"Хъфингтън пост": Крайно време е жена да поеме ръководството на ООН

UN 22:38:31 25-05-2015
MG2238UN.001
ЮНЕСКО - ООН - генерален секретар

"Хъфингтън пост": Крайно време е жена
да поеме ръководството
на ООН

Париж, 25 май /БТА/
Заявлението на Хилари Родам Клинтън, че ще се включи в
надпреварата, за да стане първата жена президент на САЩ, беше
посрещнато с нарастващи призиви за действия за промяна на
съществуващия драстичен дисбаланс между половете в управлението
на световните дела. Тази кампания, която има големи шансове за
успех, е ключов момент в историята на овластяването на жените,
пише Ернеста Реди в изданието "Хъфингтън пост", цитирано от
Секретариата на ЮНЕСКО.
Междувременно тече и друг политически процес от историческо
значение, който обаче получава по-малко обществено внимание -
изборът на следващия генерален секретар на ООН.
Този въпрос е изключително важен и затова се чувствам
задължена да обявя създаването на SheUNited ("ТяОбединенаОН") -
инициатива, чрез която се отправя призив наследникът на Бан
Ки-мун да бъде жена.
През 70-годишната си история, Организацията на Обединените
нации е имала осем генерални секретари, произлизащи от широка
палитра от световните нации и култури.
Макар че четирима от първите петима генерални секретари бяха
от Западна Европа, след 80-те години на миналия век ООН
предприема активни мерки за преодоляване на този дисбаланс.
Оттогава начело на Организацията са заставали двама генерални
секретари от Африка, двама от Азия и един от Латинска Америка.
Въпреки усилията на ООН, обаче, да бъде по-представителна и
приобщаваща, половината човечество все още остава изключено.
Това е така, защото всички, заемали досега най-високия пост в
ООН, са били мъже.
Нарастващите искания ООН да обърне внимание на този пропуск,
като избере жена през 2016 г., не са само празен призив. Това е
осъзната необходимост, още повече че самата ООН е заявявала
това по безкрайно много поводи.
През изминалите десетилетия, в доклади и резолюции и чрез
все по-голямото значение, което придават на овластяването на
жените, ООН и неговите органи станаха носители на каузата,
според която засилването на ролята и статута на жените е
ефективно средство за насърчаването на международната сигурност
и развитието на човечеството в глобален мащаб. Тези, които бяха
натоварени с изпълнението на дневния ред на ООН, осъзнаха, че
равенството между половете е не само политическа коректност, а
става въпрос за създаването на по-добър свят чрез
оползотворяването на човешкия потенциал и на все още непълно
използвания източник на таланти в света - жените.
С приетата преди 15 години от Съвета за сигурност
знаменателна Резолюция 1325, ООН за пръв път призна официално
значимостта на жените за своята дейност и най-вече за
постигането и поддържането на международния мир и сигурност.
Като приема, че жените са основните жертви на конфликти и като
брой бежанци, и като жертви на насилие, резолюцията призовава те
да получат равнопоставена роля при предотвратяването и
разрешаването на конфликти. По-голямото участие на жени в
процеса на вземането на решения, би изправило воюващите страни
пред всички социални последици от войната и би създало нова
динамика на мира.
Опитът показва, че увеличаването на процента на жените,
ангажирани в образованието и политиката, носи огромни ползи по
отношение на икономически растеж, производителност, знания,
здравеопазване и обществени политики. Съществуват все по-явни
доказателства, че жените са по-склонни да реинвестират печалбите
си и да трансформират икономики и общества. Намаляването на
различията между половете увеличава конкурентоспособността и
покупателната способност както на развитите, така и на
развиващите се икономики. То насърчава правителствата да
създават условия за развитието на човешкия потенциал. Проучвания
показват, че по-голямото политическо представителство на жените
е тясно свързано с подобряването на основни услуги, включително
достъпа до прясна питейна вода, грижата за децата и
образованието.
През тези години, обаче, липсваше нещо - желанието на ООН
да даде пример. Ако засиленото представителство на жените би
могло да бъде положителна сила за промяна в държавите членки на
ООН, то това би трябвало да важи и за самата Организация. Вярно
е, че в момента жени ръководят някои от най-важните агенции от
системата на ООН и че повече от една трета от държавите в Съвета
за сигурност се представляват там от жени. Но само 24 от 193-те
държави членки на ООН имат за държавен или правителствен
ръководител жена и само един от петте постоянни членове на
Съвета за сигурност - Обединеното кралство, е бил някога
ръководен от жена.
Нещата постепенно се променят в положителна насока. За
двадесет години процентът на жените в парламентите е нараснал
почти двойно - от 11,3% на 22 %. По същия начин, президентската
кампания на Хилъри Клинтън е крайъгълен камък за жените в
политиката. Въпреки това, скоростта на промяната е много бавна.
При сегашното темпо ще са нужни десетилетия докато се постигне
нещо подобно на истинско равенство. Затова е жизнено важно
международната общност да създаде мощен катализатор за промяна,
като избере жена за следващ генерален секретар на Организацията
на Обединените нации.
Със сигурност не липсват талантливи и високо квалифицирани
жени кандидатки, които да поемат тази роля. Има няколко от
Латинска Америка, включително Мария Анхела Олгин Куеляр,
министър на външните работи на Колумбия, и Мишел Бачелет,
президент на Чили. Две изключително способни дами, които в
момента са начело на организации от системата на ООН - Ирина
Бокова на ЮНЕСКО и Хелън Кларк на ПРООН - се радват на
значителна международна подкрепа и са широко обсъждани. Ирина
Бокова има предимството, че е от Източна Европа - регионът,
който би трябвало да получи поста по силата на географската
ротация. С толкова силен набор от кандидати няма извинение да се
гледа на друго място.
Решението кой да бъде избран за първи дипломат на света има
голямо символично и практическо значение. То е възможност за ООН
да се издигне на висотата на принципите, които отстоява и
каузата за равнопоставеност на половете да се разгърне в
световен мащаб. Това, обаче, може да се случи, само ако жените и
мъжете по целия свят застанат в подкрепа на промяната.
Някои организации, като "1 за 7 милиарда" и кампанията
"Равенство сега, време за жена" вече заявиха подкрепата си
следващият генерален секретар на ООН да бъде жена. Аз също искам
да добавя моя глас към дебата и да насърча други да направят
същото. Поради тази причина през изминалата седмица по време на
срещата на Борда на жените лидери в Харвард към Училището
"Кенеди" в Харвард представих кампанията "Тя ОбединенаОН" пред
100 от най-влиятелните жени лидери.
Ако има нещо, което да знаем от нашето минало, е, че
носители на промяната са тези, които я искат, или както казва
основателят на Световния икономически форум проф. Клаус Шваб:
"Колкото по-малки са различията, толкова по-висока е
производителността". /С-ЮНЕСКО/


/МИГ/