Загадъчни археологически находки в Оходен

  • 16.10.2020
  • 04:23 мин.


Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Интересни и любопитни находки откри екипът археолози, ръководени от директора на РИМ-Враца Георги Ганецовски, по време на 19-ия археологически сезон в местността Валога край врачанското село Оходен. През тази година археолозите съсредоточиха усилията си върху жилище, което е с площ от около 30 кв. метра. Намираме голямо количество археологически депозит - керамични фрагменти, каменни инструменти, оръдия от кремък, инструменти от кост, каза за БТА Георги Ганецовски. Това, което най-много ни впечатлява тази година е, че извадихме 4 остриета от обсидиан. Това е вулканично стъкло, което има свойството да се цепи лесно. Рационално устроените ранни земеделци веднага са използвали това свойство, за да си правят остри режещи ръбове от него. Нашите изследвания показаха, че този обсидиан е доставен от района на Западните Карпати. Интересното е, че тази суровина е доставяна на повече от 400 километра разстояние. Нещо, което отново променя нашите представи за нивото и на развитие на тези ранни човешки земеделски общности. Една от загадките за периода на неолита сред находките е трапецовиден микролит. При него интересното е, че древните майстори толкова фино са направили ретушите, че ние трябва да ги гледаме с оптика, а те не са разполагали с такава, обясни още археологът. Най-интересният предмет, който Ганецовски е намерил и според него буди изненада, е фосил или вкаменелост на т.нар. морски таралеж - същество, живяло преди около 40 милиона години тук, по нашите географски ширини. Любопитното е, че той е открит в контекста на ранно неолитното селище, намерен е в един от двата големи рова, което ни дава основание да мислим, че тези древни земеделци са проявявали също толкова голямо любопитство и интерес към еко средата и към останките от още по-древни епохи, че са го запазили. Така че нищо чудно началото на колекционерството да датирана още от тогава. Друго любопитно, което сподели Георги Ганецовски, са резултатите от направените радиовъглеродни анализи на проби, взети от структура олтар с еленови рога, който бе открит през 2011 г., а понастоящем е експониран в музея. Тези резултати са от лаборатория в Глазгоу, Шотландия, тъй като първите проби от този олтар, бяха изследвани в независима лаборатория в Познан /Полша/. Оказа се, че в обекта има още един по-ранен пласт от времето на финала на средно-каменната епоха или както го наричаме още мезолит. Това е от ключово значение, тъй като в България до момента няма подобен открит обект, в който под ранно-неолитните пластове да се откриват останки и структури от предшестващ период. Това дава рядка възможност да проследим ключовия момент на преход на тези човешки общности - от събирачество и лов към уседналост и земеделие, допълва Ганецовски. Ако ранно-неолитният период е в 6000-5900 г. пр. н.е., тези дати ни връщат 1000 години по-назад във времето, тоест селището в местността Валога е на 9000 години. На финала Ганецовски обясни, че то представлява едно нормално обиталище, както всички хора си създават такива на определено място, но любопитното при него са няколкото гроба, които определено показват ритуален характер заради начина, по който са конструирани самите гробове, формата им и разположението на човешките останки в тях. Друго интересно от археологическия обект са двете сакрални светилища - едното е наречено светилище на Слънцето, а другото - светилище на огъня, заради откритите в него няколко жертвени клади. Видео - Любомира Филипова. Монтаж - Валя Ковачева.

 



Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване : +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg