Най-после ръководител на ООН от Източна Европа?

UN 16:45:31 19-06-2015
TE1646UN.001
ЮНЕСКО - ген.сек. ООН - Бокова

Най-после ръководител
на ООН
от Източна Европа?


София, 19 юни /Национална комисия на Р България за ЮНЕСКО/

Най-после ръководител на ООН от Източна Европа?

Страните от Източна и Югоизточна Европа трябва да внимават да
не пропилеят тази историческа възможност за региона през 2016 г.
Миодраг Влахович
Подгорица
Едно отклонение в историята на ООН трябва да изчезне с
избирането през септември 2016 г. на нов генерален секретар,
който да наследи Бан Ки-мун. Позицията е предопределена за
кандидат от Източна Европа, съгласно политиката на Организацията
за регионална ротация. Източна Европа е единственият регион,
според географското разпределение в ООН, който никога не е
излъчвал генерален секретар.
Без съмнение, генерален секретар на ООН, издигнат от Източна
Европа, би бил невъзможен в годините на Студената война. С
изключение на необвързана Югославия и самоизолиралата се Албания
на Енвер Ходжа, регионът се състоеше от сателитни държави,
верни на СССР. Нито един кандидат, предложен тогава, не би
получил достатъчно доверие, че ще действа в интерес на цялата
международна общност.
С превръщането на съветската ера в избледняващ спомен,
заемането на най-високата позиция в рамките на ООН би се
превърнала във финално утвърждаване на новия статут на Източна и
Югоизточна Европа като регион от модерни независими демокрации.
Определянето на Доналд Туск за председател на Европейския съвет
миналата година потвърди централната роля, която Полша играе в
момента в рамките на ЕС. Освен това, назначаването му бе
несъмнен успех за държавите от Източна Европа като цяло.
Същата тенденция се забелязва и в други международни
организации, където политици и високопоставени лица от Източна и
Югоизточна Европа са представени на високо ръководно ниво.
Регионът излезе от сянката на миналото, за да заеме полагащото
му се място в общността на суверенните държави.
Страните от Източна и Югоизточна Европа трябва да бъдат
внимателни да не пропилеят тази историческа възможност.
Принципът на регионалната ротация за позицията на генерален
секретар на ООН е широко приет на политическо ниво, но той не е
обвързващо правило. Той зависи от наличието на убедителен
кандидат с правилните препоръки.
Ако страните от Източна и Югоизточна Европа не успеят да се
обединят около силна и надеждна кандидатура, способна да
привлече широка международна подкрепа, други региони и държави
ще се възползват от възможността да издигнат собствени
кандидатури.
Вече се обсъждат имена точно с тази цел. Ето защо
правителствата, държавниците и дипломатите от Източна и
Югоизточна Европа трябва да работят заедно и да покажат
политическа зрялост в управлението на този процес.
На първо място, регионът трябва да се обедини около личността с
най-добри шансове да победи. Разбираемо е всяка държава да
подкрепя своя собствен кандидат и да предвкусва престижа, който
евентуален успех би й донесъл. Интересите на региона в неговата
цялост обаче са заложени на карта и никоя държава няма да има
полза, ако различия в мненията подтикнат ООН да разшири
търсенето на генерален секретар към други части на света.
Стратегически логичният подход би бил правителствата да
действат като група, да се консултират помежду си и да
координират позициите си. Те трябва да излъчат сигнал, че
притежават колективна решимост да спечелят позицията за един от
своите.
На второ място, Източноевропейската регионална група трябва да
предложи човек с необходимия политически и дипломатически опит,
за да спечели поста по заслуги. Държавите от групата трябва да
мислят по-малко за това кого искат и повече относно това какъв
кандидат има шанс да се представи блестящо в изслушването пред
Съвета за сигурност на ООН.
Идеалният кандидат би бил човек с дипломатически умения и опит
на световно равнище, но който не е нито технократ, нито политик
"от голяма величина". Всички досегашни генерални секретари са
били или външни министри или са заемали високи позиции в
системата на ООН, преди да бъдат избрани.
Способността да се посредничи между ключовите играчи в ООН е
особено ценно качество, така че успешният кандидат трябва да се
радва на благоразположението на всички постоянни членове на
Съвета за сигурност, най-малкото защото всяка от тях има право
на вето върху кандидатурата. Наред с други въпроси, кандидат от
Източна и Югоизточна Европа трябва да умее да се справя с
напрежението и конфронтацията по темата за Украйна.
Няколко имена вече са били обсъждани. Бившият външен министър
на Сърбия Вук Йеремич, външният министър на Черна гора Игор
Лукшич, както и неговата колега от Хърватия Весна Пусич са
споменавани като потенциални кандидати в собствените им държави.
Имена като Борис Тадич, бивш президент на Сърбия, също са
споменавани. Мирослав Лайчак, външен министър на Словакия (добре
известен на нас черногорците след успешната му мисия по време
на нашия референдум за независимост през май 2006 г.), и Данило
Тюрк, бивш президент на Словения, който е бил и заместник
генерален-секретар на ООН по политически въпроси, притежават
много от необходимите качества.
Когато обмислим фактите в тяхната цялост, обаче, кандидатът,
който може би има най-добри изгледи за успех, е Ирина Бокова,
генерален директор на ЮНЕСКО и бивш външен министър на България.
Сериозен опит в рамките на ООН, отношения на доверие с
постоянните членове на Съвета за сигурност и установени работни
контакти с практически всички държави членки на ООН - всичко
това несъмнено дава на нейната кандидатура предимството на
глобална надеждност. Способността й да печели подкрепа сред
широк кръг от държавите членки на ООН може да бъде факторът,
който да даде на Бокова решително преимущество пред останалите
имена от региона.
Сериозни заявки са направени и от кандидати от други части на
света. Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия и
сегашен ръководител на Програмата на ООН за развитие, е едно от
имената. Президентката на Чили Мишел Башле и външният министър
на Колумбия Мария Анхела Олгин олицетворяват надеждите на
Латинска Америка, регион, който се смята, че има силни основания
да заеме позицията. Заслужава да се отбележи, че много от
имената, които се споменават, са на жени.
ООН никога досега не е избирала жена на най-високата позиция и
в момента тече все по-разрастваща се международна кампания това
да се промени на изборите догодина. Това е още един фактор,
който лидерите в Източна и Югоизточна Европа следва да отчитат.
Следващата година може да бъде най-после нашият звезден миг, но
само ако изиграем тази сложна дипломатическа игра мъдро. Ако
нашите държавници не успеят да действат добре организирано и
единно или приемат за даденост правото си на ръководната позиция
в ООН, тази историческа възможност може лесно да ни се
изплъзне.

Миодраг Влахович е министър на външните работи на Черна гора от
юли 2004 до ноември 2006 г. Той е първият посланик на Черна гора
в САЩ от 2006 до 2010 г. В момента е председател на политическа
партия Черногорски демократичен съюз.




/ТЕ/