Скелет на над седем хиляди години откриха археолозите при разкопки в столичния кв. "Слатина"



Два раннонеолитни гроба откриха археолозите от НАИМ-БАН по време на спасителни разкопки в частен терен в столичния квартал "Слатина". Той се намира в непосредствена близост до обекта Слатинско неолитно селище. В първия гроб е открит много добре запазен скелет, който се датира отпреди около 7 хиляди и 600 години. Според чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов от НАИМ-БАН погребаният човек е от женски пол. Интересното е, че позицията на тялото е в силно свита поза, а ръцете са сложени пред гърдите. Проф. Николов добави, че няма гробни дарове. По думите му погребаният човек не е много млад, но тепърва биоархеолозите ще изследват подробно скелетните останки и ще установят точката му възраст. Археологът припомни обаче, че средната възраст на хората от онова време не е надвишавала 35-36 години. Проф. Николов съобщи, че днес сутринта в същия район археолозите са попаднали на още един гроб, като предположенията им са, че в него е било положено дете. По думите му скелетните останки от този гроб обаче са доста нарушени. Според проф. Николов една от основните загадки в късната праистория на Балканския регион е къде са погребвани хората. Затова и намирането на гроб и скелет на човек от този исторически период - преди около 7 хиляди и 600 години, е важна и интересна находка, която обогатява по някакъв начин досегашните ни представи, каза още проф. Николов. В момента провеждаме спасителни разкопки, в рамките на които се проучват финалните етапи от съществуването на това селище, което е около средата на шестото хилядолетие преди Христа, обясни археологът от НАИМ-БАН гл. ас. д-р Десислава Такорова. Тя посочи, че до момента са проучени няколко вкопани структури, както и останки от една къща, но най-интересната находка са именно останките от тези два гроба. По думите на Такорова такива гробове са откривани и при другите проучвания на селището, които са провеждани през 90-те години на миналия век. Новото тук е, че за първи път ние откриваме самата периферия на селището и края на съществуването изобщо на раннонеолитното селище. Засвидетелствано е едно голямо наводнение, което настъпва в средата на шестото хилядолетие преди Христа, и тогава животът на това място прекъсва, добави още археологът. Това, което е важно и трябва да се знае, е, че в днешните български земи, както и в съседните региони, се развива първата европейска цивилизация, акцентира проф. Николов. По думите му именно от тук тръгва цивилизацията на Европа. Затова и всяко такова откритие, свързано с началото на първата европейска цивилизация, представлява наистина много сериозен интерес, посочи още той. Видео - Красимир Михайлов. Монтаж - Валя Ковачева.

 


Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg