която има вече повече от 10
години лична медицинска сестра - българска гражданка. Заразяването на
децата е било шок за либийското общество, разследването е траело повече
от 6 месеца, обвинение е било повдигнато и срещу граждани и на други държави.
Ангажираният адвокат за защитата на българските граждани е един от най-добрите
/ако не и най-добрият/ в Либия.
Изложените от посланик Дорда съображения са в подкрепа на тезата, че делото
няма политически нюанси и присъдата ще бъде безпристрастна. Посланик Дорда
посочва, че България е била направила политически въпрос от това дело.
Той самият бил получил повече от 100 писма от различни неправителствени
организации, които се застъпвали в полза на българските медици.
22.03.2001. На адвокат Шейтанов е дадена възможност да се запознава с материалите по делото. Според първите впечатления на Шейтанов, делото е било "обработвано" и той не е видял протоколи от периода на следствието.
28.03.2001. Адвокат Шейтанов информира МВнР, че "процесът в Либия срещу българските медици досега показва съществени отклонения от заявеното от либийска страна провеждане на справедлив и обективен процес".
Март.2001. Проф. Перен казва пред български дипломати, че не желае да бъде считан за личен консултант на адвокат Бизанти, а за посредник между българските и либийските официални власти за изясняване на научната истина. Той изразил известни опасения, че предоставената от него на адвокат Бизанти информация може би не се използва пълноценно или никак. Проф. Перен е споделил, че не е напълно спокоен за евентуалната реакция на либийската страна спрямо него лично. Същевременно се е ангажирал да съдейства на българската страна по процеса и в бъдеще.
24.04.2001. Зам.-министър М. Райков се среща с посланика на Либия в София Фарадж Саклул и подчертава уважението на българската страна към либийския Народен съд и правото му да взима независими решения след внимателното проучване на материалите по делото и аргументите на защитата. Райков подчертава убедеността на българската държава, че до справедливо решение по такъв сложен въпрос, като проблема със заразяването със СПИН, може да се стигне само при внимателно проучване и преценка на всички елементи, сред които първостепенно значение заема научно-медицинската част на въпроса. М. Райков се спира на факта, че в медицинската наука са се утвърдили световно признати имена, които чисто професионално и безпристрастно подхождат към тези въпроси. Те се ползват с оценката и уважението на цялата международна общност. Един от тези световно известни учени е швейцарският професор Люк Перен от Кантоналната болница в Женева. В контекста на заявения от българска страна подход на пълна откритост и прозрачност в диалога по проблема, който засяга не само шестимата български обвиняеми, но и изясняването на цялата истина по случая с епидемията на СПИН в детската болница в Бенгази, М. Райков предоставя от името на българското правителство писмени научни становища на проф. Перен по редица чисто медицински аспекти на случая. Документите показват невинността на българските граждани от гледна точка на научно-медицинската аргументация. Посланик Саклул повторя многократно заявяваната позиция на Либия по въпроса за делото срещу шестимата български медици и подчертава, че държавата няма никакво влияние върху съда. Той подчертава, че единствено съдът може да вземе решение относно невинността или виновността на обвиняемите. Същевременно, той изразява становището си, че материалите, за които става дума и които са изготвени от толкова известен и уважаван учен, не може да не бъдат полезни.
25.04.2001. На български журналисти са им отказани либийски визи за отразяване на заседанието на съда на 28 април. На тримата журналисти, получили визи предната седмица, е съобщено от либийското посолство, че вече издадените им визи не гарантират допускането им в Либия и те са посъветвани да не пътуват за Триполи.
25-26.04.2001. Абуджа, Нигерия. Африканска конференция по проблемите на СПИН. М. Кадафи прави обширно изказване, в което заявява, че ЦРУ на САЩе създало в лабораториите си вируса на СПИН, а епидемията е един голям експеримент. Като доказателство Кадафи сочи трагеадията в Бенгази, където близо 400 деца са били заразени от лекар и група медицински сестри, действали по нареждане на ЦРУ или на Мосад. Кадафи обещава процесът срещу тези лица да се превърне в световен по подобие на процеса срещу либийците за атентата над Локърби.
28.04.2001. Съдебно заседание. Делото се отлага за 13.05.2001.
7.05.2001. Министърът на външните работи Н. Михайлова се среща с арабските посланици в София и изразява позицията на България по последното развитие на делото в светлината на изказването на Кадафи на Африканската конференцията по проблемите на СПИН в Абуджа. Тя отправя молба към арабските държави да окажат съдействие за: - ангажиране мнението на някои международните организации /СЗО, Червения кръст и Червения полумесец/ по научно-медицинските аспекти на делото. Съвсем очевидно е, че без тяхното отчитане не би могло да се стигне до истината и съответно съдът да вземе справедливо решение. Още веднъж е напомнено, че България няма да приеме решение на съда, което не е мотивирано и подкрепено от съответните независими медицински експертизи. Такова решение би било резултат от политически натиск върху съда и следствие на предварителна политическа нагласа за изхода на процеса; - чрез Лигата на арабските държави това настояване да бъде предадено на либийското държавно ръководство ; - да не се допусне кампания, която да хвърли сянка върху доброто име и професионализъм на българските медицински специалисти, работещи в арабския свят; Отправена е покана към арабските посланици за среща с български медицински специалисти, на която да бъдат запознати със заключенията на международните експерти по случая в Детската болница - Бенгази. България потвърждава своята политическа воля да развива и занапред активни отношения със своите традиционни партньори от арабския свят. От името на арабските дипломати посланикът на Мароко Абдесалам Алем казва, че за тях е много трудно да излязат с обективно мнение по въпроса за процеса срещу шестимата български медици в светлината на изказването на полк. Кадафи. Според него това е трудно, тъй като те не разполагали нито с текст, нито със запис на изказването. Според него единственият, който може да даде отговор по въпроса е посланикът на Либия. Според мароканския посланик въпросът за процеса срещу българските медици не бива да се извежда извън рамките на юридическия му контекст и двустранните отношения, както и да се свръхмедиатизира. Той изразява мнение, че либийският съд е независим и това прави трудно каквато и да е намеса в неговата работа. Посланик Алем се присъединява към българската позиция, че изказването на Кадафи може да даде нова насока на процеса. Посланикът на Мароко уверява, че българската молба ще бъде предадена на Лигата на арабските държави и на съответните правителства на арабските държави. Той изразява надежда съдебният процес да завърши по най-благоприятния начин и в най-кратки срокове. Поема ангажимент арабските страни да направят всичко възможно да окажат необходимата помощ и подкрепа. Посланикът на Либия потвърждава още веднъж позицията на страната си, че съдебната власт е абсолютно независима. Той посочва, че либийската държава няма никакво намерение да прави процеса международен, освен ако не са замесени други сили. Той повтаря тезата, че Либия не смята българската държава за виновна или отговорна по това дело. Посланик Саклул потвърждава желанието на Либия за развитие на отношенията с България във всички области. Относно недопускането от съда на някои искания на защитата, коментарът на посланик Саклул е, че това е работа на съдебната власт и либийското правителство не може да дава официален отговор за действията на съда. Той подчертава, че съдът е напълно независим в своята работа и решения и това, което е казал полк. Кадафи, няма да окаже никакво влияние върху неговата работа. Според либийския посланик изказването на либийския лидер в никакъв случай няма да промени същността на делото и съдебният процес ще бъде прозрачен, обективен и справедлив.
9.05.2001. Министър Н. Михайлова изпраща послание до министъра на външните работи на Египет Амр Муса с молба за личното му съдействие да бъдат изпратени, при съгласие на либийската страна, представители на Лигата на арабските държави да присъстват на съдебния процес в Триполи.
13.05.2001. Съдебно заседание. Делото е отложено за 2.0 6.2001.
15.05.2001. Женева. В рамките на 54-та сесия на Световната здравна асамблея българската делегация, ръководена от зам.-министъра на здравеопазването д-р Галин Каменов, се среща с либийската делегация, ръководена от зам.-министъра на външните работи Саад Муджбир. Българската страна изразява безпокойство от възможното политизиране на процеса, посочва доказателства на независими учени и поставя въпроса за международна експертиза по случая. Ръководителят на либийската делегация уверява българската делегация в справедливостта на процеса и изтъква, че либийският съд е независим.
16.05.2001. Зам.-министър д-р Галин Каменов прави изказване на 54-та сесия на Световната здравна асамблея в Женева. Той се позовава на учените Монтание и Перен, лекували либийските деца, че в случая се касае за нозокомиална /вътреболнична/ инфекция, а не за преднамерено инфектиране. България е загрижена за съдбата на своите граждани, задържани по обвиненията във връзка с този случай и няма да приеме политически процес срещу тях. Д-р Каменов отбелязва, че ако над научните факти надделеят политически аргументи, международната медицинска общност би била лишена от възможността да достигне до обективната истина за причините и да използва опита от този трагичен инцидент за контрола и профилактиката на СПИН. В тази връзка нашата страна е готова да продължи сътрудничеството и обмена на специалисти в областта на микробиологията, вирусологията, паразитологията в духа на традиционно добрите отношения между двете страни. В заключение, България отправя призив към СЗО, Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, Програмата на ООН за борба със СПИН да подпомогнат осъществяването на международна медицинска експертиза по случая в Бенгази и апелира към своите либийски партньори да се присъединят към това искане.
17.05.2001. Д-р Тонка Върлева, държавен експерт в Министерството на здравеопазването и национален координатор по СПИН участва в симпозиум на тема "Последствията на СПИН за най-слабо-развитите страни" в Брюксел. Тя излага необходимостта от независима международна медицинска експертиза на случая с оглед изясняване на обективната истина за възникването и разпространението на епидемията в Бенгази.
30.05.2001. Съпругът на Нася Ненова Иван Ненов и дъщерята на Валя Червеняшка Антоанета Узунова получават входни визи. Визи получават и 9 журналисти от български електронни медии и в. "Монитор". Визи са отказани на журналистите от вестниците "Труд", "24 часа" и "Сега".
22.05.2001. Посланикът в Москва Илиян Василев се среща с академик Вадим Покровски, ръководител на Руския федерален център по профилактика и борба със СПИН. Академик Покровски запознава Василев със случая в болницата в Калмикия през 1988 и подчертава, че по негово мнение в Бенгази най-вероятно се е случило същото - нарушаване на болничните процедури. Той изключва като абсурдни твърденията за умишлено заразяване и е предлага помощта си като учен и специалист за изясняване на действителните причини за заразяването, включително за подкрепа на каузата на защитата. Подчертава, че за Либия е от изключителна важност да бъдат разкрити причините за масовото заразяване, тъй като трагедията може да се повтори. Академик Покровски посочва, че е готов да помага по всякакъв начин на България да защити медиците, включително, ако либийската страна приеме негов екип да направи експертиза. Посланик Василев се среща и с Александър Леонардович Гинзберг, директор на Института по имунология и вирусология на Руската академия на науките. От страна на г-н Гинзберг е изразена готовност за съдействие на българската страна с експертна помощ, с информационни материали за пресата, участие в евентуална международна експертиза и по друг удобен за българската страна начин.
30.05.2001. Министърът на здравеопазването Илко Семерджиев се среща с посланиците на арабските страни в София. На срещата е представена информация относно някои медицински аспекти, касаещи епидемията от СПИН в болницата в Бенгази, От българска страна присъстват водещи специалисти в областта на СПИН. Посланикът на Либия Фарадж Джибрил Саклул информира, че либийската страна притежава докладите на двамата професори от Париж и Женева, които са преведени и внимателно проучени. Той изразява надежда, че обвиняемите българи ще бъдат оправдани, ако са невинни.
02.06.2001. Съдебно заседание. Даден е ход на дело № 44/99 по същество.
03.06.2001. Либия призовава българските власти да не се месят в процеса срещу шестимата български медици, съобщава Агенция Франспрес. Говорителят на либийското министерство на външните работи Хасуна Шауш заявява пред агенцията, че Триполи е "изненадан от изказванията на българските власти, които могат да спънат развитието на процеса". Според говорителя либийското правосъдие е предоставило на обвиняемите "всички гаранции за справедлив процес и е погрешно да се правят безотговорни изказвания". Говорителят на либийското външно министерство заявява това по повод на изявлението на министър-председателя Иван Костов от 02.06.2001 , че ако българските медици в Либия са били измъчвани, това не е нито справедлив, нито честен процес. Министър-председателя добавя още, че сега става ясно при колко трудна обстановка е работило правителството за защита на обвиняемите българи.
04.06.2001. Зам.-министърът на външните работи Марин Райков излиза с декларация по повод заявеното от Хасуна Шауш, зам.-министър и говорител на либийското МВнР. В декларацията на българското МВнР се казва, че "1. Говорителят на Министерството на външните работи на Либия няма основания да бъде учуден от това, че министър-председателят на Република България реагира на станалите публични изявления на българските граждани, които категорично заявиха, че "самопризнанията" им са изтръгнати с изтезания. Българската страна многократно е реагирала чрез ноти и устно на различни равнища на получаваните досега сигнали за подобен произвол. Абсурдно е да се очаква министър-председателят да не защити правата на българските граждани. За всички е ясно, че изтръгването на самопризнания чрез изтезания прави процесът несправедлив и нечестен. 2. Самото изявление на говорителя на Министерството на външните работи на Либия, че декларацията на българския министър-председател може да се отрази на процеса, потвърждава, че тя е била навременна. Ние очакваме тя да има позитивен, отрезвяващ ефект. България няма да приеме политическа саморазправа с шестимата граждани на нашата страна. 3. В светлината на последното развитие и в контекста на добрите ни отношения с уважаваната от нас либийска Джамахирия очакваме да бъдат взети мерки срещу извършилите насилие над българските граждани.
8.06.2001. Министър Н. Михайлова се среща с посланиците в София на "тройката" на Европейския съюз: посланикът на Швеция, която председателства Европейския съюз, Стен Аск, на Белгия - Едмонд де Вилде - страната, следващ председател на ЕС, и посланик Жак Вюненбюрже - ръководител на делегацията на Европейската комисия в София. Н. Михайлова подчертава, че ангажирането на Европейския съюз със случая с шестимата медици в Триполи би дал много ясен сигнал за необходимостта от обективен подход при установяване на истината със заразяването на либийски деца със СПИН. Дипломатите от Европейския съюз са запознати и с отговора на посланието, което тя е получила от генералния секретар на Лигата на арабските държави Амр Муса. Посланикът на Швеция заявява, че той и неговите колеги споделят загрижеността за сигурността на шестимата медици. Европейският съюз ще продължи да участва в общите усилия за гарантиране на обективен, справедлив и прозрачен процес.
16.06.2001. Посланиците на страните
от “тройката” на ЕС в Триполи връчват в либийското външно министерство
меморандум, засягащ спазването на човешките права по повод случая с шестимата
български медици. В меморандума се съдържат следните елементи, препоръчани
от председателството на ЕС:
- необходим е честен и открит процес в компетентен независим съд в съответствие
със стандартите на човешките права;
- всички трябва да бъдат еднакви пред закона и всички подсъдими да бъдат
третирани еднакво, без оглед на тяхната национална принадлежност;
- право на всички подсъдими е да имат достатъчно време и условия за подготовка
на защита, включително независима медицинска експертиза;
- осъжда се използването на мъчения и други неправомерни действия. Белгийският
посланик в Триполи е бил инструктиран да поддържа тесни контакти с българския
посланик по време на процеса.
16 – 17. 06.2001. Съдебно заседание. Произнасянето на решението на съда по делото се определя за 22.09.2001.
26.06.2001. На “кръгла маса” на тема "СПИН и правата на човека", организирана в рамките на специалната сесия на ОС на ООН по проблемите на СПИН, постоянният представител на България в ООН Стефан Тафров прави изказване, в което визира и случая в Детската болница в Бенгази. В дискусията не участва представител на Либия, въпреки предварително заявеното участие. На пленарно заседание на специалната сесия изказване прави зам.-постоянният представител на Либия в ООН. Той засяга и въпроса за заразените с вируса на СПИН либийски деца. Изказването е направено на арабски език и не е разпространено. Имало е различия в превода на английски и френски език, но това, което е доловено е следното: "... по този повод искам да посоча трагичния случай с 400 либийски деца, станали жертва на тази болест. Част от тях вече са мъртви. В продължение на две години правосъдието разглежда това ужасно престъпление срещу деца, умишлено инжектирани с вируса на СПИН. Сега се чудим какво да правим с тези, които са извършили престъплението...." В изказването не е споменато името наБългария. Официално изказването не е предоставено от делегацията на Либия, въпреки че е поискано от българската делегация.
26.06.2001. Българското посолство в Токио иска съдействие от страна на Япония за подкрепа на исканията за провеждане на справедлив и обективен процес.
26.06.2001. Посолството в Триполи научава, че от Брюксел са изпратени указания до посланиците на ЕС в Триполи да подготвят нов официален демарш - този път пред министъра на външните работи на Либия Абделрахман Мохамед Шалгам. В документа трябва да се акцентира върху нарушенията на правата на човека, извършени от либийската страна и на практика ще повторят съдържанието на по-рано връчения меморандум. Европейските посланици смятат да отправят ясно послание към либийската страна за сериозната загриженост на ЕС за изхода на процеса и в този контекст да обърнат внимание, че това може да бъде тест за истинските намерения на Либия за бъдещото сътрудничество с ЕС и неговите институции. Като подходящо време за реализирането на демарша е било посочено, че колкото по-рано преди 22 септември стане това, толкова по-голям би бил ефектът, тъй като на тази дата се очаква произнасянето на присъди на първа инстанция.
24.07.2001. На първата си пресконференция като външен министър Соломон Паси заявява, че основен приоритет на българското министерство на външните работи е благополучното разрешаване на случая с подсъдимите български медици в Либия. По отношение на процеса в Либия смятам да процедирам тихо, казва Соломон Паси.
25.07.2001. Либийският министър на външните връзки и международното сътрудничество Абдел Рахман Мохамед Шалкам отхвърли всяка намеса в процеса срещу шестимата българи, обвинени в разпространяване на вируса на СПИН в либийска болница, предаде АФП от Триполи. " Само либийското правосъдие може да се произнесе и ние отхвърляме всяка намеса в неговата работа", заявил за АФП Шалкам. Той подчертал, че изявленията на български високопоставени лица "няма да окажат никакво въздействие върху хода на това дело" и правосъдието "няма да прояви никаква снизходителност" по въпроса. Нито агенцията, нито либийският министър посочват обаче за какви конкретни изявления става дума.
1.08.2001. Триполи. Състоя се редовната месечна среща на дипломати от българското посолство в Либия с подсъдимите български медици. Българските медици са в по-добро психическо състояние в сравнение с предишните срещи.
1.08.2001. Заседание на Междуведомствената
комисия по делото срещу българските медици в Либия под председателството
на министрите на правосъдието Антон Станков, на външните работи Соломон
Паси и на здравеопазването Божидар Финков. На заседанието е уточнен съставът
на комисията във връзка с настъпилите промени след избирането на новото
правителство.
Разгледани са стъпките, предприети до този момент в защита на интересите
и правата на българските граждани, задържани в Либия. Решено е да се разработят
мерки за по-нататъшни действия в тази посока, основани на прогнозите за
изхода на делото срещу шестимата българи на първа инстанция.
2.08.2001. София. В първо изявление
за процеса в Триполи новият министър на правосъдието Антон Станков (новото
правителство е избрано от Народното събрание на 24.07.2001) заявява, че
не е оптимист за изхода от делото срещу шестимата български медици заради
отправените им много тежки обвинения. Той изразява убедеността на междуведомствената
комисия в невинността на българите по едно от обвиненията: че са участвали
в заговор срещу либийската държава. "Това просто е абсурдно, между България
и Либия същестуват дългогодишни добри отношения, ние сме убедени, че в
този пункт обвинението е несъстоятелно", казва министър Станков.
Попитан дали има вероятност либийскиият съд да наложи и смъртни присъди,
правосъдният министър отговори: "Обвиненията, които са повдигнати, предвиждат
смъртно наказание, затова и прогнозите за изхода на делото включват и
това."
На въпрос дали обвинението е състоятелно в другите си части, Станков казва,
че това е въпрос, по който само либийският съд може да се произнесе. Нашата
позиция е, че следва да вярваме в либийското правосъдие, заявява министърът.
Междуведомствената комисия решава до 22 септември, за когато е насрочено
заседанието на съда, тя да се събира всяка седмица. Основно ще се обсъжда
позиция за действие на българската страна след 22 септември. Ще обсъждаме
процесуалните възможности за обжалване на присъдите. Те касаят основно
защитата, а именно адвокат Шейтанов, на когото ние бихме могли да дадем
експертно мнение, казва министърът.
Комисията е решила да се организира среща с близките на задържаните медици.
Запитан за мнението му дали българската страна е направила всичко за осигуряването
на безпристрастен съд за българските медици, Станков отговаря утвърдително.
"Ангажирани са защитници, отпуснати са финансови средства за участието
им, нещо повече можеше ли да бъде направено. Правото на защита, доколкото
е зависело от българската защита, е осигурено, дадена им е възможност
да си изберат защитник, разходите по пътуванията му са поети от държавата",
коментира министърът на правосъдието.
Той призовава медиите към повече национална отговорност и патриотизъм
при отразяване на процеса. Моля ви, бъдете умерни, давайте си сметка,
че отразяването на този процес засяга не само съдбата на шестимата медици,
а и на още 6000 българи, които работят там, казва Станков. /БТА/
1- 2.09. 2001. Посещение в Либия
на председателя на Народното събрание Огнян Герджиков по повод тържествата
за националния празник на Джамахирията. По време на визитата Герджиков
има кратка среща с либийския лидер Муамар Кадафи.
Българската делегация се среща и с председателя на благотворителната фондация
за човешки права "Кадафи" - инж. Сейф ал Ислям ал Кадафи, син на либийския
лидер. Пред журналисти при завръщането си в София Герджиков съобщава,
че инж. Сейф ал Ислям ал Кадафи се е ангажирал да бъде наблюдател на процеса
срещу българските медици.
В Триполи Огнян Герджиков и българската делегация имат и 30-минутна среща
с подсъдимите български медици.
12 септември 2001. Подобрени са
битовите условия на подсъдимите шестима български медици, съобщава говорителят
на българското външно министерство Елена Поптодорова.
На среща на българската делегация, водена от председателя на парламента
Огнян Герджиков, със задържаните български медици в Триполи в началото
на месеца, подсъдимите сестри са поискали да бъдат настанени в отделна
килия. От няколко дни искането им е изпълнено и те са преместени, казва
Поптодорова.
22 септември 2001. Съдебно заседание.
22 септември 2001. Като добра новина определя външният министър Соломон Паси отлагането на делото срещу българските медици в Либия. Имаме индикации за подготовка за един ясен и прозрачен процес и се надявам, че на 22 декември ще успеем да постигнем това, за което всички ние мечтаем, казва Паси. Външният министър отказва да коментира хода на делото с мотива, че това е деликатен въпрос и всяка излишна дума би могла да попречи на съдебния процес и уверява, че Министерството на външните работи предприема всички необходими мерки за защитата на българите. Междуведомствената комисия по процеса в Либия срещу шестимата български медици оценява отлагането на делото за 22 декември като желание за по-голяма прецизност и обективност в разглеждането на всички аспекти на делото. " Изразяваме надежда, че съдът ще излезе със справедливо и мъдро решение по изхода на този процес, който вълнува подсъдимите, техните близки и цялата българска общественост", се казва в изявление на комисията. "Оценяваме по достойнство предоставената от либийската страна възможност представители на 11 дипломатически мисии на Западна Европа и Северна Америка и представител на ООН и международни неправителствени организации в Триполи да присъстват в съдебната зала. В това виждаме акт на готовност за осигуряване на справедлив и прозрачен процес, както и съпричастност на международната общност към нашата страна и към съдбата на нейните граждани", се посочва още в изявлението.
23 септември 2001. Подсъдимите в Либия български медици се срещнаха със свои близки, пристигнали за съдебното заседание, на което се очакваше да бъде произнесена присъдата срещу тях.
24 октомври 2001. Министърът на външните работи Соломон Паси се среща с близки на задържаните български медици в Либия. Говорителят на външно министерство Елена Поптодорова съобщава, че тази среща е част от цялостната ангажираност на МВнР към процеса срещу шестимата български медици.
19 - 22 декември 2001. Българският
външен министър Соломон Паси направи официално посещение в Либия по покана
на либийския си колега Абдел Рахман Мохамед Шалкам. Двамата се срещнаха
и обсъдиха състоянието на българо-либийските отношения. Последва и среща
със заместник-министъра на външните работи Саад Муджбер, който председателства
смесената комисия за сътрудничество между Либия и България, и с министъра
на правосъдието и обществения ред Мохамед Али Ал Мисурати. До началото
на септември тази година Ал Мисурати бе председател на Бюрото за народен
иск/прокуратурата/,което поиска смъртни присъди за шестимата българи.
Вечерта, в навечерието на поредното заседание на съда, българският външен
министър вечеря със Сейф Ал Ислам, син на либийския лидер Муамар Кадафи
и ръководител на световната благотворителна фондация Кадафи. Сейф ал Ислам
се ангажира през септември да наблюдава процеса. Представител на фондацията
присъства на заседанието на 22 декември. След срещата със Сейф ал Ислам
Соломон Паси съобщи, че фондацията смята, че има неясноти в обвинението
срещу българските медици и е задала на съдебните власти въпроси, които,според
нея, трябва да бъдат изяснени. На другия ден агенция Франс прес разпространи
думите на Сейф ал Ислам, че се надява съдът да стигне до заключение, че
заразяването на либийските деца със СПИН е медицинска грешка, а не умишлено
деяние.
Кулминация в посещението на Соломон Паси в Триполи бе срещата му с лидера
на либийската революция полковник Муамар Кадафи. Рядка практика е либийският
ръководител да приема гостуващите в страната външни министри. На срещата
Кадафи казал, че познава добре България и работата на българите, които
десетилетия наред работят в Либия ,и недоумява как българи биха могли
да направят това.
По време на посещението си в Триполи Соломон Паси се срещна със задържаните
българи. За първи път те бяха изведени от затвора Джудейда на открито
и разговаряха повече от час и половина с Паси и с близките си, пристигнали
от България - д-р Иван Ненов, съпруг на Нася Ненова, и Цветанка Сиропулос,
зълва на Валентина Сиропуло.
2002 година
4 февруари 2002. Шестимата български
медици са преместени от затвора Джудейда в самостоятелна къща в охраняем
район. Българите ще разполагат с хол, четири стаи, кухня, сервизни помещения
и двор. Подсъдимите съпрузи д-р Здравко Георгиев и медицинската сестра
Кристияна Вълчева са настанени заедно.
Решението за преместването бе съобщено на 5 февруари от външния министър
Соломон Паси в Брюксел, където придружава там президента Георги Първанов.
Облекчаването на режима на задържане е резултат от активните усилия на
благотворителната фондация "Кадафи" и лично на председателя й Сеиф ал
Ислам ал Кадафи, син на либийския лидер Муамар Кадафи, според българското
външно министерство.
17 февруари 2002. Либийският Народен
съд реши, че не вижда доказателства в подкрепа на обвинението срещу българските
медици за заговор срещу либийската държава, и прехвърли делото в Главна
прокуратура.
Съдът отхвърли аргументите на обвинението за наличието на заговор срещу
либийската държава като "изфабрикуван прочит" и "изводи,
извадени от контекста" и изтъкна, че не вижда доказателства за наличие
на престъпен умисъл у обвиняемите за деяния срещу държавната сигурност.
Според либийския защитник на обвинените българи Осман Бизанти Главна прокуратура,
която поема делото оттук нататък, ще внесе ново обвинение в обикновен
наказателен съд до един-два месеца.
Български държавни ръководители, политици и юристи определиха като добър
знак и окуражаваща новина решението на либийския Народен съд. Според президента
Георги Първанов връщането на делото за допълнително разглеждане е израз
на добрата воля на либийската страна за изясняване на истината. Това е
един много добър знак, защото делото ще се гледа от инстанция, която не
се занимава с тежки престъпления и би трябвало изобщо да отпадне обвинението,
което изисква смъртно наказацие, заяви председателят на парламента Огнян
Герджиков. Смятаме, че решението на съда ще доведе до изясняването на
всички обстоятелства по делото и до приемане на справедливо съдебно решение
по този сложен случай, се посочва в радпространената позиция на правителството.
Министърът на външните работи Соломон Паси съобщи, че в телефонен разговор
е благодарил на председателя на фондация "Кадафи" Сейф ал Ислам
за ролята му на обективен наблюдател на процеса.
22 март 2002. Подсъдимите български
медици оттеглиха по собствено желание с писмени декларация представителната
власт по пълномощията, дадени от тях на адвокат Владимир Шейтанов. Въз
основа на тези пълномощия той ги защитаваше срещу обвиненията, повдигнати
от либийската държава.
Шестимата българи упълномощиха писмено адвокат Пламен Ялнъзов от Софийската
адвокатска колегия да ги представлява на територията на Либия и да защитава
правата и интересите им до окончателното приключване на съдебното производство
пред всички инстанции. Адвокат Ялнъзов е член на Междуведомствената комисия
по делото в Либия.
26 март 2002. Френският професор
Люк Монтание, откривател на вируса на СПИН, е привлечен за експерт по
делото срещу българските медици в Либия от Фондация Кадафи, която наблюдава
процеса. Това е съобщил в телефонен разговор с българския външен министър
Соломон Паси председателят на фондацията Сейф ал Ислам, син на либийския
лидер Муамар Кадафи. Фондация Кадафи се ангажира през септември миналата
година да наблюдава процеса срещу българите.
На проф. Люк Монтание от института Пастьор в Париж принадлежи първата
публикация в световната медицинска литература за откриване на вируса на
СПИН през 1983 година. 69-годишният учен е носител на множество международни
награди. Той е кавалер и командор на Почетния легион.
3 - 5 май 2002. Процесът срещу шестимата
български медици бе в центъра на разговора, който води българският външен
министър Соломон Паси с либийския лидер Муамар Кадафи в Сиирт. От разговора
стана ясно, че Кадафи следи лично хода на делото, че е запознат в детайли
с него и смята, че процесът се развива в правилна посока.
Срещата на Кадафи с Паси, втората за последните четири месеца, последва
посещение на българския външен министър в инфекциозната болница в Бенгази,
където се лекуват заразени със СПИН либийски деца и на гробището на града,
където са погребани 37 от тях. Родители на болни деца, връчиха на Паси
списък, според който броят на заразените със СПИН в детската болница в
Бенгази през периода 1997-98 година е 413.
Процесът срещу шестимата българи бе централна тема и в разговорите, които
министър Паси води с либийския си колега Абдел Рахман Шалкам и с министъра
на правосъдието и обществения ред Мохамед Али ал Мисурати.
3 юни 2002. Първо заседание на Обвинителната
камара в Бенгази. С него започна процедурата по процеса в гражданския
съд. На заседанието прокуратурата в Триполи предаде документацията по
делото, като формулира известните досега обвинения без това за заговор
срещу държавата.
Обвиненията са: умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца, предизвикване
на епидемия от СПИН в болницата Ал Фатех в Бенгази, извънбрачни връзки,
производство,разпространение, употреба и притежание на алкохол и търговия
с валута. Шестимата българи и палестинецът Ашраф ал Хаджудж отхвърлиха
обвиненията и заявиха, че направените от някои от тях самопризнания са
изтръгнати с насилие. Адвокатът на семействата на заразените деца връчи
иск за материално обезщетение на пострадалите.
Съдията насрочи следващото заседание на камарата за 15 юли.
12 юни 2002. Председателят на Обвинителната
камара в Бенгази разпореди преписката по обвинението срещу шестимата български
медици да бъде върната в Триполи за доразглеждане, както и да бъдат извършени
допълнителни разпити на обвиняемите.
13 юни 2002. Прокуратурата в Триполи
започва допълнителните разпити. Първият разпитан е Ашраф ал Хаджудж, върху
чиито самопризнания почиват по-голяма част от обвиненията срещу българите.
19 юни 2002. Шестимата български
медици бяха освидетелствани от съдебен лекар в Централната университетска
болница в Триполи. Целта на освидетелстването е била да се установи дали
са били изтезавани при началните разпити.
19 -21 юни 2002. Изпълнителният директор
на Фондация Кадафи Салех Абдул Салам Салех и директорът на Асоциацията
за човешките права към фондацията д-р Джума Атига, който наблюдава процеса
срещу българите, пристигнаха в България. Те се срещнаха с външния министър
Соломон Паси, с министъра на провосъдието Антон Станков, с депутати, с
председателя на БЧК Христо Григоров. Салех е предал на българския посланик
в Триполи Людмил Спасов подробна справка за развитието на делото срещу
българите.
21 юни 2002. В писмо до адвокат Пламен
Ялнъзов шестимата български медици призоваха българските медии към максимална
сдържаност при отразяване на делото, което навлиза в решаващ етап.
24 юни 2002. Синът на либийския лидер
Муамар Кадафи Сейф ал Ислам, председател на фондация Кадафи, заяви в интервю
за Би Би Си, че заразяването със СПИН на либийски деца в болницата в Бенгази
не е резултат от конспирация, а е предизвикано от небрежност. Разследване,
извършено от неговата фондация, е установило нови случаи на заболяване
на СПИН, появили се след арестуването на българските медици. Според него
това показва, че е имало нередности в управлението на болницата, небрежност
и липса на дисциплина, които непряко са предизвикали трагедията. Тези
изводи се съдържат в доклад на фондацията на сина на полковник Кадафи,
за който е информирано българското министерство на външните работи.