Според Румен Радев в България трябва да се върви към поемане на повече лична отговорност

Румен Радев - избор на главен прокурор - кръгла маса
Снимка: БТА

    България трябва да върви към поемане на повече еднолична отговорност - който има амбицията да управлява, да ръководи процесите във всяка област, трябва да е готов да носи лична отговорност и законите трябва така да се променят, че да е ясна тази лична отговорност.
    Това заяви президентът Румен Радев по време на дискусията в рамките на кръглата маса на тема "Предстоящ избор на главен прокурор - критерии и обществени очаквания", в която участваха представители на неправителствения сектор - организации, имащи отношение към съдебната система и съсловни професионални организации на юристи.
    България ще има консолидация, по-голяма и обществена, ще има и прогрес, и просперитет, ще бъде повече модерна държава, когато тези, които управляват и вземат решения, не се крият зад други - органи, институции, коментира Радев.
    Отговорност на други аз няма да нося, заяви президентът. По думите му колективната безотговорност е общонационална болест и нейната благоприятна среда е най-вече и в парламента. Когато всичко е размито и накрая всичко се хвърля до парламента, и накрая няма отговорни, да не се учудваме защо парламентът има такъв нисък рейтинг, посочи той.
     Поех определен риск, предизвиквайки тези срещи и този дебат, към мен имаше много нападки, че се намесвам в процеса на избора и в работата на независимата съдебна система, коментира държавният глава и допълни, че днес се вижда, че този риск е бил оправдан. Защото България ще просперира, когато имаме единство в целите на институциите и на обществото. Това единство в целите и начина на тяхното постигане изисква добра комуникация, гласност на идеите, дебат, посочи държавният глава.
    Той обобщи посланията от дискусията днес в две посоки  - към обществото, че трябва да държи във фокуса си процеса на избора на главен прокурор, а другото послание -  до членовете на ВСС, които ще предлагат съответните номинации и ще ги избират. Важно е те да знаят какво мисли и какво очаква обществото, допълни Радев. 
    Целта е близката задача в рамките на сегашната конституция и закони, в тази нормативна рамка да се направи максимално добрият избор, а тези теми и предложения, които касаят конституционна и законова уредба на прокуратурата и съдебната власт като цяло, са важни и ги приемам като обект на един следващ дебат, допълни той. 
   По време на дискусията Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи представи данни от представително проучване, направено  през февруари сред 1100 пълнолетни граждани, за очакванията им към бъдещия главен прокурор. 65 на сто посочват на първо място да е политически независим, 58 на сто - че не трябва да се поддава на натиск, на следващите места са почтеност, да е добър професионалист, да се ползва с добро име и авторитет. Мнението на близо 60 на сто  за най-важната задача пред бъдещия главен прокурор е активната борба с престъпността по високите етажи на властта, на следващите места са да не се допуска прокуратурата да се използва за политически цели и  овладяване на битовата престъпност.
   Владислав Славов от Съюза на юристите в България заяви, че не трябва да бъде концентрирана толкова власт в ръцете на главния прокурор по силата на действащата конституция. Законите неправилно са изтълкували конституцията и са задали такива правомощия на главния прокурор, смята той. Според него не може един човек да ръководи цялата дейност по наказателното преследване в държавата. Облечен е в прекалено много власт, без да е налице основание в конституцията за това, смята Славов. По думите му не трябва никой да се меси на един прокурор, когато му е възложен даден случай. Може да има инстанционен контрол, както е предвиден, смята Славов. Той уточни, че прокурорът приключва работата с акт, който подлежи на контрол от висшестоящ прокурор или съд и има възможност евентуални неправомерни действия да бъдат  поправени. Но когато разследва един случай, трябва да бъде независим и никой от прокуратурата да не може да му влияе, а не да му дават указания или да му изземват случая, коментира Славов.
   Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите, смята, че за да бъде процедурата плътна, тогава, когато се провеждат избори за висши държавни длъжности, включително за съдебната система, е добре да се изготвят профили на длъжността, какви качества са важни за тази длъжност, смята Калпакчиев. Според него затова трябва да бъде направен анализ на състоянието на прокуратурата в момента - къде са дефицитите, къде има успехи. Дефицитите на прокуратурата до голяма степен ще определят и качествата, необходими на следващия главен прокурор, посочи той. Голямата концентрация на власт в главния прокурор прави този избор по-важен, отколкото трябва да е, и за да бъде това променено, самият статус, функциите на главния прокурор трябва да бъдат променени, каза Калпакчиев. Той обаче постави въпроса трябва ли да бъдат променени функциите, устройството, компетентността на прокуратурата. Когато решим този въпрос, трябва да отговорим на другия въпрос - как да променим статуса на главния прокурор, за да отговаря на тези променени функции, отбеляза той. Прокуратурата с нейните доста широки функции трябва да бъде преосмислена, допълни Калпакчиев.
   Другият важен въпрос според него е за устройството на прокуратурата. Трябва да се търси баланс между централизирания йерархичен модел на прокуратурата, който е полезен и необходим, но трябва да се създадат гаранции за автономността на прокурора да решава по вътрешно убеждение възложените му дела и преписки, коментира той.
   Владимир Николов от Асоциацията на прокурорите в България заяви, че огромна част от колегите му са качествени и си вършат работата и отбеляза, че тези усилия трябва да бъдат зачетени. Той  смята, че трябва да се постави фокусът върху това да се намери човек, който да носи отговорност.

Източник: София