Интервю с Андрей Иванов, анализатор в интернет сайта Нюз.Ру

ZT 11:37:01 08-08-2018
MT1135ZT.002
А. Иванов - "Журналистиката днес и утре"

Интервю с Андрей Иванов, анализатор в интернет сайта Нюз.Ру


БТА: Здравейте, колега. Бихте ли се представили?


Андрей Иванов, анализатор в интернет изданието Нюз.Ру.

БТА: Вашата медия независима ли е, партийна, държавна или частна?

- Андрей Иванов: Това е напълно независима медия, не е държавна и не е партийна.

БТА: От колко години сте в журналистическата професия?

- Андрей Иванов: От 16 години упражнявам професията. Започнах като радиожурналист. Повече от десет години се задържах в радиото на най-различни длъжности, но нито за миг не съм се отлъчвал от активната журналистика. Бил съм кореспондент, много съм пътувал в различни интересни командировки. През цялото време съм бил активен журналист - анализатор, репортер, работил съм с първите държавни лица, отразявал съм най-различни теми, бил съм също така радио и телевизионен водещ.

БТА: Имате богат опит в журналистиката. . .

- Андрей Иванов: Да, наистина опитът ми е голям.

БТА: Как характеризирате състоянието на журналистиката днес в страната ви?

- Андрей Иванов: Днес журналистиката в Русия работи. Хората са осведомени, получават актуална своевременна информация за всички протичащи събития в страната и в чужбина, за различни сфери на живота. Хората са доста добре информирани и за това, което става в международната политика, информирани са за постиженията в сферата на науката и техниката. С една дума - хората получават информацията, която търсят, и не само - те имат възможността да я сравнят в различните източници. Всяко издание поднася информацията по свой характерен начин и хората я проследяват, сравняват и анализират. Така че журналистиката в Русия днес не само, че съществува, но и работи изключително активно и то на едно добро ниво.

БТА: Съществуват ли някакви проблеми във вашата медия? Какви са основните от тях?

- Андрей Иванов: Знаете ли, не бих казал. Ние сме един много дружен, приятелски настроен и сплотен колектив. Имаме свобода на творчеството, предоставена ни е възможност за самоизразяване и собствено мнение, за избор на теми. Спазваме, разбира се, определените утвърдени рамки на поведение, които ни дисциплинират. Това са така наречените изисквания за работно време и правилното му ефективно разпределение, формата на отразяване на различните събития и проблематики. Мисля, че всяко едно издание има свой определен формат и редакционна политика. Това е неизбежно. Всяка медия, всяка редакция се стреми изданието й да има свое индивидуално лице, подаваните материали да не си противоречат, да не се противопоставят един на друг.

БТА: Каква е редакционната независимост на вашата медия?

- Андрей Иванов: Наша медия има изключително висока редакционна независимост. Нямаме някакви железни инструкции за това какво да пишем или какво да не споменаваме. Такова нещо при нас категорично няма. Нямаме инструкции, касаещи определена идеология. При нас работят журналисти с най-различен мироглед и възгледи, както леви, така и десни. Имаме колеги, които са привърженици на либералните идеи, имаме и такива, които са доста по-консервативни. В тази разнородност никой от нас не вижда проблем.

БТА: Има ли забранени теми и гости за вашата медия? Какви са те?

- Андрей Иванов: Забранени теми има, но те не са свързани с редакционната политика, нито пък с нашата конкретна медия, а със Законодателството на Руската Федерация. Например, ние не можем, нямаме право да пропагандираме расови различия, нямаме право да разпалваме междунационални конфликти или да заемаме определена страна в тях, нямаме право да разпалваме религиозни конфликти и да взимаме страна по вече съществуващите междурелигиозни и междунационални конфликти. Нямаме право да подклаждаме социални конфликти и сблъсъци от подобен характер. Да, такива ограничения съществуват, но те са общоприети, а не конкретни за нас. И както е предначертано от Руското законодателство, не може да се пропагандират средствата на соросоидите - хората на Джордж Сорос, не може да се пропагандира тероризма, не можем да пропагандираме и да оправдаваме екстремизма. За всичко това си има съответните закони и съдебни разпоредби, които сме длъжни да спазваме. И ние ги спазваме.

БТА: Кога сте изпитвали цензура? При какви обстоятелства?

- Андрей Иванов: Не си спомням да съм изпитвал цензура върху себе си. Не е правилно да се смята за цензура указанията на началството определена тема да бъде поднесена по определен начин, в съответния ракурс и формат, различен от моето конкретно виждане. Тези съвети за начина на отразяване не касаят идеологията, а метода, формата на поднасяне. Дори съм благодарен на съветите на началството. Това не бих го определил като цензура, а по-скоро като редакционна политика. Ако началството не прави забележки на журналистите, не ги напътства, то след време журналистът започва да си пише "врели - некипели" и става една пълна халтура. Нека бъдем откровени, но това е така. Тягостно е, ако в една редакция журналистът няма какво ново да научи. Но и не трябва да се пренебрегва журналистическият майсторлък, защото тогава все едно насапунисваме очите и да искаме да ги отворим после и да видим истината - няма да можем.

БТА: При кои събития сте прибягвали до автоцензура и защо?

- Андрей Иванов: Що се касае до автоцензурата, то тя е свързана с мои определени убеждения, касаещи определи теми или начина и призмата на отразяване. В тези случаи аз просто отказвам да отразявам и не пиша.

БТА: Кои теми "продават"/с най-голям рейтинг / вашата медия? Как се отразява комерсиализацията?

- Андрей Иванов: Трудно бих могъл да кажа с точност кои теми вдигат рейтинга. По-скоро рейтингът се вдига от професионализма на подаване на съответния материал, независимо от темата. Статиите биха могли да бъдат на най-различни теми и да се котират с невероятен успех, стига да са поднесени професионално, увлекателно и интересно. Различните таргетови групи на нашата аудитория се интересуват от различни теми. Имаме читатели, на които им харесва да четат сериозни, задълбочени, почти академични текстове за борбата на различните групировки в Сирия, например. Други пък обичат да четат полезни съвети, като как да спестим пари по време на отпуска. Трета група читатели пък обичат да четат информативно-развлекателни статии, например за 10-те нови открития за египетските пирамиди. Други пък обичат да четат материали с историческа тематика и фактология. Всичко, изброено дотук, прави рейтинг и продава изданието, стига да е написано интересно и професионално, с хубаво и интригуващо заглавие, привличащо с малко известни факти. Такива материали са популярни, четими и рейтингови.

БТА: Как се отразява политическата коректност върху отразяваните събития?

- Андрей Иванов: Бих могъл да кажа, че ние като медия се стараем да бъдем политически коректни. Ако трябва да се изразя по-образно, имам предвид, че се придържаме към един принцип, характерен за масоните - когато хората не спорят един с друг, а всеки по ред, последователно да си казва мнението. Трудно е да се каже в днешно време кой е прав и кой е виновен. Това касае различни сфери. Имаме случаи, когато една и съща тема се отразява по различен начин от журналистите, работещи в нашата медия. Тези журналистически мнения живеят в мир и разбирателство на страниците на медията ни. Аз лично не виждам нищо нередно и страшно в това, напротив, така би трябвало да бъде. Нашето издание се отличава от другите именно с това, че то не си поставя за цел някаква определена пропаганда или формиране на обществено мнение в железни затворени рамки. Ние слагаме акцент на това, че трябва да предоставим на нашите читатели интересни факти, материали, открития, да им дадем достатъчно информация за смилане и осмисляне, а вече изводите нашата аудитория е способна да си ги направи сама.

БТА: Откъде идва най-голямата конкуренция за вас? / ТВ, радио или интернет ?

- Андрей Иванов: Тъй като нашата медия е интернет портал, разбира се, наша конкуренция са интернет изданията - сайтовете, това е неизбежно. Вестниците си съществуват сами по себе си. Като цяло всеки журналистически жанр съществува сам по себе си. Когато се появи киното, някои експерти прогнозираха, че театърът ще умре. Това не стана, както виждате, театърът си съществува до ден днешен, и то успешно и активно. По същия начин няма да умре радиото, нито печатните списания и вестници, няма да се архивира в историята и телевизията. Да, появяват се нови формати, но това не означава, че старите са загубили своята ценност, привлекателност и очарование.

БТА: Как вашата медия реагира на фалшивите новини?

- Андрей Иванов: Стараем се да не ги използваме, да ги пресяваме. Фалшивите новини - това е специфичен жанр, който е доста интересен, който се използва и се утвърди като стил в журналистиката. По мое мнение жанрът "фалшиви новини" са като хумора и сатирата на журналистиката. Този жанр налага на обществеността да се замисли за абсурдите на често приемани решения, на определени явления в живота ни. От друга страна "фейк нюз" се създават с цел да манипулират общественото съзнание, а това е пагубно.

БТА: Кои тенденции в обществото "убиват" професията?

- Андрей Иванов: Смятам, че нашата професия не я убиват никакви тенденции, напротив, те подчертават значимостта и особеността на нашата професия. Какво имам предвид. Какво всъщност означава да си професионален журналист? Това не е просто очевидец на едни или други събития или коментатор, анализатор или репортер. Това е преди всичко професионалист в делото, което вършиш. Това е човек, който може ярко и обемно, с дебел шрифт, но в същото време правилно и достоверно да опише видяното. Да, в днешни времена едва ли не всеки блогър би могъл да го направи, но професионалният журналист ще го поднесе максимално интересно. Днес всеки вече би могъл да коментира някое държавно решение, но човек, който непосредствено и професионално отразява политическия живот, умее да направи нужните акценти. Друг е въпросът, че днес това наистина би могъл да го направи всеки благодарение на съвременните технологии. Точно тук набъбва въпросът за професионализма на журналиста, за това с какво той се откроява от останалите. Ако редакторът на съответното издание е на същото ниво като обикновения блогър - това е безсмислено изобщо да се коментира. Но ако редакторът иска неговата медия да изпъкне, да се откроява и в същото време да си запази работата, то той е длъжен непрекъснато, постоянно да се грижи за своето професионално съвършенство.

БТА: Какви са опасностите за професията от социалните мрежи?

- Андрей Иванов: Не трябва социалните мрежи и журналистиката да влизат в полемика и да се борят една с друга. Социалните мрежи в определена степен са помагала на изданията и медиите. В социалните мрежи седят различни хора от най-различни места. И ако някъде нещо инцидентно се случи, то използващите социалните мрежи веднага оперативно ще качат снимки и видео, заснети с техните смартфони, ще напишат коментари към тях. И това ще изпревари изпратения в командировка репортер. Често оперативната информация се базира на информацията точно на такива т.н. "народни кореспонденти". В това няма нищо страшно. Това, което според мен наистина представлява истинска заплаха за професионалната журналистика, е целенасочено следване на съвременните технически платформи. Днес състезанието не е между различните медии, а между търсачките на новини - съвременните технически платформи. Над 70 процента от всички водещи интернет издания се преглеждат от хората от техните телефони, подчертавам, не от персоналните компютър, не от лаптопите и таблетите, а от смартфоните! Доказано е, че 70 процента от съдържанието на новините хората четат от телефоните си. Четат, не защото специално и от интерес влизат в сайтовете на изданията, на вестниците, радиостанциите, телеканалите, а защото към тях ги насочват новинарските търсачки. Друг е въпросът как новинарските търсачки и техните платформи събират съдържанието и го пренасочват там, където искат. Освен това такива търсачки като Яндекс и Гугъл държат в пълна тайна своите алгоритми за събиране на новините. Бихме могли само интуитивно да усетим как да попаднем в новинарския поток на деня. Понякога е необходимо само да се напише едно опростено заглавие, което не отразява сериозната същност на самия материал, и това работи. Ето това вече е истинската заплаха за журналистиката! Това е т.н. работа на "Клик байт". Тъжна тенденция, но мисля, че в най-скоро време професионалната журналистика ще се пребори с нея и ще я преодолее, точно така, както преди време беше преодоляна битката с първите интернет издания, които искаха да погълнат печатните издания. Все пак вестникът излиза веднъж дневно и новините, които са отпечатани, вече не могат да бъдат помръднати. Те са напечатани, това е. На всичкото отгоре вестникът ограничава със знаци, колонки, редове, с печатна площ, като цяло. Интернет изданията се стараят да публикуват неограничено всичките новини, които се въртят в конкретния момент в световното пространство. Режимът "онлайн" работи без ограничения. Ако печатното издание публикува 20 избрани новини, примерно казано, то интернет медията за денонощие публикува няколко хиляди новини. По този начин онлайн медиите бързо станаха популярни и по-интересни за четене. Но това бе в началото. След определен период хората се измориха от тази пренаситеност на информация. И забележете, че в момента всичките водещи медии акцентират вниманието само и единствено на 10 - 15, максимум 30 статии в денонощие, и то на разнообразни теми. Човек повече от 2 - 3 до 4 материала няма да прочете. Наблюдава се завръщането на стабилната сериозна основа, от която онлайн изданията се бяха поотдалечили. По този начин онлайн медиите се върнаха към утвърдения опит на книжните, печатни издания - вестниците и списанията. Смятам, че и тази криза на новинарските скокове и необузданото желание да попаднем в новинарските търсачки ще бъде преодоляна.

БТА: Как виждате развитието на професията в бъдеще? Кои принципи от професията задължително трябва да се спазват, независимо от технологичното развитие?

- Андрей Иванов: Абсолютно задължително ще бъде да запазим и да спазваме честността, това е на първо място. Задължително, разбира се, ще трябва да запазим съвестта си и желанието ни нещо да кажем на хората, да ги информираме, да им поднесем необходимата и своевременна информация. Не може да съществува журналист, който от нищо не се интересува, който не изгаря от това, за което пише, който не се напряга да научи нещо ново и повече. Журналистът би могъл до някаква степен да бъде многопрофилен - да пише и за архитектурата, и за борбата с международния тероризъм, и за проблемите в икономиката, и за тенденциите в цветарството, и за взаимоотношението между половете, както и за възпитанието на децата. Но това не е нормално. Журналистът трябва да е профилиран. Едни отразяват икономиката, други се концентрират в политиката, трети се специализират в куриозите на живота. Ако журналистът пише на икономически теми, то той не само трябва да проследява новините на деня, а да вникне в тях и задълбочено да проникне в същността на едни или други процеси, трябва да чете сериозна академична литература за тенденциите на съвременната световна икономика. Журналистът трябва да умее да разграничава различните идейни течения и т.н. Ако журналистът не следва всичко това в работата си, то той се превръща в един механичен чиновник.

БТА: Знаете ли кой е реалният собственик на вашата медия?

- Андрей Иванов: Аз лично не познавам реалния собственик на нашата медия, но дори ако го знаех, нямаше да го кажа. Не мисля, че този въпрос е коректен към когото и да било. Бихме могли да говорим за условията на работа в една или друга медия, но за собственика, кой е той, как живее и какви цели си поставя не мисля, че е коректно да се обсъжда. Пък и да ви кажа - напълно ми е безразлично!

БТА: И един последен въпрос : Оптимист ли сте за бъдещето на едни свободни, независими, професионални медии?

- Андрей Иванов: Аз принципно в живота си съм си 100 процента оптимист! И мисля, че ДА - хората ще искат да четат професионално написани материали, където са изложени различни гледни точки. Това е свързано преди всичко с това, че човечеството следва пътя на прогреса и аз съм убеден в това. Който каквото иска да си говори, но аз съм оптимист, въпреки че днешният живот ни поднася не малко негативни моменти не само в нашата страна, но и в целия свят, наблюдават се сериозни моменти на деградация, които са способни да обхванат големи територии, но като цяло светът се развива. Хората получават достъп до все по-голям обем информация. Този достъп със всеки изминат ден става все по-лесен. Ако преди време е било възможно да се установи контрол върху два-три вестника, въз основа на които да формираме новините на деня, то в съвременния свят това става все по-сложно. Забелязваме, че медиите в някои доскоро по-затворени страни, дори и там медиите стават все по-свободни, представят се все повече гледни точки по темите. И това е една общосветовна тенденция. Неизбежно е, въпреки че са налице и съпротивителни сили, които едва ли ще успеят да вървят против историята на човечеството. Аз не само вярвам в бъдещето на нашата професия, но съм убеден, че журналистиката ще пребъде. Вярвам в нормалното и светло бъдеще на нашата прекрасна професия! /Интервю на Оля Ал-Ахмед/ 18.05.2018 г.

/МТ/