Русенски историк изследва малкоизвестна пететажна скална монашеска обител

Русенски историк изследва малкоизвестна пететажна скална монашеска обител

BOBSTH 18:03:01 28-02-2021
RM1801BO.014
Русе - историк - обител - изследване

Русенски историк изследва малкоизвестна пететажна скална монашеска обител


Русе, 28 февруари /Мартин Пенев, БТА/
Малкоизвестната монашеска скална обител "Стълбицата", която е част от 800-годишния скален манастир-лавра "Св. Архангел Михаил", известен като Ивановските скални църкви, изследва историкът към Русенския музей Евгени Георгиев.
"Комплексът "Стълбицата" досега бе в някаква степен пренебрегван", обяснява пред БТА специалистът.
Скалната обител е труднодостъпна. До нея може да се стигне само с алпийски способ. Тя е по-изолирана от останалите части на манастира и се намира в южната част на археологическия резерват.
"Комплексът "Стълбицата" е в отделен меандър от този, в който са останалите комплекси от манастира. Малка част от него може да се наблюдава и от любимата за туристи панорамна скала, до която се стига по пътека от храма с известните стенописи "Света Богородица", обяснява Георгиев.
Първи за "Стълбицата" пише през 1914 година изследователят Карел Шкорпил.
"В своя труд той посочва наличието само на няколко помещения в рамките на два етажа. Оказа се, че помещенията и етажите са повече", обяснява Георгиев.
По думите му възниква и въпросът дали "Стълбицата" е част от Ивановските скални църкви, или е отделен комплекс.
Историкът обясни, че изследвал скалната обител през студените месеци в последните две години. Причината е, че през есента и зимата няма растителност, която пречи на видимостта и на подстъпите.
Георгиев дава пример, че през лятото там расте коприва по-висока от човешки бой.

"Стълбицата" се оказва пететажен скален комплекс

"При изследването се установи, че "Стълбицата" е пететажен комплекс, сравнително голям, даващ възможност за обитание на множество монаси. Най-долният етаж е на около петнайсетина метра от земята. До по-горните нива може да се стигне само с помощта на въжета", обясни историкът.
Георгиев разказва, че от реката се върви по естествен наклон, докато се стигне до скалата, където има добре запазени стъпала. Навремето по тях минавали монасите. В скалата на удобни места има издълбани сърповидни хватки, за които човек може да се хване с ръка и да си помага при изкачването.
"На някои места има издълбани гнезда за по-масивна конструкция - например, порта или друг тип защитно съоръжение, което при опасност затваряло този единствен подстъп към по-високо разположените нива", обяснява историкът.
Повечето помещения се намирали в периферните части на скалите. Има също тунелоподобна пещера около 20 метра в дълбочина. В нея личи човешка обработка. Има и друга голяма пещера. Някога тя била двуетажна, но сега част от нея е срутена. Сред руините се намират и парчета тухла.
"Това подсказва, че вътрешните и външните стени не са били само от дървени конструкции, а се използвали тухли и други материали като при наземните помещения", обяснява Георгиев.
В "Стълбицата" църквите били две. Една от тях вече е известна. Тя е много малка, с частично запазена апсида, като си личат много бледи остатъци от стенописи.
"Фонът е запазен, докато боите върху самите образи ги няма. Вижда се къде е нимба около главата на светеца, къде са раменете и тялото. Предполагам, че това е гробищна църква, тъй като е разположена в непосредствена близост до крипта", обяснява Георгиев.
Втората църква досега била непозната. По думите на историка тя е двуделна - от преддверие и основна част, разделени със скална стена, в която има издялан правилен отвор.

Множество монаси обитавали "Стълбицата"

До тези трудни участъци историкът стигнал с помощта на неговия приятел Вълко Вълков, който има опит в скалното катерене.
"Така изследвахме килия, която е много добре видима от долината. Тя е с правилен квадратен отвор. Навремето Шкорпил я вижда, но не може да стигне до нея и я описва като "недостъпна стаичка", обяснява Георгиев.
По думите му килията е с издълбавания във външната част, предназначени за затваряща конструкция. Вътре също има вдлъбнатини - те показват къде е стоял нарът, върху който е спял монахът, обитаващ килията.
Според историка интересното в комплекса е, че помещенията са три типа. Най-многобройни били тези, които са изцяло в скалата. От този вид са повечето килии, едната църква и тунелоподобната пещера.
При втория тип част от помещенията са в скалата, а друга излизала като балкон. От този вид била втората църква.
Историкът обяснява, че третият тип е много рядко срещан. При него помещенията изобщо не навлизат в скалата, а са опрени до нея. Това си личи от поредицата успоредно разположени големи четвъртити гнезда. В тях са влизали масивни яки греди, носещи конструкцията. Тук таванът на долното помещение служел за под на намиращото се над него.
Георгиев казва още, че в голяма скална цепнатина, чието начало води от долното ниво на речната долина, са издълбани стълби, които са добре запазени и до днес. По тях монасите се изкачвали и стигали в близост до панорамната скала.
"Ние използвахме стълбите, смятайки че ще си съкратим пътя. От тях стигнахме до поляна с драка. С Вълко Вълков решихме да я преминем, но ни отне час и половина да се измъкнем. Бяхме надрани, изпокъсани, а след това вадихме тръни от себе си", обяснява Георгиев.
Според него тези стълби са много важни, защото показват връзката, принадлежността на "Стълбицата" към Ивановските скални църкви.
"Трудно е да се каже колко монаси са живеели в "Стълбицата", защото не може да се направи точна възстановка на броя на помещенията. Тези, които са запазени до днес, са петнайсетина. Вероятно са били много повече. При всички положения там е имало многобройно монашеско братство", казва Георгиев.

Изследването дава важна първична информация

Историкът обяснява, че изследването вече е приключило. По думите му скалните манастири не са място, където се очаква да бъдат открити впечатляващи предмети. Този тип изследване има друга стойност.
"Това е допълнително познание за обителите в Поломието. То дава първичната информация, която е важна. Други изследователи могат да я ползват и да я интерпретират съобразно своите разбирания и насоки на дейност", казва Георгиев.
Повод за проучването са организираните през тази година прояви, свързани с 800 години от основаването на скалния манастир-лавра "Св. Архангел Михаил" от Свети Йоаким.
"Няма друг скален манастир в страната с толкова много обители, стенописи и с три ктиторски портрета", заявява историкът.

/РУМ/