НБ "Иван Вазов" в Пловдив тази година отбелязва 140 години от създаването си

  • 21.03.2019
  • 10:34 мин.


Народна библиотека "Иван Вазов" ще отбележи тази година 140 години от създаването си. Ръководството й обяви годината за юбилейна и посвети десетки събития на годишнината. За началото, за трудните години и за съвременното развитие на културната институция разговарям с директора й Димитър Минев. 140 години - една достолепна годишнина за библиотеката, създадена само година след освобождението на България от турско робство, припомня Минев. Документите и първата Инвентарна книга са категорични, че годината е 1879 г. В останалата васална на султана Източна Румелия тръгва небивал културен подем, разказва директорът. По думите му изведнъж в хората, твърде дълго потискани, се събужда желанието отново да се възродят и към Пловдив тръгват изключително много интелектуалци и възрожденци, чиято цел е била да създадат едно културно пространство. Сред тях са Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов, които влизат и в управлението на Източна Румелия, а по-късно идват и Иван Вазов, Петко Славейко, Петко Каравелов, Захари Стоянов. Една от първите инициативи на възрожденците, тръгнала от Йоаким Груев, тогава директор на Дирекцията на Народното просвещение, е да се създадат библиотека и музей. Той много бързо намира съмишленици, решението е взето и започва събирането на средства и книги за новата културна институция и първите две книги са записани в Инвентарната книга на 2 януари 1879 година. След създаването си библиотеката започва да работи изключително активно и да гради своя фонд. По същото време същите тези възрожденци сътворяват и първия Закон за печата, който разпорежда всички български издателства да предоставят по 2 екземпляра безплатно от всяко издание за библиотеките в София и Пловдив. Пловдивската библиотека най-напред се е помещавала в Дирекцията на народното просвещение в Стария град. След Съединението библиотеката заема сградата, в която е трябвало да се помещава Областно събрание на Източна Румелия, днес Музей на Съединението. Там остава до построяването на сегашната й сграда през 1974 година. Един от заслужилите директори на пловдивската библиотека е Борис Дякович, който е направил изключително много за нея. Библиотеката днес притежава много ценни неща, които са били съхранявани в специален раздел, създаден през 1910 година от Дякович и се е наричал "Музейна сбирка" /днес "Редки и ценни издания"/. В него се заделят най-скъпите, най-ценните и най-стойностните неща, но най-ценното според Минев са ръкописите от 12 и 13 век, една част от които са на пергамент. Те са много добро запазени и вече общодостъпни в дигиталната библиотека, уточни той. В сбирката се пазят издания, които са единствени в страната. Такива са Офортите на Рембранд – тритомен каталог, отпечатан в Париж през 1880 г. в 500 екземпляра. Изданието е закупено за 338 златни лева през 1883 година отново от Дякович. Гордост за библиотеката са и Венецианските издания на Божидар Вукович и Яков Крайков от 16 век, музикалният речник от 1768 година на Жан-Жак Русо, Стематографията на Христофор Жефарович от 1741 г. и др. През годините фондът на библиотеката непрекъснато се увеличава. Освен чрез депозита, фондът се попълва и от специално закупени книги. Днес Пловдивската библиотека е общодостъпна универсална научна библиотека с фонд от 1 925 000 библиотечни документа. Годишно се реализират около 120 000 посещения, които заемат близо 295 000 библиотечни документа. Библиотеката притежава богат универсален фонд от научна, художествена литература,  ръкописи, палеотипи, старопечатни, редки и ценни издания, богат справочен фонд, български и чужди периодични издания, аудиовизуални и електронни документи, оригинални произведения на изкуството и др. Видео - Дима Шопова. Монтаж - Валя Ковачева.

 



Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване : +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg