Интервю с Елена Глушакова, заместник-директор на Главната информационна дирекция на МИА "Россия сегодня" и завеждащ отдел "Русия" в РИА "Новости", Москва

ZT 13:52:01 05-07-2018
MT1352ZT.002
Е. Глушакова - "Журналистиката днес и утре"

Интервю с Елена Глушакова, заместник-директор на Главната информационна дирекция на МИА "Россия сегодня" и завеждащ отдел "Русия" в РИА "Новости", Москва


БТА: Благодарим Ви, че ни приехте за това интервю в "Русия днес" - РИА "Новости". Бихте ли се представили?


- Елена Глушакова: Добър ден! Изключително ми е приятно да ви приветствам в главното здание на РИА "Новости" в центъра на Москва. Казвам се Елена Глушакова и съм завеждащ отдел "Русия" в РИА "Новости". Отговарям за новинарския поток на руски език.

БТА: РИА "Новости" независима медия ли е или партийна?

- Елена Глушакова: Медията не е партийна, тя е държавна и изцяло принадлежи на държавата. В структурата си има главен редактор, генерален директор. Имаме няколко подразделения, които правят новини за радиото, сайта, професионалната лента с новини, предназначени за медиите, и други. Аз съм точно от последното подразделение - новинарския поток за професионалните медии.

БТА: Какви тенденции в сферата на журналистиката поддържа медията РИА "Новости"? Кое най-много отразява?

- Елена Глушакова: Ние отразяваме всички събитията, които се случват в Русия и по света. Имаме голям щат от служители, позиционирани в Москва. Отразяваме активно както международната политика, така и отразяваме дейността на Министерството на Външните работи на Русия, дейността на Кремъл, правителството и парламента. Отразяваме и събитията в силовите ведомства. Разполагаме с голяма мрежа от регионални кореспонденти в цялата страна - от Камчатка до Калининград! Разполагаме и с изключително голяма мрежа от кореспонденти зад граница - в САЩ, във Франция, в Япония, в Италия и още много други страни. С една дума - стараем се да предоставяме пълния спектър от информация за това, което се случва днес в Русия и по целия свят.

БТА: От колко време съществува РИА "Новости"?

- Елена Глушакова: На практика РИА "Новости" съществува много отдавна. Първоначално, непосредствено след началото на Великата Отечествена Война, сме били Агенция за Политически Новини, за да може информацията да достига до по-широк кръг хора и те да са осведомени какво се случва. След което агенцията претърпява няколко трансформации. Към средата на 1990 година бе създадена агенцията РИА "Новости", но с различни наименования. Голямата трансформация бе преди няколко години, когато се създаде холдингът "Русия Днес". Но основната новинарска лента си остана с името РИА "Новости" и всички наши абонати и тези, които сътрудничат с нас, си ни знаят като РИА "Новости".

БТА: Колко години Вие лично сте в журналистиката?

- Елена Глушакова: Над 15 години. Да, мисля, че повече от 15 години вече!

БТА: Как характеризирате състоянието на журналистиката днес в страната ви?

- Елена Глушакова: Струва ми се, че ние изминахме доста дълъг път. Но сега, както и световната журналистиката в много други страни, сме изправени пред дилемата - накъде да вървим? Не е много ясно, не визирам само за РИА "Новости", а за цялото журналистическо общество, не е много ясно накъде ще се движи информацията. Някои колеги мъчително търсят за себе си някакви жанрове или варианти на по-нататъшното развитие, което не е много ясно. Тенденциите, които бяха актуални преди десет години, вече се приемат по друг начин и се трансформират. Сблъскваме се с други, по-различни проблеми. Ще дам пример. Социалните мрежи много силно повлияха на журналистиката и дори донякъде я промениха. А и не само журналистиката, но и всички сфери на живота. Социалните мрежи като че ли внесоха коректив в това как ще се развива журналистиката в бъдещето. Преди никой не се е замислял дори, че може да е възможно. А това са нови предизвикателства, дори заплахи, които нахлуват през социалните мрежи.

БТА: Как се отразява политическата коректност върху отразяваните събития във вашата медия?

- Елена Глушакова: Дори не бих се изразила точно така. Може би не точно политическата коректност, а по-скоро влияние имат определени етични норми, етични кодекси и етични представи за нашата професия, за това как да постъпваме правилно или неправилно. По-скоро това влияе на отразяването на определени събития. И според това се взимат и решенията, в допълнение към основните принципи които ни ръководят, а именно законът, който регулира журналистиката в нашата страна, това са различни законодателни членове. Ние доста силно сме ориентирани към етичните норми. И се придържаме към нашия етичен кодекс. Понякога сме длъжни сериозно да помислим и правилно да се ориентираме как да постъпим в една или друга ситуация. Разбира се, съветваме се и се допитваме помежду си кое е коректно и кое не е от гледна точка на етиката. Ние си имаме наш вътрешен етичен кодекс в медията, това е част от нашата вътрешна политика и история. Той възникна поради някои извънредни ситуации, които беше сложно да бъдат решени. Това наложи създаването на определени правила, в които всеки един журналист може да надникне и да вземе решение как е правилно да постъпи в създалата се ситуация, какви биха могли да бъдат последствията от съответното решение, как то да бъде максимално етично и максимално коректно от гледна точка на създалата се ситуация и хората, които са въвлечени в нея.

БТА: Каква е редакционната независимост на вашата медия?

- Елена Глушакова: Ние сме зависими единствено от нашата редакционна политика, определена от главния редактор. Ориентирани сме и се придържаме, разбира се, на първо място към закона и конституцията, законите за медиите и средствата за масова информация. Това са основните регулатори. Ръководим се и от нашата вътрешна представа как трябва да бъде изграждана журналистиката и, естествено, на редакционната политика, която се определя от главния редактор. Това е правилото за работа в медията. Всеки трябва да я съблюдава и да си направи сам за себе си съответния избор - дали да работи в тази медия или не. Мисля, че всеки един журналист трябва да намери тази медия, която оптимално, напълно да съответства на неговата представа за света, за прекрасното, за справедливостта и само тогава той ще се справя с работата на журналист прекрасно и никога няма да се сблъска с проблема на вътрешните си противоречия.

БТА: Има ли забранени теми и гости за вашата медия? Какви са те?

- Елена Глушакова: Ние нямаме такова понятие - "забранени гости". Ние сме все пак информационна агенция, пишем и отразяваме събития, пишем и изказвания на различни хора и личности. Що се отнася до забранените теми - и тук опираме до това, че всичко се регулира от закона. Ако законът счита дадена тема неподходяща и попадаща в ракурса на съответни членове, които категорично забраняват подобно отразяване и даване гласност на тематиката, то ние не пишем за това. Ще ви дам пример. На първо място това са теми, които биха могли да налеят масло в огъня в междунационалните сблъсъци и конфликти. За нашата страна това е много важна тема, тъй като ние сме многонационална страна и по тази причина се стараем максимално да съблюдаваме коректността при отразяване на такъв род събития, за да не допускаме съобщения или изказвания, които биха могли да предизвикат разпалване на конфликти. Расизмът е непълно недопустим за нашата страна и несъществуващ, ние сме далеч от този проблем. Но към междунационалните спорове, сблъсъци или изостряне на националните отношения трябва да подхождаме изключително внимателно и професионално. Хора, които по един или друг начин разпалват тези конфликти, не могат да присъстват в нашата медия по никакъв начин. Още нещо бих искала да поясня относно т.н. "забранени теми". По-скоро ние подбираме начина на отразяване. Например, ако става дума за някое трагично събития, като например убийство, подробностите от което предизвикват ужас, журналистът трябва да определи степента на отразяване и да наложи рамките на поднасяните за аудиторията подробности, за да не шокира хората и тези, които пък са свързани със самата новина. Така че тук става въпрос не толкова за забранена тема, а за избора и начина на нейното отразяване.

БТА: Била ли сте някога цензурирана и при какви обстоятелства?

- Елена Глушакова: Цензурата е забранена със закон и това е много добре, защото това е реално действащ начин да се предотвратят всякакви методи за влияние върху журналиста. По този начин спазването на закона е единственото нещо, което ръководи работата на журналиста. Мисля, обаче, че на света едва ли има журналист, в която и да било страна, който не се е сблъсквал с опитите на поредния чиновник от поредното ведомство да му повлияе. Въпросът е как се отнасяме към това и доколко сме стабилни в отстояването на своите интереси и принципи от гледна точка на това дали сме прави или не в конкретната ситуация.

БТА: При какви обстоятелства сте прибягвали до автоцензура и защо?

- Елена Глушакова: В ситуации, когато съм била наясно, че отразяването би могло да предизвика болка при хора, въвлечени в конкретната ситуация. С една дума, прибягвала съм до самоконтрол в отразяването на инциденти от криминален характер. Например истории, свързани с деца, където присъстват елементи на жестоко убийство. Винаги съм се опитвала да разбера как се чувства семейството и да не допускам неща, които биха ги наранили. В такъв момент се ръководя от мисълта - как бих искала да постъпят по отношение към мен. Гледам да спестя шокиращи подробности, които са излишни и за конкретния случай биха могли да се спестят. Смятам, че е излишна онази информация, която не играе роля в конкретния случай, може да доведе до нежелани последствия и е само за рейтинг.

БТА: Какви са опасностите за професията от социалните мрежи?

- Елена Глушакова: Гигантски! Социалните мрежи разполагат наистина с гигантски възможности, огромни преимущества, но и представляват гигантска опасност. По принцип за хората е свойствено желанието да нагнетяват паника, да раздуват нещата. Аудиторията обича да обръща внимание на ярки заглавия, които нямат нищо общо с действителността, или на такива, които са изопачени от някои колеги. Това привлича много хора. Много от читателите разбират, че това заглавие не съответства на истината, че нещата са дълбоко изопачени, но нищо не може да се направи. В такива случаи трябва да се помисли, да се видят и проверят и други източници на информация. Преди всичко да се препровери и намери първоизточникът на дадената информация. Виждаме, че поднесената информация в социалната мрежа не е правдива или е преувеличена и изопачена - длъжни сме да се борим с това, да разкажем на хората, че това не е така, да го опровергаем. Социалните мрежи имат наистина огромни, необятни възможности и много силно повлияха и промениха професията ни. Навремето не сме си и помисляли, че това може да стане възможно.

БТА: Как вашата медия реагира на фалшиви новини?

- Елена Глушакова: Изключително отрицателно, разбира се! Борим се с тях! Това също е много голям проблем. Всъщност, проблемът се състои в проверката на информация. Хората, които пишат в социалните мрежи, не винаги могат да бъдат идентифицирани, те не попадат под действието на закона и законовите нормативи за разпространение на невярна информация. Ние, като журналисти, като информационна агенция, носим юридическа отговорност пред закона за недостоверна информация. Съществуват различни ограничения като жалби или искови молби в съда. Това не важи за социалните медии и там никой не носи никаква юридическа отговорност. Всеки си пише каквото си иска, а ти се конкурираш с тази среда дори по бързина, тъй като трябва да се реагира оперативно и своевременно. Доста зачестиха "фейк нюз", които успяват да вплетат в примката си дори и колеги от по-малко известни издания, за които са важни ярките заглавия. И когато проследим нещата по веригата, от къде е изтекла тази информация, в крайна сметка разбираме, че това е абсолютно неизвестен сайт, с трима неясни посетители, който сайт е написал нещо гръмко, забележимо и ярко. Някой го е забелязал и се е хванал, препечатал, без да провери, след него и други са направили същото, и вече край, не можем да му хванем края, фалшивата новина вече е попаднала дори в големите търсачки. Често се улавяме, че не знаем какво да правим. Напълно сме наясно, че сайтът е безумно неизвестен, ненужен, но ако фалшивата новина вече е успяла да се превърне в топ новина за обществото, то ние сме длъжни да внесем някаква яснота по въпроса. Затова считаме, че т.н. "фейк нюз" - фалшивите новини, са голям проблем и огромна заплаха на първо място заради светкавичното им разпространение в социалните мрежи. Хората не умеят или по-скоро нямат навик да проверяват информацията. Масово народът не е готов за това. Ние, журналистите, знаем, че не на всяка една информация можем да се доверим. Наясно сме, че имаме източници на информация, които се делят на достоверни и не толкова. Когато информацията произлиза от доверено лице на висока длъжност, то такъв човек, предвид заеманата от него длъжност, би трябвало да носи отговорност за казаните от него думи. Той може да бъде привлечен към наказателна отговорност, да бъде съден. А ако информацията е изтекла от някой минувач на улицата, то той не носи никаква отговорност. В случая, вярваме на чиновника, който заема длъжност, защото той носи отговорност за думите си. Хората масово не правят разлика между качеството на източниците на информация, че на едни можем да се доверим , на други не.

БТА: Как виждате развитието на журналистическата професията в бъдеще? Кои принципи от професията задължително трябва да се спазват, независимо от технологичното развитие?

- Елена Глушакова: Струва ми се, че бъдещето на журналистиката е в проверката на достоверността - установяване, удостоверяване на истината. С една дума, никога журналистиката няма да може да се конкурира със социалните мрежи по бързината във времето на публикация на съответната информация, но истинската журналистика винаги ще се различава от псевдо-подобната в социалните мрежи по нейната достоверност. Една маркировка за обективност и достоверност ще различава истинската от фалшивата журналистика. Дори често в разговор между приятели или роднини ми казват, че се е появила някаква информация за нещо. Първият ми въпрос към тях е - къде, в коя медия? Аз съм наясно може ли да се вярва на определен източник или не. Проверка, многократна проверка на сведенията от професионални журналисти, които знаят и са наясно как се прави това, които умеят да различат истината от лъжата и които могат открито да кажат на обществеността - "да, това е истина" или "не, това е лъжа". Така че основен принцип е проверката и задължителното представяне и на втората страна. В случаите, които предполагат конфликт на интереси, обезателно трябва да се покаже и втората гледна точка.

БТА: Кои тенденции в обществото "убиват" професията?

- Елена Глушакова: Може би желанието да вярваме на най-невероятните неща в случаите, когато става въпрос за трагедии. Например, трагедията, на която бяхме свидетели - пожарът в Кемерово. Желанието да имаш ярко заглавие за сметка на истината. А най-страшното в случая е вътрешното желанието на хората да прочетат това. Нищо не можем да направим с това. Разбира се, че това се чете. Непрекъснато сме между чука и наковалнята. Знаем какво хората искат да прочетат и сме длъжни да поднасяме търсената от хората информация, тъй като ние работим за хората, и в същото време сме напълно наясно, че много неправилни неща са търсени и желани, за съжаление. "Фастфуд" също е много търсен, но дали е полезен за здравето?!?

БТА: Оптимист ли сте за бъдещето на едни свободни, независими, професионални медии?

- Елена Глушакова: Да, аз съм оптимист, защото някои известни имена на автори не изчезват от вестниците. Появяват се нови, но въпреки това и старите са търсени и тачени в гилдията на журналистиката. Професията е необходима и търсена. Журналистиката няма да изчезне, тя ще живее. Тя се е появила не защото на някой му е хрумнало да измисли журналистиката, а защото обществото има нужда от нея. И бъдещето е нейно. Трябва да се стараем да помним главното и да отговаряме на определящите, главни неща, заради които работи журналистиката. /Оля Ал-Ахмед/ 17.05.2018 г.






/МТ/