Интервю със Сидхарта Дубе, професор по журналистика в университета Ашока, Индия



Сидхарта Дубе: Казвам се Сидхарта Дубе, професор съм по журналистика в университета Ашока, Северна Индия.
Въпрос: Какво преподавате на студентите си?
Сидхарта Дубе: Водя три курса – онлайн журналистика, бизнес журналистика и журналистика на данните.
Въпрос: Как изглежда медийната среда в Индия?
Сидхарта Дубе: Много динамична. Имаме едни от най-многобройните вестници в света, имаме над 900 телевизионни канала, огромен пазар за информационни агенции и списания. Това е много, много динамична среда. Повечето медии не са англоезични - имаме над 20 официални езика, 900 диалекта. Индийците обичат да четат, да гледат телевизия, а и при нас се случват много неща.
Въпрос: Кои са основните предизвикателства при отразяването на събития в страна като Индия?
Сидхарта Дубе: Според мен има две основни предизвикателства. Първото е финансирането, моделите за набиране на приходи. Затова и Международният конгрес, чийто домакин е БТА, е толкова интересен от гледна точка на намиране на работещи модели за финансиране. На второ място, това е проблемът с фалшивите новини. Това е много плашещо и в Индия има случаи на фатални последици, до които е довела разпространена фалшива информация, на която хората са повярвали и след това са взели нещата в собствени ръце.
Въпрос: Можете ли да дадете конретен пример?
Сидхарта Дубе: Пример, който представих на Конгреса е случай с отвличане на дете. Някой взел видео от съседен Пакистан. Това било видео за привличане вниманието на обществото. Свалили видеото, променили го и се престорили, че детето е отвлечено и призовали общността да внимава. Така че много хора загинаха, тъй като из провинцията обикаляха въоръжени банди, които подозираха и обвиняваха хора в отвличане на деца. Други фалшиви новини имаше около забраната на говеждото месо в Индия - че правителството спира производството на говеждо месо. Във фалшивите новини се говореше за определени хора, които карат говеда в нелегални кланици. Тогава един микробус беше спрян, хората бяха извлечени от него и убити. Така че фалшивите новини могат да имат смъртоносни последици.
Въпрос: Какво може да се направи срещу фалшивите новини?
Сидхарта Дубе: Образование! Наистина, може да е толкова просто – още в началното образование, хората да се учат кое е истина и кое е лъжа. Да се научат как да четат правилно, да научат за историческите последици и в един по-широк смисъл, за честността, а това да се пренесе и нагоре в гимназиите, колежите, в живота.
Въпрос: Как медиите могат да защитават независимостта и редакционната си политика?
Сидхарта Дубе: От една страна са приходите. А това е много трудно да се постигне. В Индия въпросът е как да се оцелее. Дали чрез правителството, чрез частни агенции или чрез колективни организации. От друга страна, журналистите наистина трябва да са честни и да се борят срещу всеки натиск, който стига до нюзрума. Към това трябва да се подходи наистина сериозно
Въпрос: Кое е основното послание, което отправяте към студентите си?
Сидхарта Дубе: Постъпвайте правилно! Те наистина трябва да разберат, че ако вътрешно нещо ги кара да се чувстват зле, то не е правилно. И проверка на фактите. Кръстосани въпроси. Най-важният въпрос и най-важният журналистически принцип според мен е „защо?“. Трябва да продължават да питат „защо?“
Въпрос: Споменахте за значимостта на източниците на финансиране. Кой според вас е най-обещаващият модел?
Сидхарта Дубе: Това е сложен въпрос. Ще посоча примера на вестник „Вашингтон пост“ в САЩ. Те имат нов собственик, е, вече не чак толкова нов - Джеф Безос, основателя на Амазон, един от най-богатите хора в света.Той купи „Вашингтон пост“, подкрепи го финансово, но остана извън редакционната политика. Това е прекрасна ситуация. Това обаче е рядкост. Повечето корпорации, повечето политици, повечето бизнесмени, които купуват медийни организации, ги използват за собствена изгода. Ако има повече хора като Джеф Безос по света, които са заинтересувани от покупката на медии, но остават извън редакционната политика, това според мен би било най-доброто.
Въпрос: Какъв е балансът между традиционните медии и новите медии в Индия?
Сидхарта Дубе: Новите се увеличават. В Индия развитието към дигитализация е малко бавно. Сега ще експериментираме с 5G технологията, което ще промени много неща. Води се ценова война между мобилните оператори и интернет доставчиците, така че да имаш смартфон става по-евтино, отколкото в много развиващи се страни по света. Това дава много възможности на хората в индийската провинция, които могат да получават информация на мобилните си телефони. Имам големи надежди, че дигитализацията на новините в Индия само ще се увеличава. Това може да стане също така добър източник на приходи.
Въпрос: Как виждате бъдещето журнаистиката?
Сидхарта Дубе: Винаги съм оптимист! Ако не бях оптимист, щях да пропълзя в някоя дупка и да умра. В журналистиката наистина има големи предизвикателства, но винаги казвам на студентите и на себе си, че за журналистиката сега е златна ера. Хора като вас, репортерите и операторите по света разказват наистина прекрасни истории, заснемат добри видеа, правят добри аудио материали, правят задълбочени материали за политиката, за всичко. Така че съм наистина оптимистично настроен.
Въпрос: Кой са основните проблеми пред качествената журналистика?
Сидхарта Дубе: Основните проблеми са политическата намеса и парите. Харчите много пари за създаване на прекрасна мултимедийна история, правите предаване на живо от някое място по света или имате водеща новина, да кажем в България, това струва пари, нали така. Трябва да оправдаете тези разходи. Изпращате оператор, кореспондент, тон техник, включвате няколко сателита, които не са евтини. Създаването на един материал струва много пари. А колко пари се получават от една история? Нищо. Така че как можете да оправдаете всичко това? Трябва да се намери нов начин за отразяване на новините по света.
Въпрос: Бихте ли насърчили повече хора да създават съдържание за дигиталните медии, например?
Сидхарта Дубе: О, това е наистина добър въпрос. Бих насърчил професионалните журналисти да създават съдържание. Не искам да насърчавам всички по света, защото журналистиката е нещо сериозно, нали така? Толкова сериозно, колкото е и написването на точен счетоводен баланс. Улавянето на добър кадър и добър звук са важни за предаването на историите. Така че дали бих насърчил някой като мен да ви направи сърдечна операция? Не. Аз не съм лекар. Имаме нужда от сериозни и професионални журналисти, които да правят добра журналистика.
Въпрос: В този контекст, къде минава границата между политическата коректност и автоцензурата?
Сидхарта Дубе: В Индия автоцензурата е огромен проблем. Много редактори в новинарските редакции сами се цензурират, защото не искат да разгневяват правителството или компаниите с това, което са написали или излъчили. Затова автоцензурата в моята страна е голям проблем и затова трябва да се говори много по-често. А хората трябва да се противопоставят - журналистиката е сериозна професия, също като медицината или военното дело. Хората трябва да я възприемат сериозно.
Въпрос: Откъде трябва да започне борбата с този проблем?
Сидхарта Дубе: Честно казано, това трябва да се научи още от децата в училище – просто да постъпват правилно. Защото, ако се замислите, децата прекарват по-голямата част от деня в училище. Трябва да вкореним честността още от училищата, по целия свят.
Въпрос: Има ли достатъчно сътрудничестрво между медиите и образователните институции?
Сидхарта Дубе: Не, много малко. Не мисля, че може да се види където и да е. Това обаче е добра забележка, никога не съм мислил по този въпрос. Но да.
Въпрос: Бихте ли искали да допълните нещо?
Сидхарта Дубе: Е, за първи път съм в София. А в моя град, Делхи, сега е 45 градуса. Така че наистина се радвам на доброто време, чистия въздух. Планините около града са прекрасни! Колкото до медиите, според мен конгреси като този са много важни, защото получавам възможност да срещна хора от целия свят, с които иначе не бих се срещнал. Досега никога не бях срещал българин, докато не дойдох в София. Така че сега познавам България и българите. Колкото повече обаче разговаряме, толкова повече откриваме, че имаме сходни проблеми. А сътрудничеството е най-важното нещо. Благодаря ви много.
Интервю на Елена Савова. Оператор:Красимир Михайлов. Монтаж: Валя Ковачева.


Абонамент

Видеоемисията на БТА предлага авторски видео материали от страната, ексклузивни интервюта и коментари.

Всички материали в емисията са собственост на БТА, освен ако изрично е посочено друго, и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.

За абонамент и продажби: +359 02/92 62 320, 02/ 92 62 252; имейл: marketing@bta.bg