Софийският университет обучава бакалаври в 118 специалности, има и над 400 магистърски програми, каза ректорът проф. Анастас Герджиков

СУ Св. Климент Охридски - годишнина - честване
Снимка: БТА

Софийският университет "Св. Климент Охридски" предлага образование в 118 специалности в образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" след средно образование и в над 400 магистърски програми. Според Националната рейтингова система СУ е на първо място в половината от всички професионални направления в страната и във всички приоритетни направления без техническите науки, каза ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков в словото си за 130-годишнината на Софийския университет на тържественото събрание в Народния театър "Иван Вазов.
Проф. Герджиков отбеляза, че СУ дава над една трета от научните резултати на всички 52 български висши училища. От 15-те най-цитирани български учени седем са от Софийския университет. "Той е и единственият български университет в първите хиляда в световните класации, а в професионалните направления, като "Физика" и "Филология", сме между първите 200-300. Това означава, че Софийският университет е в първите 4 процента на световните университети, а в някои направления - в първите 2 процента", заяви ректорът.
Той каза, че сега Софийският университет е разположен в 18 учебни сгради и обхваща 16 факултета, 3 департамента, множество центрове и обслужващи звена. Университетската библиотека е връстник на Софийския университет. С фонд от над 2 500 000 библиотечни единици - научна и учебна литература, старопечатни, редки, ценни и уникални издания, периодика, електронни носители на информация, тя е втората по големина след Националната библиотека, а със своите 30 000 читатели е първата по посещаемост.
Софийският университет има договори за сътрудничество със стотици университети от цял свят, участва в многобройни международни проекти, водещ е в студентската и преподавателската мобилност, отбеляза проф. Герджиков. Той добави, че СУ има много успешни проекти по програмата "Хоризонт 2020", участва и в трите центъра за върхови постижения в страната, в два от които като водещ партньор, както и в центровете за компетентност. Общият брой на изпълняваните научни проекти е над 300.
Университетът постига успехите си благодарение на своите 1700 преподаватели и изследователи, много от които са носители на националните награди за наука "Питагор" и на престижни международни награди, заяви в словото си ректорът. Казаното дотук дава обяснение, защо Софийският университет е Университетът с главна буква и защо, когато кажем "Университетът", всеки българин знае за кой университет говорим. Ние се гордеем с това, каза проф. Анастас Герджиков.
Той припомни как през 1887 г. министърът на просвещението Тодор Иванчев издава наредба за откриването на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София, който на 8 декември 1888 г. Народното събрание преобразува във Висше училище. Така е официално е основан първият български университет, затова днес празнуваме и 130 години от началото на българското висше образование. Занятията в СУ започват със седмина преподаватели - Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев. Студентите са 43-ма, само мъже. За първи ректор е избран езиковедът Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет. Отначало се предвижда само Историко-филологическо отделение, но още през 1889 г. се открива Физико-математическото отделение, през 1892 г. - Юридическият факултет. Трите отделения стават факултети с новия закон за Висшето училище през 1894 г. През 1904 г. първото българско висшето училище се преобразува в Университет. От 1918 до 1923 г. се откриват 4 нови факултета - Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски и Ветеринарно-медицински.
Сградата на Софийския университет е построена със средствата на двамата дарители - братята Евлоги и Христо Георгиеви, по проект на френския архитект Анри Бреасон, преработен от архитект Йордан Миланов. Тя е осветена през 1934 г. и е една от архитектурните забележителности на София. Днес сградата на Ректората заема 36 000 кв. м. разгърната застроена площ, има 324 помещения, от които 65 аудитории с 6000 места, припомни проф. Герджиков. Той каза, че почетни доктори на СУ са били изтъкнати учени, политици и общественици, сред които Иван Вазов, Никoла Тесла, Фредерик Жолио-Кюри, Рикардо Пикио, Дмитрий Лихачов, Умберто Еко, Пол Рикьор, Жак Дерида, Орхан Памук, Мо Йен, Михаил Горбачов, Франсоа Митеран, Хелмут Кол, Русенският митрополит Неофит, който днес е български патриарх.

Източник: София