Гложенският манастир векове съхранява историята и вярата високо в планината



Издигнат на 870 метра надморска височина, под връх Камен Лисец в Западния Предбалкан, Гложенският манастир "Св. Георги Победоносец" омагьосва сетивата с красиви гледки към планината, с чистия въздух и божествената сила на природата. Тази Света обител обаче съхранява с векове важни откъси от нашата история и ни напомня за силата на вярата и на българския дух. Отец Нектарий е единственият монах, който се грижи за манастира, помага му и добро семейство от Тетевен. Гложенският манастир е основан от киевския княз Георги Глож през 1230 г. Той е бил прогонен от земите си от татарите и с помощта на цар Иван Асен II е получил политическо убежище в България. Царят му дал тези земи по поречието на река Вит, където той основал селище, носещо и до днес неговото име - Гложене. Там той построил манастир, посветен на икона на Свети Великомъченик Георги от Киевско-печорската лавра, донесена от него, когато дошъл в България. Съществува обаче легенда, която разказва как иконата постоянно изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия хълм. Затова в края на 14 век там бил построен днешният манастир. Така за кратко време съществували паралелно два - в селото и на хълма, свързани помежду си с изсечен в скалата трикилометров тунел. Неговото начало може да се види в музея на Васил Левски, където е било скривалището му. „Княз Глож разбирайки, че се е озовал върху карстов район, решил да свърже двата манастира и направил тунел под земята. Той бил използван от Васил Левски, тъй като в село Голям извор е бил първият революционен комитет. Често идвал в Гложенския манастир и при игумен хаджи Евтимий Симеонов. При земетресението през 1928 г. частично тунелът се е срутил и хората са зазидали входовете му, за да няма жертви”, разказа монахът. До входа на музея той ни показва и барелефът на Апостола, на който е като йеродякон Игнатий, с камилавка. Първоначално в манастира била построена малка приземна черква от камък. За разлика от нея, останалите сгради са били много по-внушителни. Унищожени били при Чирпанското земетресение през 1928 г. След това е бил построен днешният храм, а останалите сгради се възстановяват през 1950 г. От старата църква е останал иконостасът на Тревненската школа. В нея се пази и икона на свети Георги Победоносец от 19 век. Отец Нектарий разказа, че когато са разчиствани старите основи на църквата, в притвора са намерени скелет и две сребърни копчета, на които са били инициалите на княз Георги Глож. От това става ясно, че този човек до края на живота си остава до иконата. Отец Нектарий ни води и до музея на Васил Друмев - два пъти министър-председател на България, а след Освобождението и митрополит на Търновската епархия на Българската екзархия, с монашеското име Климент. „Митрополит Климент произнася проповед против католицизма, защитавайки православието и казва: „Ако има православие, има и България, ако няма православие, няма как да има България”, разказва монахът. Тогавашният министър-председател Стефан Стамболов съзирай за случая, предава митрополит Климент на княз Фердинанд. Тогава решават да изпратят Васил Друмев на вечно заточение и го затварят в килия в Гложенския манастир, а за да ускорят смъртта му, са му давали само солена риба и вода. Прекарал 15 месеца в заточение. В музея се пазят одежди, с които митрополит Климент е служел, богослужебни книги, стари икони, пари, пафти, плащеница, донесена от Божий гроб през 1897 г. и др. Всекидневно Гложенският манастир се посещава от голям брой туристи, особено след извършените ремонтни дейности по Програмата за развитие на селските райони. Светата обител посреща миряните в ремонтирани жилищните сгради. Подменени са покривни и дървени конструкции, ел. инсталацията, извършени са и други наложителни ремонтни дейности. Преди години основно е била реставрирана и църквата към манастира. Видео: Даниела Балабанова. Монтаж: Младен Стоянов.


Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg