Местните още пазят спомена за родилния дом в ловешкото село Слатина

Местните още пазят спомена за родилния дом в ловешкото село Слатина

BOBSTH 06:30:01 08-01-2021
IS1634BO.006 06:30
с. Слатина - родилен дом - Бабинден

Местните още пазят спомена за родилния дом в ловешкото село Слатина


Ловеч, 8 януари /Даниела Балабанова, БТА/
За пръв път в ловешкото село Слатина няма да бъде отпразнуван Бабинден, заради пандемията. Всяка година обаче за местните това е голям празник. Те още помнят времето, когато в селото е имало родилен дом.
Историята му започва още през 1948 г. Тогава най-малките жители на селото са поемали първите си глътки въздух в къща на улица "Ал. Стамболийски", изпълнявала функцията на родилно. Там се е родил и Иван Панков, за когото този родилен дом по-късно става и бащина къща, разказа за БТА той.
Първоначално къщата е била частна. Собственикът е напуснал и се оказало, че там мястото е най-подходящо за родилен дом. Когато е спрял да функционира, бащата на Панков купува къщата и семейството заживява в нея. Все още имотът се стопанисва от роднините на Панков.
"До преди 20 години, когато си идвахме от Ловеч, с жена ми и децата спяхме в стаята, в която съм роден. Тук съм роден, тук съм израсъл", казва Панков.
По неговия разказ родилният дом е бил на втория етаж , където има четири стаи - две за родилките и по една за лекаря и акушерката. На първия етаж е бил клуб на земеделската бригада. Според него в къщата са родени около 70 бебета, тъй като по това време класовете са наброявали 33-36 ученици.
"След това слатинчани си построяват здравен дом, на края на селото, на хубаво просторно място. Там е имало лекар, зъболекар, родилен дом. Лекарите и зъболекарите са били от друго място, живеели са тук на квартира, били са сред хората, работили са усърдно. Имало е хигиенистка, фелдшер, акушерка, пълно оборудване", разказа Ваня Стоянова, кмет четвърти мандат на село Слатина.
По думите й по това време населението на Слатина е наброявало около 3000 души, сега е едва около 650.
Петдесет години в селото, където е създадена първата кооперация в България от Бочо Илиев, е имало и качествени здравни грижи.
"Нашето село е било будно. Всичко е било под ръководството на земеделската кооперация - хората да има къде да работят и да се лекуват", каза кметът.
Иван Панков добави, че Здравната служба е била като болница. Едното крило е било родилен дом. Около 1950 г. е започнал да действа. Имало е акушерка, лекари, зъболекар, легла за болни, за родилки. Събирали са се по 4-5 родилки. Обслужвали са се и жителите на съседните села Славяни и Горан.
Медицинските услуги са стигали за 5-6 хиляди души. На година са се раждали около 30 деца. На втория етаж, освен стаи за родилките, е имало и апартамент за лекаря и зъболекарката. Кабинетите им били на първия етаж, заедно с манипулационна и чакалня. Родилките са влизали от отделен вход.
Роска Николова от Славяни е родила именно там първородната си дъщеря. "Много хубаво беше. Имаше лекар, зъболекар, акушерка. Беше много хубаво, прислужничка си имахме - слугуваше, чистеше. По мое време всички, които живееха в Слатина, раждаха там", спомня си Николова.
В двора на болницата пациентите са имали възможност да чакат реда си за преглед или да почиват на пейките, на сянка под асмите, или около шадравана. "Децата от детската градина до 8 клас идваха организирано на лекарски прегледи, зъболекар. Обръщаше се голямо внимание на здравето", посочи Панков и добави, че здравната служба е разполагала и със собствена линейка.
Сега обаче всичко това е хубав спомен, който е запечатан на няколко снимки в коридора на Кметството. Сградата на някогашната Здравна служба се руши и тъне в забрава. Дейността там постепенно се преустановява и от 2000 г. запустява. Още от 70-те години не се извършват раждания. Лекар идва три пъти в седмицата от Ловеч за няколко часа и дори няма узаконен кабинет, в който да преглежда. Процедурите по обособяване на такъв са започнали още през 2010 г., заяви кметът.
Въпреки че днес раждания в селото няма, а и родилките са малко, се спазва традицията и всяка година местните тържествено и според ритуала отбелязват Бабинден. "Събираме се на центъра пред кметството, имаме си избрана баба акушерка. Под музикални звуци отиваме на чешмата. Най-младата булка мие ръцете и очите на бабата, дарява я с дарове", разказа Ваня Стоянова.
По думите й тази година, заради пандемията празник няма да има, но местните не губят добрия си дух и настроение. Молят се да са здрави и да има кой да ги лекува.



/ИС/