130 години Национален природонаучен музей



Тази година се навършват 130 години от създаването на Националния природонаучен музей към БАН. Сто и тридесет години е една впечатляваща възраст, каза пред БТА директорът на Националния природонаучен музей проф. д-р Николай Спасов. Музеят е само с десетина години по-млад от новата българска държава и през тези години е бил свидетел на почти всичко, което й се е случило, посочи още проф. Спасов. Това е най-старият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров, допълва доц. д-р Алекси Попов, директор на музея в периода от 2005 г. до 2011 г. По думите му основната причина за създаването и след това за развитието на музея е интересът на цар Фердинанд, а по-късно и на цар Борис към природните науки. И двамата монарси са имали задълбочени познания и са направили научни открития в областта на ботаниката, орнитологията и ентомологията, интересували са се от растения, птици, пеперуди. След като е избран за княз на България, Фердинанд донася от Виена в София една своя колекция, след това събира различни животни от цялата страна и така постепенно поставя началото на Царската княжеска зоологическа градина и на Княжеския музей, разказа доц. Петър Берон, който е ръководил музея в периода от 1993 г. до 2005 г. Доц. Алекси Попов добави, че основата на музея са сбирките на княз Фердинанд от тропически малки птички от Африка, птици и бозайници от Централна Европа и България, както и пеперуди от Германия, Австрия, Словакия и България. Така само за няколко години се създава една доста богата колекция, за която сградата на двореца вече става тясна. Затова е преместен в 2-етажна сграда на мястото на сегашния музей на бул. "Цар Освободител" и ул. "Бенковски". Доц. Петър Берон разказва, че първият ръководител на княжеската сбирка е бил д-р Паул Леверкюн, любител орнитолог, който е съвместявал няколко длъжности - интендант, дворцов лекар и завеждащ колекцията. В началото музеят започва работа само с един уредник, но само след 10 години персоналът вече е от седем човека. В продължение на половин век музеят се издържа от личните средства на цар Фердинанд, а след това и на цар Борис. Доц. Алекси Попов припомни, че цар Фердинанд организира и води две експедиции в Пирин след Балканската война, в рамките на които са открити нови за България видове пеперуди, а така също е измерен с точност и най-високият връх, който се оказва с 260 метра по-висок, отколкото е бил обозначен на картите. Доц. Попов посочи един много любопитен факт, че последната пеперуда, уловена от цар Фердинанд в двореца "Врана", е в деня на абдикацията му. Друг интересен момент е, че първият указ, който издава веднага след като сяда на трона младият български владетел цар Борис, е за назначаването на Иван Буреш за директор на Царските природонаучни институти, разказа доц. Петър Берон. Следва един много плодотворен период за музея от около 20 години, в който колекциите от България многократно нарастват. Тогава се реализират множество пътувания за събиране на материали, създава се ботанически отдел, минералогичен отдел, зоологическият отдел се разделя на 4 секции. През годините музеят преживява и трудностите на войните, през които преминава страната ни. Някои от неговите деятели са прекарали по 5-6 г. на фронта, някои са ранявани, други загинали, като например Делчо Илчев по време на атентата през 1925 г. По време на бомбардировките през Втората световна война музеят е поразен от 5 бомби, сградата е разрушена почти изцяло, но колекциите са запазени, тъй като предварително са евакуирани в двореца "Врана". След войната ремонтните работи текат трудно и бавно, но все пак през 1948 г. е открит възстановеният Природонаучен музей. Той е първият институт, който влиза в рамките на Българската академия на науките, когато тя се структурира по начина, по който съществува и до днес. През 1974 г. с указ на Министерски съвет музеят придобива днешното си наименование и статут на национален музей. Днес музеят има в колекциите си повече от 600 хиляди насекоми, около 20 хиляди птици, огромна колекция от минерали, като в нея могат да се видят около една четвърт от минералните видове на света, и много други неща. Той пази и изключително редки неща, като например част от колекцията на швейцареца Огюст Форел, който е изучавал мравките на Рила през далечната 1892 г. Проф. Николай Спасов посочи, че през последните години са забележителни успехите на  някои от научните специалисти в музея, които са открили и описали нови видове и подвидове насекоми и бозайници. Учените от музея имат и значителни успехи в областта на палеонтологията на гръбначните животни, подчерта още проф. Спасов. Основната амбиция на ръководството на музея е изграждането на още един етаж в подпокривното пространство на сградата, където да бъде разположена зала "Еволюция". Идеята е в нея да бъде представено еволюционното развитие както на човека, така и на цялата Земя. Видео - Красимир Михайлов. Монтаж - Валя Ковачева.


Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg