Откриха централния вход на римския град Бонония от IV-VI век

Откриха централния вход на римския град  Бонония от IV-VI век

BOBSTH 06:10:01 17-10-2020
RM1808BO.015 06:10
Видин-археология -антична Бонония

Откриха централния вход на римския град Бонония от IV-VI век


Видин, 17 октомври /Ирена Данаилова, БТА/
15 века история разкриват археолозите в антична Бонония, каза за БТА доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ към БАН.Той уточни, че Видин е българският град, в който има най-добре запазени архитектурни останки от три епохи - римската, средновековната и османската.
Доц. д-р Здравко Димитров, който ръководи архелогическите разкопки, е доволен от резултатите на тазгодишното четвърто редовно проучване на антична Бонония.Тази година археолозите откриха централния вход на римския град Бонония от IV-VI век. Той определя разкопките като "безспорно най-успешния археологически сезон на този обект". Обектът се намира в центъра на Видин в кв. Калето, в жилищен квартал в непосредствена близост до Професионална гимназия "Михалаки Георгиев" . В археологическите разкопки участваха около 30 работници и екип от 10 души археолози. Финансирането бе от Министерство на културата в размер на 20 хил. лв. Община Видин съдейства, като се ангажира с извозването на земната маса - дейност, за която археолозите би трябвало да заплатят близо половината от държавното финансиране. Проектът, по който е отпуснато финансирането от Министерството на културата, е на Регионалния исторически музей.
Археолозите през тази година продължиха работа в района на западната крепостна порта на антична Бонония, чието местоположение бе установено в археологическите разкопки през 2019 г. "Това е входът на града от римската епоха и късната античност (2-6 век), споделя доц. Здравко Димитров. В последните две седмици от разкопките разкрихме една доста сериозна широчина на стените от почти пет метра. Те са запазени във височина до сегашното ниво на кварталите на Видин. Имаме конструкции на две фортификационни кули пред външното лице на западната крепостна стена", обясни доц. Димитров. Категорично крепостното съоръжение на Бонония е най-сериозното фортификационно съоръжение в България, сравнимо единствено с крепостното съоръжение в съседна Сърбия - Феликс Ромуляна. В Бонония крепостните кули са десетоъгълни и имат диаметър от 25 метра. Стените на крепостта са широки повече от 4 метра, а проходът на западната порта, открита сега, е над 5 метра. Тези размери нареждат крепостната стена на Бонония сред най-големите фортификационни съоръжения у нас от всички исторически епохи. Двата римски града Бонония и Феликс Ромуляна са изграждани в една епоха, началото на 4 век, по времето на император Константин Велики.
В хода на разкопките, в района на западната крепостна порта на антична Бонония успяхме да открием началото на главната улица на Бонония - т.нар. декуманус максимус, който пресича целия сегашен квартал "Калето". Главната улица на Бонония, този декуманус, води към Синагогата, така че около нея, около старата поща в крайдунавския парк, се очаква да бъде центърът на римския военен лагер от 1 век, и след това римски град от 2 до 6 век, прогнозира доц.Димитров.
В следващите години предстои археолозите да проучат района на западната порта на Бонония в още по-голяма дълбочина, както и да разширят проучваната територия. Предстоят едни от най-интересните разкопки във Видин, категоричен е Здравко Димитров. До момента разкопките показва дълбочина на пластовете над 4 метра- това е историята на града от пети до двадесет и първи век, тоест 15 века история. Под това ниво най-вероятно могат да се разкрият находки от още четири века, така че обектът " Антична Бонония" има много потенциал - както в дълбочина, така и в територията зад крепостната стена, подчерта доц. Димитров."Цялата археологическа ситуация, която разкриваме е изключително добре запазена. И това е един много голям шанс за Северозападна България. В повечето случаи при археологически разкопки на различни обекти има иманярски намеси, но тук в антична Бонония всичко е запазено, и то може да се разкрие, да се съхрани. С наличието на запазени изцяло или части от тези огромни крепостни стени и сградите, които ще се открият зад тях, обектът може да се превърне в един прекрасен археологически парк. Целта не е само да разкрием какво ни разказва археологията и науката, а този археологическия паметник да се социализира, сподели ръководителят на разкопките.
Той обясни, че до края на октомври екипът ще продължи работата си с поставяне на табели и ограждане на обекта, така че той да не се превръща в сметище. Започнаха и извършването на дейности по консервация на разкритите архитектурни елементи. "Консервацията цели основно запазване на тези зидове от влиянието на тежките зимни условия . Част от зидовете трябва да бъдат завити с геотекстил, който да възпрепятстват проникването на влага в зидовете, разказа доц. Димитров.
Над 300 находки са открили археолозите при разкопките на антична Бонония. В тазгодишните разкопки са открити над 300 находки от различните епохи - като се започне от Римската епоха, премине се през Средновековието и се стигне до Османския период. "Една изключителна находка е моливдовул /оловен печат/ от времето на император Василий II, който реално маркира периода на превземането на Видин от византийските войски. Това е оловен печат на стратега, който е бил назначен от римския император да управлява град Бдин през началото на 11 век . Печатът е разчетен от нашият консултант по сфрагистика Димитър Стоименов , обясни доц. Димитров. Според него, моливдовулът дава много ценни сведения за историята на града от този период.
"Разкрихме доста сериозен пласт от материали - археологически и находки - от XI до XV век, тоест от цялата средновековна история на града, допълни археологът, като уточни, че пример за това са намерените образци на видинска сграфито керамика от XIV в. Археолозите са намерили и златна монета от времето на Османската империя - от XVII век, като находката е открита в най-горните нива на проучването. Имаме открити и няколко римски монети, много монети от периода на средновековната българска държава, от Второто българско царство, времето на Видинското царство на Иван Срацимир, когато Видин е последният български град, който се отбранява срещу османското нашествие", посочи ръководителят на проучването.
Най-ценното, което разкрихме при тези археологически разкопки, е добре запазената архитектура, която се вижда дори над терена. Това са и едни от най-сериозните крепостни стени, които са откривани в България", категоричен е доц. Димитров.
Намерението е Община Видин да започне да отделя значителни средства за провеждане на археологически проучвания, като това започне още от следващата година, споделя част от бъдещите идеи за сътрудничество на археолози и общинска администрация доц. Димитров.
"Ние имаме увереност, че в бъдеще ще продължим да работим с Общината и да проучваме не само там, където се налага по проекти - както е сега при реставрацията на Синагогата, но и да правим разкопки в общински парцели, които сега са занемарени- като в бившето военно поделение, където се намира северната стена на антична Бонония. Предстои много работа в тази част на Видин и тя няма да бъде само археология, а ще е и реставрация и социализация на паметниците, обясни доц. Здравко Димитров.
"Винаги съм казвал и продължавам да го повтарям - Видин е единствения български град, в който има крепостни стени, съоръжения и сгради от три епохи: от Римската - крепостта Бонония, от Средновековната - замъкът Баба Вида и от Османската - укрепителната система на Калето. И има изключителен шанс те да бъдат запазени и да бъдат елемент от културния туризъм, категоричен бе археологът.



/РУМ/