Древни експонати за историята по българските земи



Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Районът около днешния град Ямбол е бил заселен още от най-дълбока древност. Затова и не е случайно, че днес във фондовете на Регионалния исторически музей в града се съхраняват уникални и изключително ценни древни и праисторически експонати, които ни дават информация за живота и вярванията на нашите предци. Сред интересните експонати, открити през годините при различни археологически проучвания в Ямболско, особен интерес представляват керамична шпула с надпис на линейно писмо А, каменна антропоморфна фигурка и шахматно украсена керамична култова масичка. "Каменната антропоморфна фигурка е от времето на късния неолит. Този тип женски фигурки, отнасящи се към неолитната епоха, се свързват с религиозните вярвания на праисторическите хора. Според някои изследователи те са били свързани с култа към Великата богиня майка, която е била покровителка в тогавашния свят и е свързана с обновяването на природата, или пък са били свързани с ритуали при зачеването на децата или при новородените. Каменната фигурка е открита по време на археологическите проучвания през 1999 година край град Елхово. Тя е изработена от тъмнозелена скала, като повърхността й е много добре полирана. Фигурката е с височина 3 сантиметра и на нея съвсем схематично е представено женското тяло. В горната си част тя има отвор, благодарение на който тя е била пришивана към дреха или е била носена, окачена на връзка като накит", разказа археологът от РИМ-Ямбол Тодор Вълчев. Той допълни, че друг изключително любопитен експонат от фонда на музея е керамична шпула с надпис на линейно писмо А, открита по време на археологически разкопки до ямболското село Драма през 1996 г. "Тя е изработена от глина, която след изпичането е придобила кафяв цвят. Повърхността на шпулата е загладена, като на нея са врязани пет писмени знака от линейно писмо А - това е писменост, характерна за микенската култура, която се отнася към късния хеладски период. Три от знаците са разчетени, докато другите два знака нямат известни аналогии" разказа още Тодор Вълчев. Той уточни, че според специалистите керамичната шпула е импортен предмет имитация, тоест местният майстор грънчар е видял подобен предмет и е изработил негово копие, като върху шпулата е врязал петте знака. Археологът акцентира и върху още един интересен експонат от фондовете на музея, който предизвиква интереса на посетителите - керамична култова масичка от късния неолит. "Тя е открита по време на археологическите проучвания край село Драма през 1992 година. Масичката е изработена от глина, която след изпичането е придобила черен цвят. Повърхността й е загладена и е украсена с шахматен орнамент, като част от полетата са запълнени с бяла паста. Масичката е висока 10 сантиметра, а дължината на страните й е 18 сантиметра", каза Вълчев. В научната литература този вид предмети са наричани с различни имена, известни са като "жертвеници", "олтари", "жертвени площадки", "култови олтари" и т.н., като те се свързват с вярванията на праисторическите хора. Според някои изследователи в тях са запалвани масла и са пренасяни в дар на боговете, а според други - тези предмети се свързват с култа към Богинята майка и представляват умалени модели на големите жертвеници, които се намират в селището или на друго религиозно място, и са свързани с домашния култ на праисторическите хора. Видео - Величко Димитров. Монтаж - Валя Ковачева.

 



Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване : +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg