Интервю с Войчех Сурмач, президент на Полската агенция по печата /ПАП/



Войчех Сурмач: Казвам се Войчех Сурмач, президент на Полската агенция по печата. За първи път съм в София, в България. Това е странно, защото поляците обичат България и от много години идват в България за почивка, но за мен е първи път. Радвам се да видя града и страната. Със сигурност ще дойда отново за почивка, но точно сега сме на работа.
Полската агенция по печата е, така да кажем, агенция от стария тип. Съществуваме от над 100 години. Агенцията е основана през 1919 година, всъщност един месец преди да бъде създадена модерната полска държава след края на Първата световна война. Така че имаме голям опит. Ние сме единствената агенция с толкова голяма история и традиции на полския пазар. Има още няколко малки агенции, но ние държим 90 процента от пазара. Ние сме държавна собственост, но сме организирани като търговско дружество. Субсидиите, които получаваме от полското правителство, са около 10 процента от приходите ни, останалите 90 процента получаваме от участието си на пазара.

Въпрос: Къде търсите нови източници на приходи?

Войчех Сурмач: От една страна, имаме традиционни източници -  информационните услуги, които са основният ни бизнес. Търсим обаче и нови, както всички тук. Организираме събития, пресконференции, предлагаме медийни услуги за компании. Например, ако някоя частна или държавна компания организира събитие, отиваме при тях и подготвяме материали специално за тях, като видеа, снимки, прессъобщения. Тези материали определено не се публикуват в основната ни услуга, това е продукт специално за клиента. Това е втората област, в която работим. И разбира се, според мен най-важната област за нас, това са технологиите. Работим по нови технологии като медиен мониторинг, проверка на факти, анализи на данни. Мисля, че в това е бъдещето ни. Работим усилено в тази посока от няколко години.

Въпрос: Тогава според вас дигиталните технологии и социалните медии носят опасности или по-скоро възможност за журналистиката?

Войчех Сурмач: От една страна, опасности има. Мисля обаче, че това е огромна възможност за информационните агенции. Не трябва да се борим с тях, а да ги използваме, особено социалните медии. Можем да ги използваме, за да предоставяме нашето съдържание. Според мен това е една от посоките за в бъдеще. Втора насока е да ги използваме, за да координираме борбата срещу фалшивите новини. Защото фалшивите новини днес са основният проблем. На Международния конгрес на информационните агенции в София имахме голям панел за фалшивите новини. Струва ми се, че това е "горещата тема" на всеки конгрес, организиран от информационни агенции. И точно сега според мен трябва да използваме социалните медии, за да се борим с фалшивите новини, тъй като самите източници на фалшивите новини са в социалните медии. Никога не съм чувал информационна агенция да е излъчила някакъв вид фалшива новина. Никога! Информационните агенции могат да пишат за някои факти от определена гледна точка, но това не е фалшива новина. Фалшивите новини са нещо съвсем различно – те са лъжа, а информационните агенции не лъжат.

Въпрос: Какво по-точно може да бъде направено срещу фалшивите новини?

Войчех Сурмач: На първо място, трябва да се държим заедно. Трябва да се организираме и да си сътрудничим, както и да установяваме добри контакти. Затова според мен форуми като този са най-доброто място да говорим за това, да обменим опит и да направим нещо конкретно, за да се борим срещу ситуацията, срещу тази огромна тенденция, защото това е тенденция в медиите, за съжаление. Според мен информационните агенции са най-важните институции, които могат да организират и да се противопоставят на фалшивите новини заради доверието към тях. Хората ни вярват и ние сме винаги прозрачни. Имаме добри основания да организираме отпора срещу фалшивите новини и лъжите като цяло.

Въпрос: Възможно ли е независимостта и редакционната политика на агенциите да бъде повлияна от модела им на собственост?

Войчех Сурмач: Зависи. Както знаете, в света има различни модели на собственост. Имаме модела, например на ДПА или на Асошиейтед прес или на британската Прес Асосиейшън – те са собственост на медийни организации. Има го модела на полската агенция – ние сме собственост на държавата, но сме търговско дружество, налага се да се борим на пазара като всяка друга компания. Има и държавните агенции, които са 100 процента държавна собственост и са финансирани изцяло от държавата. Съществуват и хибридни системи и за мен те са най-интересният случай. Такава е Франс прес, която е финансирана от държавата на 30, може би 40 процента. Те получават много пари от правителството напълно законно, защото Европейската комисия издаде за тях специална директива, за да могат да го правят. По този път върви и испанската агенция ЕФЕ. Мисля, че още европейски агенции ще последват този пример, защото това е най-ефективното положение за всяка агенция – когато, от една страна, си на частния пазар и правиш бизнес, а от друга - ти си от страната на държавата. Разбира се, държавата ти плаща за услугите, които извършваш за нея. Голяма част от тези пари обаче, както във Франция, се плащат за това, че агенцията отвежда френската външна политика към целия свят. Така че Франс прес работи като агенция, която създава имиджа на Франция. И това е нещо хубаво, защото според мен всяка агенция, всяка държавна агенция, каквато имат много страни, трябва да бъде отговорна за имиджа на държавата си. Според мен точно сега това е най-добрият начин да съществуваме, защото, както чухме на конгреса, агенциите като цяло понасят загуби. Асошиейтед прес понася загуби, Ройтерс също, всички търсят нещо ново. Подкрепата от държавата е много важна в момента. Мисля, че това ни дава един вид свобода и всъщност независимост. Защото, от една страна, може да се каже, че зависим от държавата, разбира се, това е един вид зависимост, от друга страна обаче не забравяйте, че частните медии зависят от своите рекламодатели. Така че положението има две страни. От една страна, са парите от държавата, а от другата – парите от пазара. Според мен по този начин се създава по-голяма независимост, отколкото при изцяло частна компания, която получава парите си само от пазара, или при агенция, която се финансира само от държавата. Точно затова според мен "френското решение" е най-доброто.

Въпрос: Кои са основните предизвикателства пред вашата агенция?

Войчех Сурмач: Струва ми се, че най-голямото предизвикателство пред Полската агенция по печата в момента е да работим усилено по новите технологии. В тях е бъдещето и търсим нови възможности, например изкуствен интелект. Търсим инструменти, чрез които да анализираме големи масиви данни, защото това е многообещаваща възможност за клиентите ни. Те искат не само новини. Клиентите ни искат да знаят как се развиват, как техните статии и нашите новини се посрещат в мрежата. Те обаче нямат инструментите, чрез които да проверяват това, затова ние разработваме инструменти, с които да анализираме големите данни. Това е много интересна насока и най-голямото ни предизвикателство в момента.

Въпрос: А за медиите в Полша като цяло?

Войчех Сурмач: Ситуацията е много подобна, защото класическите медии трябва да се развиват от технологична гледна точка. Колегата от Киодо, например, ни показа, че в Япония продажбите на традиционните вестници напълно са се сринали. Във всяка страна положението е същото. Може би в Япония се е случило по-рано, в Съединените щати също е било по-рано, защото те са много модерни пазари. В нашата страна, в Полша, обаче сега ситуацията е много подобна. Традиционните вестници понасят огромни загуби и трябва да преминат към дигитално съдържание много бързо. А това е огромно предизвикателство. За телевизиите, мисля че това е услугата на "видео он деманд" / видео при поискване/ и създаването на платформи като Нетфликс. За радиото бъдещето са подкастовете. Всичко се случва в интернет, така че интернет е бъдещето.

Интервю на Елена Савова. Оператор: Красимир Михайлов. Монтаж: Валя Ковачева.

 


Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg