Интервю с Дмитрий Панкин, президент на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР)



Въпрос: Г-н Панкин, добре дошъл в Българската телеграфна агенция. Бихте ли представили накратко Черноморската банка за търговия и развитие и нейната дейност?

Дмитрий Панкин: Благодаря за поканата. За мен е голямо удоволствие да посетя България, една от нашите страни акционери. Имаме 11 страни акционери, това са всички страни около Черно море. Вече имаме 20-годишен опит, догодина ще отбележим 20-годишния си юбилей. Най-голямата ни задача е да дадем принос за икономическо развитие, за сътрудничеството между  нашите страни акционери. Ние сме регионална банка за развитие.

Въпрос: Регионът, в който работите, е много сложен, много разнороден. Кои са най-големите предизвикателства в региона?

Дмитрий Панкин: Мисля, че сте права. Регионът е много сложен. Наши акционери, например, са Украйна и Русия; Армения и Азербайджан, Турция и Гърция. Виждате потенциала за политически борби, политическо напрежение, които биха могли много да навредят на живота на хората в нашите страни и на ползите от нашата банка като институция. Според мен най-голямото предизвикателство за нас е сътрудничеството между акционерите ни. Това е най-голямото предизвикателство за банката ни, както и да намерим начин за сътрудничество между нашите страни. Не причини за несъгласие и спорове между страните ни акционери, а начин, по който те биха могли да си сътрудничат, да намерят интересен проект за всеки. Мисля, че това е много интересно предизвикателство пред дейността ни.

Въпрос: Акционерите ви са изправени пред много разнородни, много трудни икономически и политически предизвикателства. При избора на проекти и насока, която да следвате, общ път на развитие ли предпочитате или по-скоро индивидуален подход към всяка страна и нейните нужди?

Дмитрий Панкин: На теория би било прекрасно да намерим проект, който да отговаря на интересите на всички 11 страни. Мисля, че преди няколко години имаше проект за построяване на шосеен път около цялото Черно море. Но е нереалистично при сегашната ситуация. Би било много трудно да се намери такъв проект. Сега по-скоро бихме опитали да се насочим, например, към сигурността на корабоплаването в черноморския регион. Такъв тип проект би бил от полза за всички наши страни акционери, но е много трудно да се намери такъв проект. Ние обаче не се ограничаваме, не търсим само проекти, които да обхващат всички наши членки. За нас е напълно приемливо и представлява интерес да работим на междудържавна основа и да финансираме местни проекти. Например, в София сега финансираме хотелско строителство, току-що подписахме споразумение с БЕХ, за да финансираме нови проекти за свързване на мрежи в България. Така че това са национални проекти, които обаче представляват интерес за нас. В Гърция, например, финансираме реконструкция на местни летища, няколко водноелектрически централи в Турция и други подобни местни проекти.

Въпрос: Какви принципи и критерии прилагате при подбора на бъдещи проекти в България?

Дмитрий Панкин:  За нас това е интересен въпрос в момента, тъй като трябва да разработим нова стратегия за идните години. Затова ще водим дискусии с нашите акционери, с българските власти. Вчера бях в министерството на финансите и с министъра обсъждахме потенциални проекти в България. Предлагаме да се насочим по-силно към проекти в публичния сектор, да обърнем по-голямо внимание на инфраструктурата. Но всичко това трябва да бъде финализирано, защото сега България има много евтини европейски пари, които могат да се използват за финансиране на инфраструктурни проекти. Работим по участието, което нашата банка би могла да има в такъв тип проекти. Ще е интересно може би да се финансира търговският поток между България и съседни страни. Банката ни се казва Черноморска банка за търговия и развитие, така че търговията е името ни и една от задачите ни. На първо място проектите трябва да са икономически жизнеспособни, да са от интерес за националното правителство. В идеалния случай, да оказват известно влияние върху съседните страни.

Въпрос: Имате ли препоръки за конкретни икономически области, на чието развитие трябва да бъде отделено по-голямо внимание?

Дмитрий Панкин: България изглежда доста добре от макроикономическа гледна точка, тя е страна с бързо нарастваща икономика сред членките на Европейския съюз, бюджетът е балансиран, държавният дълг е на доста разумно равнище. Макроикономиката като цяло е доста добре. Може би обаче ще е добре да се отдели внимание на инвестиционния климат, на въпросите на социалното неравенство, корупцията, съда. Този тип въпроси са важни. Мисля, че ако бихте искали да имате повече чуждестранни инвеститори в България, трябва да работим повече по този тип въпроси: съдилища, корупция, социално неравенство. Това ще помогне за съществено подобряване на инвестиционния климат в България.

Въпрос: Вие оглавихте наскоро ЧБТР. В какво направление бихте искали да засилите развитието й?

Дмитрий Панкин: Според мен, на първо място, трябва да растем по-бързо. Имаме известен капацитет да растем по-бързо, за да сме по-полезни за акционерите си. Това е на първо място. Второ, може би би било полезно донякъде да се пренасочим от финансиране на частни компании към публично финансиране. По-рано основната грижа на банката бе финансирането на частни компании и това бе доста разумно преди няколко години, когато бе донякъде рисково и сравнително малко търговски банки работеха в нашите страни. Сега имаме много търговски банки и както разбрах в България, много евтини пари. Въпросът е да се намери добър проект, не да се намерят пари. От тази гледна точка мисля, че трябва да обърнем по-голямо внимание на публичния сектор, на инфраструктурата. Така че мисля, ще предложим този тип промяна в стратегията за акционерите ни.

Въпрос: Бихте ли искали да добавите нещо от ваша гледна точка?

Дмитрий Панкин: Може би само да ви благодаря и да пожелая всичко най-добро на българите. Надявам се да бъдем полезни за развитието на българската икономика и българското общество.

/Интервю на Елена Савова - БТА/


Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg