КНСБ настоява за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата

КНСБ настоява за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата

    КНСБ предлага промяна на сегашната данъчна система в България - въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, която е установена за страната. Това каза президентът на синдиката Пламен Димитров на научна конференция "10 години плосък данък в България", организирана от фондация "Фридрих Еберт" и КНСБ.
    С въвеждането на необлагаем минимум ще бъдат освободени от данък нискодоходните групи и техният разполагаем месечен доход ще нарасне. Според синдиката целият допълнителен разполагаем доход ще бъде изразходван за потребление, което ще има ефект както за икономическия растеж, така и за приходите в бюджета под формата на ДДС.
    КНСБ смята, че тази мярка е в унисон с конкретни препоръки на ЕК към България за намаляване на неравенствата и борбата със сивата икономика. Пламен Димитров посочи, че неравенствата в България нарастват в условията на плосък данък - България е единствената страна с коефициент на Джини по-висок от 40 процента. Структурата на депозитите също доказва това - при общо 9,7 млн. депозити към юни 2018 г. , 6,1 млн. от тях са на стойност до 1000 лева.
    В 66 страни от общо 143, за които статистиката предоставя информация в цял свят, съществува необлагаем минимум. Общо 11 икономики в Европа имат необлагаем минимум, който е равен на МРЗ, но в същото време други 14 страни от ЕС прилагат някаква форма на необлагаема основа. Единствените държави в ЕС, които нямат необлагаема основа, са България, Унгария и Хърватия.
    Конфедерацията иска още данъчната основа за хора с доходи, по-високи от установената минимална работна заплата,  да се определя след приспадане на минималната работна заплата и остатъкът да бъде облаган с данъчна ставка от 10 процента. По този начин се предлага не напълно премахване на плоския данък, а занижаване на неговата тежест върху хората от всички доходни групи.
    Синдикатът настоява още за повишаване на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева на първо време, тъй като той е замразен доста години, а работните заплати и икономиката не спират да се развиват. КНСБ иска след нарастването му, след това да има постепенно увеличаване на неговата стойност до 10 пъти установената минимална работна заплата в страната.
    Емпиричните данни, с които разполага статистиката, позволяват да се твърди, че при въвеждането на тези промени ще бъде осигурен допълнителен годишен доход на всеки работещ в размер средно на 672 лева в зависимост от конкретната заплата, каза Пламен Димитров.
   Според проучването на КНСБ и фондация "Фридрих Еберт" за десетте години средният ръст на приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) е 7.97 на сто, но преди кризата е бил около 15 на сто, а около и след кризата е едва 0.9 на сто.
    Ситуацията е подобна и при ръста на приходите от всички данъци - преди кризата средният ръст е 15.3 процента , докато след кризата е 3.33 на сто . За целия период средният ръст е 8.57 на сто.
    Преди кризата средният дял на данъчните приходи в бюджета е бил 21.37 на сто от БВП, докато след 2008 г. той е 20.4 на сто, което от КНСБ отчитат като намаление, макар и минимално.
    Приходите от ДДС растат по-бързо от БВП. КНСБ обяснява това с аргумента, че все повече средства се изземват по косвен път от нискодоходните групи с цел преразпределение през публични политики.
    Осигурителната тежест се прехвърля към домакинствата и е в посока облекчаване на бизнеса, смятат от синдиката. Делът на осигурителните вноски за сметка на домакинствата в общия дял на всички нетни осигурителни вноски нараства и достига от 20.4 на сто през 2000 г. до 39.80 на сто към края на 2016 г. В същото време делът на осигурителните вноски, които работодателят прави като дял от общите такива, намалява през годините и достига до 60.2 на сто общ дял при 79.6 на сто през 2000 година.

Източник: София