ТАЗ СИЛА НЕИЗМЕННО НОВА

Юлия Кръстева

"Смятам се за интелектуалка космополит… смятам се също за европейска гражданка с френска националност от български произход", така се представи проф. Юлия Кръстева в своето академично слово при удостояването си от Софийския университет "Св. Климент Охридски" с почетното звание доктор хонорис кауза.

Тя формулира посоката на своята работа като "Борещата се личност": в това именно схващане за общество и за исторически процес аз се стремя да впиша своята дейност и размисъл като семиолог, психоаналитик и писател."

Третата съставка от темата на академичното й слово - "Езикът, нацията, жените" - отвежда към интереса, който Юлия Кръстева проявява през последните години към "женския гений", материализирал се в едноименната трилогия. След илюстрирането на женския гений чрез философката Хана Аренд и психоаналитичката Мелани Клайн напоследък във Франция излезе и последната книга от трилогията, посветена на писателката Колет.

Текстът, който следва - излъчен в седмичното й предаване "Хроника с Юлия Кръстева" по културната програма France Culture на френското обществено радио, - ни беше любезно предложен от Юлия Кръстева и предоставен със съдействието на Френския културен институт.


НA ПРАЗНИКА НА ПИСМЕНОСТТА - ТАЗ СИЛА НЕИЗМЕННО НОВА
Сряда, 29 май 2002

Добър ден на всички,

Говоря ви от София, където се намирам по професионални и лични причини, и бих искала тази сутрин да привлека вниманието ви върху един празник, единствен в света, който може би тази година бе засенчен от посещението на папата.

От сто и петдесет години на всеки 24 май България празнува Деня на писмеността и в по-широк смисъл на Културата. По този начин цялата нация се идентифицира с Азбуката и Книгата, за да се почувства като литературна общност отвъд политическите режими и отвъд социалните трудности, които при това не са липсвали по протежение на нейната история и които продължават да са значителни тринайсет години след падането на Берлинската стена.

Това честване утвърждава делото на двама братя, православните монаси Кирил и Методий, живели през IX век. Натоварени от византийския император да покръстят славянските народи в Моравия, те се заемат да преведат на славянски език Библията и гръцкото богослужение: за целта трябвало да създадат писменост, наречена "глаголица". Подложени на гонения от латинския архиепископ на Регенсбург, те отиват в Рим, където папа Адриан II благославя делото им. В тези условия се появява глаголицата, създадената от Кирил азбука, която съдържа 43 букви, отговарящи на голямото богатство от звукове в славянските езици. Азбуката заимства както от гръцкото, така и от еврейското писмо, прибавяйки и оригинални знаци. Сегашната азбука кирилица, която е опростен вариант на това праписмо, се използва днес от русите, българите, сърбите, украинците, както и от множество неславянски езици от бившия СССР.

Та всяка година на 24 май ученици и учители, писатели и артисти, хора от всички професии, свързани с изкуствата и литературата, си закичвахме дрехите с някоя голяма буква от тази азбука и манифестирахме по улиците на София и на всички градове и села на страната, горда, че е създала Писмеността. "Върви, народе възродени, пеехме ние, към светли бъднини върви, с книжовността таз сила нова, съдбата си ти обнови."

Възнесени от тази истинска мистика на писмото, нехаехме за политическата и идеологическа манипулация в полза на властта. Както трябваше да се очаква, падането на комунизма охлади въодушевленията, като не пощади и това. И не мога да кажа, че не изпитах разочарование, докато гледах хилавото шествие, което днес замества по улиците на София великолепните манифестации от моето детство. Трябва ли да виждаме в това белег на сдържаност преди ново преовладяване на традицията? Децата от училищата, ръководителите на страната, Академичният съвет на университета, президентът на републиката положиха цветя пред паметника на двамата братя Кирил и Методий и подеха химни на старобългарски. Защото друг забележителен и толкова необикновен факт за страната, бореща се с жестока икономическа криза: създадена е класическа гимназия, където се преподават старогръцки, латински, старобългарски и санскритски - представете си!, - както в други двуезични лицеи се преподава френски, немски или английски.

Пред същия паметник дойде да се поклони и папа Йоан Павел II, видимо много отпаднал, но щастлив да отдаде почит на двамата монаси, които той провъзгласи за "покровители на Европа" през 1980. Въпреки някои редки прояви на враждебност в провинцията от страна на православни интегристи, които виждаха в него "еретик", въпреки спекулациите за "търкания" между Ватикана и Московската патриаршия, която била оказала натиск върху българската църква, в центъра на вниманието се оказа беатификацията на трима свещеници възкресенци, мъченици и жертви на комунизма. Но посещението на папата добива пълното си значение само като се постави под знака на Кирил и Методий, най-вече след великолепния прием, оказан на Йоан Павел II от българските интелектуалци и артисти, нетърпеливи да се присъединят към Европейската общност.

Опростена и забравена е "българската следа", подозрението за намеса в атентата срещу папата през 1981. Възхвалена е християнската вяра, чиято цивилизаторска мисия е доказана от Кирил и Методий според Йоан Павел II, който обяви създаването на културен институт, носещ тяхното име. Също така е призната сегашната трудност на страната, която "лекува раните си и гледа с оптимизъм в бъдещето". Културната история и географското положение предопределят България "да бъде своеобразен мост между Източна и Западна Европа, почти като духовен кръстопът - земя на срещи и взаимно разбирателство", каза папата, безспорно фин политически стратег, при това, изразявайки се на езика на Кирил и Методий. В добавка се изяви и като изтънчен теолог: отговорът на терзаещото "защо?"относно нашето съществуване, слушайки го в контекста на София, ще да е съвсем очевидно… писането. Питате се "защо?". Е, добре, пишете! При това той не пропусна да отдаде дължимото на "традиционното гостоприемство" на този народ и на "изключителните му заслуги за спасяването на хиляди евреи по време на Втората световна война".

Докато хоровете продължават да възпяват писмеността, таз сила "неизменно нова" според думите на поета - която, погледнато от Париж, ми се струваше на изчезване, - се улавям, че на свой ред мечтая за тази разширена Европа, която несъмнено след по-дълъг срок, отколкото се надяват тук, няма да е лишена нито от изненади, нито от културни възможности, при условие, че се съхранява духът на светите Кирил и Методий, които бяха чествани в София.