Ценни археологически находки разкриха в Никополис ад Иструм - надпис в чест на богинята Тюхе и фриз с релеф на гладиаторски битки



Две ценни за археологическата наука находки разкриха специалистите в рамките на проучванията в Никополис ад Иструм. През тазгодишния археологически сезон ръководителят на екипа д-р Иван Църов и колегите му проучват югозападния ъгъл на агората, на който има два площада и административни сгради, в които е протичал деловият живот в Никополис ад Иструм. Перистилът представлява малък площад с покрив върху колонада, където жителите на града са можели да се разхождат, да водят разговори, а когато е имало представления в източно разположения Одеон /малък театър/, са излизали на площадчето в антрактите. Откритата част на площада е с размери десет на двайсет метра, а размера на целия проучван югозападен ъгъл е квадрат с размери 50 на 50 метра. В него има доста запазена архитектура от разцвета на града, тоест втори - трети век, посочи Църов. В късната античност, през пети-шести век, когато жителите на Никополис ад Иструм се изтеглят към днешно Търново и крепостта "Царевец" и градът спира да функционира като селище от градски тип, част от сградите от по-ранните епохи биват разрушени, архитектурните детайли започват да се използват за вторичен строителен материал. В този период жителите на Никополис изкопават ями, в които събарят непотребните архитектурни късове. Вероятно им е трябвало пространство за други цели, защото очевидно идеята е била да се изравни терена. За нас, археолозите, това е невероятен късмет, защото повече от 50 процента от архитектурните детайли, вложени в строителството на автентичния площад, са налице и може да се извърши една анастилоза с тях, разказа още д-р Църов. Две от находките археологът определя като изключително важни за науката, защото дават ценни данни за живота в римския град. Едната е релефен фриз с изображение на гладиатори. В сцената е представен двубой между класически гладиатор, въоръжен с къс меч, и ратиарий - боец с тризъбец и мрежа. Специалистът подчерта, че с този фриз е била украсена мерителна маса. "Гладиаторски сцени се откриват много рядко. По българските земи са не повече от 4-5, в Европа също се броят на пръсти", коментира историкът. Последната находка е надпис, за който Църов казва, че е изключителен късмет да бъде намерен в цялост. Текстът е на старогръцки и наподобява една древна епитафия, чийто автор е Демостен. Текстът, преведен на български език, гласи: "На добрата Съдба! Този прекрасен олтар посвети на богинята градската Тюхе Конкордиан, иконом на града".  Не ми е известно в друг град от Римско време по българските земи да има иконом, посочи Църов. Той е категоричен, че в дългогодишната история на проучванията на Никополис ад Иструм за първи път се среща подобна публична длъжност. Тюхе е богинята на съдбата, която според вярванията на античните хора може да бъде добра или лоша за съответния човек. Ако Тюхе му е помогнала да се случи нещо хубаво, той й посвещава някакъв оброк или дар в знак на благодарност. Олтарът, който Конкордиан е поставил в чест на Тюхе, е огромен каменен блок с размери 80 на 80 сантиметра, който вероятно тежи повече от тон, и е бил поставен между колоните на този малък площад, смята археологът. Надписът е разчетен от младия учен  Николай Шаранков и според него е от края на втори или самото начало на трети век, по време на управлението на император Септимий Север. Видео на Даниел Йорданов/Марина Петрова. Монтаж - Валя Ковачева.

 

 


Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg