Каспийската "петорка" се споразумя, че е възможно полагане на тръбопроводи по дъното на морето

     Страните от каспийската "петорка" се споразумяха, че е възможно да  бъдат полагани магистрални тръбопроводи по дъното на Каспийско море, каза казахстанският президент Нурсултан Назарбаев на регионалната среща на върха в град Актау, съобщи ТАСС.
    "Всяка държава осъществява суверенното си право да използва природните ресурси в границите на своя участък от дъното. Наред с това е предвидена възможност за полагане по дъното на морето на магистрални тръбопроводи и кабели, като се спазват екологичните изисквания. Екосистемата на Каспийско море и всичките и елементи ще бъдат всячески защитени и опазвани", изтъкна Назарбаев.
     Иран и четирите бивши съветски републики - Русия, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан, днес постигнаха принципно споразумение за подялбата на значителните залежи от петрол и газ в Каспийско море, проправяйки пътя за нови проекти за енергийни проучвания и изграждане на тръбопроводи, посочва Ройтерс.
     Иранският президент Хасан Рохани обаче заяви, че определянето на границите по морското дъно (въпросът, който предизвикваше най-много спорове) ще изисква допълнителни споразумения между петте страни.
    Близо 30 години петте страни спореха как да се раздели най-големият безоточен воден басейн в света. И докато някои страни осъществяваха мащабни офшорни проекти като разработването на петролното находище Кашаган в шелфа на Казахстан, разногласията по правния статут на морето пречеха за осъществяването на други идеи. Една от тях е прокарването на тръбопровод, който би могъл да пренася природен газ от Туркменистан до Азербайджан, а оттам - до Европа, конкурирайки Русия на западните пазари.
    Някои от страните спореха също за собствеността на няколко петролни и газови находища, което отложи разработването им.
    Споровете започнаха с разпадането на Съветския съюз, който имаше ясно очертана каспийска граница с Иран, отбелязва Ройтерс. При преговорите с бившите съветски републики Техеран настояваше или морето да се раздели на пет равни части, или страните да разработват заедно всичките му ресурси. Никоя от съседките му не прие тези предложения, а три от тях - Русия, Казахстан и Азербайджан - на практика си поделиха северната част на Каспийско море. Трите държави се опитваха да разработят спорните находища, като в някои случаи пращаха дори бойни кораби, за да сплашат фирми, наети от другите страни. В резултат на това никой от оспорваните проекти не напредна особено.

Източник: Актау, Казахстан