Интервю с генералния директор на румънската информационна агенция Аджерпрес Александру Джибой

ZT 14:26:32 19-04-2018
MT1425ZT.002
А. Джибой - "Журналистиката днес и утре"

Интервю с генералния директор на румънската информационна агенция Аджерпрес Александру Джибой


БТА: Как характеризирате състоянието на журналистиката в Румъния днес?
Александру Джибой: Състоянието на журналистиката в Румъния е толкова сложно, колкото е и в световен план. Преминаваме през един период, бих казал на несигурност, период, в който за обществеността става все по-трудно да направи разграничение между истинските и фалшивите новини. Период, в който социалните медии изглежда вече не са възприемани като достоверни, за разлика от преди няколко години. Мога да кажа, че за петте години, откакто съм в Аджерпрес, парадигмите на масмедиите и дискусиите за медиите се променяха непрекъснато. Ако преди няколко години говорехме например за социалните медии като за един възможен партньор на традиционните медии, сега виждаме, че стигнахме до точка, в която традиционните медии изглежда, че не могат да се опират толкова много на социалните медии. Наред с това имаме финансови проблеми, които доколкото знам са достатъчно остри не само в Румъния, но и в международен план. Медиите усещат финансовия натиск, независимо дали той идва от страна на държавата, или от страна на пазара, и автоматично трябва да стават по-изобретателни в намирането на решения. Преминаваме през труден период, но трудните периоди от моя гледна точка са полезни, защото ни помагат да мислим различно, да търсим решения и в крайна сметка да се развиваме.
БТА: Дали в Румъния има проблем с така наречените фалшиви новини?
Александру Джибой: Можем да кажем, че се намираме в период, в който фалшивите новини се увеличават. Пропагандата нараства. Точно тук де факто става все по-важна ролята на традиционните медии и за да стесним малко дискусията - според мен най-важната роля в момента имат информационните агенции. Агенциите, които са - или които трябва да бъдат гарант за коректна и ясна информация, информация, която не подлежи на интерпретиране, и не е интерпретирана. Агенциите доставят брутния продукт, както се казва в инженерството. Не коментираме, не интерпретираме, така че публиката да може да си състави собствено мнение. И този вид информация е много важен именно в борбата с фалшивите новини, които, както вече споменах, съществуват и в Румъния. При нас също има всякакъв вид влияния, не в същата степен, както в други държави, според мен, но и за нас това е важна борба.
БТА: Съществува ли опасност за журналистическата професия в Румъния от социалните медии?
Александру Джибой: Мисля, че само частично в Румъния. Защото в Румъния социалните медии все още не се възприемат, най-малкото от журналистите, като сериозен начин за разпространение на новини.
Да, медийните организации в Румъния използват социалните медии, за да рекламират новините си, но повече от това - не мисля. У нас най-популярен е Фейсбук, но не мисля, че социалните медии функционират като източник на новини. От друга страна, наистина - голяма част от хората влизат във Фейсбук и по този начин получават достъп до много повече категории новини, отколкото нормално биха имали, ако ги търсят сами. Но не мисля, че журналистическата професия, поне в Румъния, е застрашена от този възход на социалните медии през последните години. Възход, който изглежда вече започва да спада.
БТА: Кои са основните проблеми и предизвикателства пред румънската информационна агенция Аджерпрес?
Александру Джибой: В този момент проблемите пред агенция Аджерпрес, ако можем да ги наречем така, идват от факта, че имаме една законодателна рамка, която може да бъде подобрена. Миналата година бяхме подложени на известен натиск във връзка с тази законодателна рамка. Натиск, който визираше промяна в негативна посока на закона за функциониране на Аджерпрес. Аджерпрес работи в съответствие със своя закон, който определя начините на управление. Очевидно, бидейки активни на пазара, се влияем и от неговото състояние - нашите приходи зависят до голяма степен от това колко добре се развиват медиите в Румъния като цяло. Голяма част от нашите клиенти идват от частната сфера, по-специално частни медии. Ние не работим само като обществена институция , ние работим и на частния пазар. Трябва да намерим едно равновесие - между зоната на информиране на обществеността, каквото е задължението на Аджерпрес по закон (агенцията трябва да информира обществеността обективно, постоянно, да предоставя качествени продукти), и зоната на пазара, където трябва да продаваме нашите продукти, да продължаваме да се налагаме като основен играч. И понякога е трудно да функционираш съгласно законодателната рамка, която регулира една обществена институция, и да се справяш в зоната на частния пазар. Но се опитваме да намерим равновесие между тези два аспекта от живота на агенцията.
БТА: Как оценявате редакционната независимост на агенцията?
Александру Джибой: В момента редакционната независимост на агенцията е гарантирана, както чрез действащия закон, така и чрез това, което ние правим като мениджмънт. Гарантирана е и мога да кажа, че е на максимално ниво - 100 процента. Стоим настрана от политически игри. Фактът, че работим в частната сфера ни осигурява част от необходимото финансиране за развиване на нашата дейност, така че не усещаме натиск, дори от частния пазар, и не ни се налага да правим някакви отстъпки. Мога да кажа, че в този момент Аджерпрес може би е най-сигурният източник на информация в Румъния, и това автоматично поставя редакционната независимост на максимално равнище.
БТА: Смятате ли, че има тенденции в обществото, които"убиват" професията журналист?
Александру Джибой: Тук имаме два аспекта. Както казах и по-рано, в тази дискусия автоматично влиза темата за социалните медии. Вече споменах - в Румъния социалните медии не засягат ефективно професията на журналиста. От друга страна, имаме въпроса с доверието на обществото, което в Румъния нараства все повече по отношение на медиите. В Румъния хората вярват много на това какво казват медиите. Очевидно това е нещо добро, но в същото време може да има и нежелани последици. Доверието в медиите трябва винаги да бъде съчетано с едно разграничаване от страна на обществото - то трябва да бъде в състояние да различава фалшивите от истинските новини. Тоест, едно е да имаш доверие на медиите като цяло, и друго е да бъдеш в състояние да подбираш източниците си на информация, така че да не бъдеш манипулиран. И именно тук ролята на информационните агенции отново е много, много важна. През последните пет години, Аджерпрес увеличи потребителите си 13-14 пъти. И това е много важно. Това означава, че ясните, коректните и точните новини достигат до много повече хора. И тези хора ще бъдат по-добре информирани, ще бъдат в състояние да вземат по-добри решения за самите тях. Подобна публика подкрепя този тип журналистика и имплицитно тези, които я правят, тоест истинските журналисти.
БТА: Как оценявате развитието на професията в бъдеще и кои са основните принципи, които трябва да бъдат запазени в светлината на развитието на модерните технологии?
Александру Джибой: Много важен въпрос. Аз смятам, че бъдещето на масмедиите е строго свързано с развитието на технологиите. Намираме се в момент, в който вече не можем да се развиваме, ако не сме строго свързани, като с пъпна връв, с технологиите. Масмедиите означават технологии и можем да използваме новите открития в тази сфера, за да се развиваме на свой ред като медии. Помага ни това да достигаме до повече хора, в същото време ни помага това и хората да бъдат по-активни в отношенията с медиите. Отношенията между средствата за масова информация и публиката, благодарение на - и заради технологиите - вече не е еднопосочна. Вече не сме ние тук една медия, която предава едно послание към публиката, а публиката да го приеме и с това връзката да приключи. Не, това вече е двупосочна връзка. Медията предава послания към публиката, но в този момент и публиката вече има огромен капацитет да даде обратна връзка. И ролята на масмедиите е да вземат предвид този техен отговор, така че посредством технологиите, да могат да предлагат все повече добри неща, полезни за тази публика. Смятам, че наистина - развитието на журналистиката в следващия период трябва да бъде строго обвързано и много тясно свързано с развитието на технологиите. Имаме изкуствен интелект, имаме роботи в социалните медии, които ни предават информация и с които можем да разговаряме като с хора. Имаме разнообразни начини на заснемане - вече не снимаме само с нормални камери, имаме камери за 360 градуса. Качеството на заснемане нараства, качеството на фотоапаратите се увеличава много, представя детайли, може да улавя много повече неща, много по-бързо. Имаме фотоапарати, които правят филми и снимки едновременно. Автоматично това ни отвежда и към развитието на журналиста. Традиционният журналист - от агенция, пишещият журналист, от моя гледна точка е принуден и той самият да се развива, ако иска да остане релевантен за своята публика. Защото в действителност агенцията има обща публика, но всеки журналист трябва да осъзнава, че е в състояние или трябва да бъде в състояние да има своя собствена публика. А за да имаш твоя собствена публика като журналист, трябва да й предлагаш на микро ниво всичко това, което предлага цялата институция, тоест мултимедийни продукти - текст, снимки и видео. Знае се и не е тайна за никого, нито пък е най-ново откритие фактът, че в момента, в който един материал, който си публикувал онлайн, има много снимки и видео, които да го подкрепят, става много по-интересен, има много повече влизания. Посетителят прекарва много повече време на страница, която има повече графични елементи - фото, видео текст, и така нататък. Абсолютно необходимо е да бъдем в състояние, и като журналисти, да използваме технологиите - не само като медийни организации - на макро ниво като организация, но и на микро ниво - всеки журналист.
БТА: И за финал, оптимист ли сте за в бъдеще за съществуването на свободни, независими и професионални медии?
Александру Джибой: Аз съм оптимист по принцип. Аз съм такъв по природа. Оптимист съм за всичко щом хората са тези, които ръководят цялото това развитие. Мисля, че е по силите чрез нашия оптимизъм да водим и масмедиите в положителна посока на развитие. Много важно е да запазим оптимизма. Още повече днес , когато виждаме, че медиите са подложени на различни заплахи, за които вече говорих. Трябва да се борим, за да запазим доверието на хората в нашите продукти, в нашата журналистика. Деонтологичните принципи трябва да бъдат в основата на всяка новина, която произвеждаме, трябва да стоим настрана от всякакви влияния, от всякакви страни с мисъл към нашата публика, която трябва да информираме коректно.
И ако се случат всички тези неща, като вземем под внимание и развитието на технологиите, мисля, че оптимизмът не е нещо преувеличено.
Оптимизмът ще бъде базиран на условията, които вече представих, ще бъде базиран на някои конкретни неща, които могат да доведат до развитие на медиите и определено - на обществото, защото фактически медии без общество, без публика - не съществуват. И според мен - крайна цел на масмедиите, чрез коректното информиране, което трябва да се прави докрай, е де факто общото развитие на обществото. И тук трябва да се замислим. А защо не, да го погледнем дори на персонално ниво - за нашите деца. В какъв вид общество искаме да живеят децата ни, да растат, да се развиват на свой ред? В общество, в което те да имат достъп до информация от всички гледни точки (защото в момента на пазара има много-много информация, но искаме да се уверим, че те ще имат достъп до качествена информация) или искаме да ги оставим на произвола на съдбата и така автоматично да оставим и бъдещето на нашето общество на произвола на съдбата?
Аз мисля, че трябва да бъдем оптимисти. /Интервю на София Георгиева/ 21.03.2018 г.
/МТ/