Народното събрание подкрепи започването на преговори за членство в ЕС на Северна Македония и Албания при определени условия

Народното събрание подкрепи започването на преговори за членство в ЕС на Северна Македония и Албания при определени условия

София, 10 октомври /екип, БТА/
Със 129 гласа "за", четирима "против"/трима от БСП и един независим народен представител/и един "въздържал се" 44-то Народно събрание подкрепи започването на преговори за членство в Европейския съюз на Република Северна Македония и Република Албания при определени условия. Депутатите приеха декларация във връзка с разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания.
Така парламентът застана зад приетата вчера от правителството Рамкова позиция.
В декларацията НС призовава официалните представители на Република Северна Македония да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.
Българският парламент се обръща и към официалните власти в Албания да гарантират в максимална степен правото на българското национално малцинство да изучава, без поставяне на административни пречки, книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от българи като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс,Елбасан, Поградец и навсякъде на територията на Албания, където има българско малцинство.
НС призовава настоящото и всяко следващо правителство и всички български институции да следят стриктно за изпълнението на условията в декларацията по време на преговорния процес на Северна Македония и Албания.
Не беше приета редакционната поправка на лидера на НФСБ Валери Симеонов да се задължат правителствата, вместо да се призовават.
Мнозинството одобри предложението на ПГ"Обединени патриоти" да се добави текст, с който се призовават властите в Северна Македония да съдействат за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища на нейна територия.
По идея на Таско Ерменков/БСП/ в частта за Северна Македония НС записа да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание. В първоначалния вариант беше фиксиран само югославският комунистически режим.
В декларацията българският парламент призовава властите в Северна Македония да се придържат стриктно към чл.8 от Договора, а именно "към обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития".
Да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. македонско малцинство в България /вкл. в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати/.
Да се придържат към ратифицираната от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на Северна Македония, да прилага изцяло договореностите, постигнати от мултидисциплинарна Експертна комисия по исторически и образователни въпроси в учебните програми и материали в най-кратки срокове.
Да се прекрати всякаква форма на говор на омразата по отношение на България и гражданите на Р Северна Македония с българско самосъзнание, вкл.по медии, надписи.
Българските депутати призовават официалните представители на Република Албания да приемат своевременно вторичното законодателство относно прилагането на Закона за малцинствата, както и да бъде проведено преброяване на населението, съгласно европейските стандарти.
В документа НС отчита ключовото значение на добросъседските отношения със Северна Македония и Албания като припомня обусловената подкрепа за двете страни за европейската и евроатлантическата интеграция през 2018 г. по време на българското европредседателство.
Парламентаристите ни подкрепят едновременното започване на предприсъединителните преговори с ЕС на Северна Македония и на Албания за изпълнение на критериите от Копенхаген и условностите на процеса на стабилизиране и асоцииране, вкл. на добросъседските отношения.
НС се противопоставя категорично на евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, подтискаща правата на българските граждани, на тези с българско самосъзнание, и противоречащи на съвременните европейски ценности. В същото време отбелязва, че пренаписването и присвояването след 1944 г. на историята на част от българския народ е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм
Едновременно с това парламентът заявява, че подкрепата му за европейска интеграция няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи, артефакти, както и на ролята и възгледите на личности в българската история.

Източник: София