платена публикация

Проф. Савелиев: катедралният храм "сВ. Александър Невски" в София е забележителна творба на монументалното и изобразителното изкуство от края на XIX - началото на ХХ в.

Проф. Савелиев:  катедралният храм "сВ. Александър Невски" в София е забележителна творба на монументалното и изобразителното изкуство от края на XIX - началото на ХХ в.

BOBSTH 10:38:31 19-10-2021
GI1036BO.001
платена

Проф. Савелиев: катедралният храм "Св. Александър Невски" в София е забележителна творба на монументалното и изобразителното изкуство от края на XIX - началото на ХХ в.


Платена публикация на Подворието на Московския и на цяла
Русия Патриарх

Интервю с Ю.Р. САВЕЛИЕВ

САВЕЛИЕВ Юрий Ростиславович, доктор по изкуствознание, професор в катедрата по история и теория на християнското изкуство на Православния университет "сВети Тихон" и в изкуствоведския факултет на Московския държавен университет "м.В. Ломоносов", академик в Руската академия на изкуствата и в Кралските академии на изкуствата на Мадрид, Барселона и Малага, член на Италианската асоциация за византийски изследвания, автор на двадесет монографии и на повече от 200 научни статии, публикувани в Русия, Франция, Италия, Испания, Сърбия и САЩ. Член на Съюза на архитектите, член на Съюза на художниците, член на Съюза на писателите на Русия.

Уважаеми Юрий Ростиславович, радваме се да Ви приветстваме на българска земя. Каква е целта на Вашето посещение в България?


Много ми е приятно да бъда в София. Бил съм тук много отдавна. Сегашното ми посещение е свързано с реализацията на проект за научно изследване на историята на създаването на едно забележително творение на архитектурата - катедралата "Свети Александър Невски" в София. Особено искам да отбележа, че в княжеското средновековно семейство младият княз е бил за пръв път в Русия наречен Александър в чест на свети Александър Римски, мъченик от първите векове на християнството, светец, стоящ в една редица с такива светци като свети Георги Победоносец, свети Теодор Тирон, светите Сергий и Вакх и други почитани светии. По такъв начин заедно с Александър Невски ние почитаме и неговия небесен покровител, в чест на когото той е бил наречен.


Разкажете ни, ако обичате, по-подробно за труда Ви, който ще бъде посветен на катедралата "Свети Александър Невски".


Надяваме се, че това ще бъде колективна монография, в която ще бъдат представени историческите, архитектурните и художествените аспекти на построяването на храма "Свети Александър Невски", за да обхванем историята на създаването му във всички нейни аспекти. Ако в България са издадени няколко книги и статии за този храм, то в Русия за него не се знае почти нищо. Този научно-изследователски проект беше подкрепен от Руския фонд за фундаментални изследвания. Предполагам, че в началото тази книга ще бъде издадена в Русия. Но имаме много голямо желание при успешно завършване на проекта да преведем този труд и на български език.


Прочетохте лекция за византийското изкуство и неговата интерпретация през XIX - началото на ХХ в. Защо избрахте именно тази тема за лекцията си в Богословския факултет на Софийския Университет?


От една страна, средновековният период и периодът на последната четвърт на XIX - началото на ХХ в. са двата най-важни периода в развитието на българското изкуство; от друга страна, това е свързано с историята на строителството на катедралата "Св. Александър Невски" в София, която е построена в неовизантийски стил. Неовизантийският стил е един от "големите стилове" на европейското изкуство на "историзма". Бих искал да поясня, че изкуството на "историзма" е стил, появил се в резултат на това, че художниците, архитектите, композиторите, театралните дейци са изучавали историята и преди всичко националната си история. А Византия е обща за нас и за България история на Източната Римска империя. Това е много важна тема за всички страни от православния свят, защото всички ние сме наследници на тази велика култура. В България това се вижда много добре. Затова и избрах за лекцията си тази тема, тя беше съгласувана и с българските колеги, които потвърдиха интереса си към нея. Освен всичко друго това е и моята специализация. Аз се занимавам с изкуството на "историзма", с неовизантийския стил.


Какво е професионалното Ви мнение за катедралата "Свети Александър Невски" в София, построена също в неовизантийски стил? Как се съчетават с този стил стенописите на руските художници в неговия интериор?


Бих искал да подчертая, че художествената украса на катедралата се е създавала не само от руски, но и от български художници. Много важно е от самото начало да се отбележи, че в нашето изследване участват и руски, и български специалисти по история на българското изкуство от края на XIX - началото на ХХ в. Стенописите на тази катедрала са много интереси, но слабо проучени. Системно проучване на особеностите на стила на руските и българските художници практически не е било правено. Ние знаем, че архитектът на катедралата Александър Никанорович Померанцев и неговите помощници Александър Смирнов и Александър Яковлев са създали единното художествено пространство на храма, което може би ще се стори на руския зрител малко непривично, но трябва да имаме предвид, че катедралата се е създавала в българска среда. В България съществуват много дълбоки традиции в изобразителното изкуство. Като цяло се е получила много интересна и много хармонична творба. Особено бих искал да подчертая важността на иконите както от главния, така и от страничните иконостаси. Главният иконостас е създаден от руски художници, сред които изпъква Виктор Михайлович Васнецов, а също и Бруни, Савински и други. Страничните иконостаси са дело на проф. Митов, Мърквичка и други. По такъв начин живописта на катедралата, иконите на иконостаса са създадени от водещи руски и български художници. Аз смятам, че катедралата "Св. Александър Невски" в София е една от забележителните творби на монументалното и изобразителното изкуство на ХХ век.


Освен храма "Свети Александър Невски" - бисера на софийската архитектура, кои други паметници на монументалното изкуство в България привличат вниманието Ви?


О, те нямат край: това са и паметниците на антична Сердика - столицата на Константин Велики (тук ние се връщаме към раннохристиянското изкуство на Римската, а след това и на Източната Римска империя), паметниците на средновековното изкуство на България, паметниците от епохата на българското Възраждане. И, разбира се, чудесните храмове в неовизантийски стил, които в София са изключително много. Те са построени от български архитекти, което говори за правилния избор на неовизантийския стил както от страна на поръчителите, така и на архитектите на катедралата "Св. Александър Невски". Освен това в София има чудесни художествени и археологически музеи. България е една от съкровищниците на европейското изкуство, която е следвала традициите на Източната Римска империя.


Няколко от Вашите трудове са посветени на император Александър II, който особено се почита в България като Цар Освободител. Споделете, Вашите впечатления от видяното в София.


В София се е запазило това, което за съжаление не се е запазило на много места в Русия. Катедралата и паметникът на император Александър II Освободител са единен монументален комплекс в центъра на София. Храмът е посветен на небесния покровител на Александър II, и до него по модел на италианския скулптор Арнолдо Цоки е издигнат великолепен паметник на императора. Ние знаем, че се е състоял представителен конкурс за модела на паметника сред европейските скулптори. В началото на ХХ в. творбите на италианските скулптори са били представени не само в България, но и в Русия. За съжаление обаче в Русия, с едно малко изключение, паметниците на император Александър II са варварски унищожени. Практически нищо не се е запазило. Два големи паметника на императора са се запазили извън границите на днешна Русия - в България, София, и във Финландия, Хелсинки. Щастливи сме от това, че в София се е запазил и храмът, и паметникът на Александър II - нещо, за което също не е написана нито една книга. Ние разглеждаме това явление не само от историческа, но и от художествена гледна точка.
Паметникът в София е звено от общата верига на монументалното изкуство от началото на ХХ в. В Русия се е запазил тъй нареченият "Кървав Храм" - храмът "Възнесение Христово" в Петербург, посветен на паметта на император Александър II. Навремето са били проведени конкурси за създаване на паметник на Александър II на Михайловския площад в Петербург - там, където сега стои паметникът на А.С.Пушкин. Автор на този паметник на императора също е италиански скулптор - Рафаело Романели. Император Николай II вече бил подписал указа за създаването на този паметник, но на това попречила Първата световна война. В Русия имало към две хиляди паметници на император Александър II. Около 30 от тях били забележителни творби на монументалното изкуство, създадени по модели на Шервуд, Микешин, Опекушин и други изтъкнати руски скулптори. И почти нищо не е останало... Ето какви са били мащабите на разрушението. Имало и паметник в Кремъл, разрушен окончателно през 1928 г. Между другото, в създаването му участвали и мозаицисти от Венеция, от световноизвестната фирма "Венеция Мурано", която е изпълнила и мозайките за храма "Св. Александър Невски" в София. Виждате колко много са общите неща в закономерностите на развоя на изкуството и в Русия, и в България.
В бъдещата колективна монография, за която говорихме с Вас в началото, ние бихме искали да отразим всички аспекти на създаването на тази великолепна художествена творба от края на XIX - началото на ХХ в.


Интервюто е на Татяна Бондар

/ГИ/