Нов човешки прародител, открит в Европа с участието на български учени



Открит е неизвестен досега примат в Южна Германия, движещ се на два крака в изправена поза милиони години по-рано, отколкото се смяташе.
На 6 ноември списание "Nature" ("Нейчър") публикува описание на човекоподобна маймуна, нов род и вид, от късния миоцен на Южна Германия. Тази находка е на 11 милиона и 600 хиляди години. Водещите автори на статията са проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и  проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей към БАН, София.
В интервю за БТА директорът на Природонаучния музей проф. д-р Николай Спасов разказва за това научно откритие.
"Родът нарекохме "Данувиус" на името на келтско-римския бог на река Дунав - Данувиус, защото палеонтологичното находище Хамершмиде се намира в близост до изворите на Дунав. Всъщност става дума за почти 40 кости, което е уникално, от четири индивида - един мъжки индивид, два женски и едно младо същество", посочи проф. д-р Николай Спасов.
"Данувиус е бил дребен. Ето например фрагмент от бедро на женското същество. По нашите изчисления то е било около 20 килограма само, а мъжкият е 31 килограма, изчислен също по бедрена кост. Данувиус е живял в гориста обстановка. За това говорят палеонтологическите изследвания - множеството останки на животни, намерени по време на разкопките и геоложките проучвания , водени от първия автор проф. Мадлен Бьоме", разказа още проф. Спасов.
"Особено важно в откритието на тази нова човекоподобна изкопаема маймуна е това, че за първи път са запазени почти изцяло някои дълги гости на скелета, каквито почти не бяха известни до този момент от човекоподобни маймуни с такава възраст. А това дава възможност, от своя страна, да се направи анализ на локомоцията - на начина на придвижване на Данувиус. Данувиус има уникално съчетание в своя скелет на елементи, даващи възможност за придвижване по дърветата, подобно на днешните човекоподобни маймуни, т.нар. брахиация - придвижване във висящо положение, което става с предните крайници, с такива, които показват възможност за изправено придвижване на изпънатите задни крайници. Тоест най-вероятно той е можел да се придвижва на двата си задни крака, както го правим ние. Някои кости, например големият пищял и ставните му повърхности - долната, тоест дисталната, и горната, тоест проксималната, на научен език, показват, че той наистина е можел да ходи  с изпънати задни крайници така, както се придвижват хората. Разбира се, неговото придвижване не е било буквално същото. Това той е правил най-вероятно по клоните, например по почти хоризонтални клони на тези гигантски дъбове, които са растели там. Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък започва, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят днес, а от друга страна - еволюцията на линията, водеща до съвременния човек", допълни още проф. Спасов.
"И още едно нещо е особено важно в това откритие. Съвсем доскоро се смяташе, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент. Преди две години наш екип публикува две статии, които показаха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, с две известни находки - едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин (според научната зоологична класификация), тоест първият пред-човек. Това означава, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е свързано с произхода на първите предшественици, които водят към човека. Ето, че виждаме още веднъж днес с находката от Германия на новата човекоподобна маймуна, че Европа е била изключително важна за първите стъпки, водещи към човека", каза още проф. д-р Николай Спасов.
Видео - Красимир Михайлов. Монтаж - Емил Граничаров.


Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg