Пандемията и медиите дискутираха експерти и журналисти на XVI световна среща на българските медии



Заразяването с коронавирус при ваксинирани лица, валидността на сертификатите, доверието в институции и медии коментираха експерти и журналисти във втория панел "Надеждата в медиите" на Шестнадесетата световната среща на българските медии, организирана от БТА, която се провежда в Кюстендил.

Напълно естествено е ваксините да правят пробив в част от ваксинираните лица, посочи проф. Коста Костов - национален консултант по белодробни болести към НЗОК и главен редактор на списание INSPIRO. Той обясни, че ваксината води до изграждане на много добър имунитет като цяло, но нивото на антителата в лигавицата на носоглътката не е високо и това води до случаи на заболяване при някои ваксинирани. Никой не обяснява това, каза той и допълни, че имунитетът от ваксината пази сърцето, белите дробове, заболелите изкарват COVID по-леко. Във връзка с хоспитализирането на ваксинирани срещу COVID-19 лица, проф. Костов коментира, че това е един от доводите, които използват "антиваксърите", но въпросът трябва да е: "Защо ваксинираните не боледуват тежко и не умират?". Трябва да се казват истини, че и ваксинираните хора се заразяват, но при тях проблемът няма да е така тежък, посочи проф. Костов. Според него, сертификатът на ваксинираните трябва да важи шест месеца, защото огромната част от проучванията показват, че след шестия месец антителата падат до ниво, при което заразяването е възможно. Така че наличието на този сертификат не те прави безопасен и това не може да не се каже на обществото, посочи още проф. Костов. Според него е "парадокс" сертификатите за преболедуване да бъдат с по-кратък срок, отколкото сертификатът за ваксинация. "Аз като лекар това не мога да го приема, защото научните проучвания показват, че боледуващите имат добри антитела осем-десет месеца по-късно, а не шест. Тези неща трябва да бъдат осмислени", допълни той. Според пулмолога проф. Коста Костов медийната комуникация в България по време на пандемията не е била достатъчно ефективна. Не успяхме да сложим акцент върху науката, заяви той.

Според медийния експерт Георги Лозанов това, което правим, за да се защитим, не бива да е резултат на усещане за принуда, а да е доброволно. Той посочи, че по време на кампанията, свързана с коронавируса, цялата ситуация в България е била "в съпротива". "Нещата се случваха с усещането, че това е едва ли не наказание. С усещането, че си наказан, че мерките са наказанието ти, както и ваксинацията и новата подредба на социалните отношения. Това силно намали ефектът и въобще желанието да се спазват мерките", посочи доц. Георги Лозанов. По думите му е имало чисто идеологически бъг в медийния образ на пандемията.

Камелия Илиева, главен редактор на сп. "Роден глас"- Чехия, коментира, че медиите в Чехия са успели да убедят обществото, че трябва да се ваксинира. Тя подчерта, че към настоящия момент повече от 60 процента от населението там е имунизирано. Илиева посочи, че в началото на пандемията, там също е царяла изключително голяма паника сред обществото.

Бранислава Бобанац, журналист от Кипър, коментира, че е голяма разликата на епидемиологичната картина и медийното отразяване в България и Кипър. Кипър е сред челните позиции в Европа с над 80 процента напълно ваксинирани граждани. Много малко са хоспитализираните, има ниска смъртност, продължава много активно поставянето и на третата доза, посочи тя.

Медиите се оказаха неподготвени за отразяване на темата "COVID", коментира Петър Галев - модератор на панела и оперативен директор на здравната платформа CredoWeb. Изпаднахме в крайности - от истеризиране по темата "COVID", до пълно неглижиране и подчиняване на всякакви конспиративни теории, посочи той. За съжаление, в България през годините не се създаде традиция за научни отдели в медиите, каза Галев.

Най-хубавото на тази пандемия, ако в нея имаше нещо хубаво за медиите, е, че за първи път всички започнаха да говорят за информацията като за право на човека, а не като за пазар, каза по време на дискусията генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Огромните усилия, които досега полагаха всички информационни агенции, бяха всички да си плащат за нея. Най-сетне светът разбра, че фактите трябва да ги знаем преди мненията, допълни той.

Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилска света обител, Община Кюстендил, Национален дарителски фонд "13 века България", Държавен културен институт към Министъра на външните работи, Студентско читалище "Свети Климент Охридски", Сдружение ГЛАС - Босилеград, България Ер, Сдружение за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.



Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване : +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg