Васил Петров: Господ знае какво искаме от него - още преди да изречем думите

Васил Петров: Господ знае какво искаме от него - още преди да изречем думите

BOBSTH 09:00:01 06-10-2020
GI1957BO.031 09:00
култура - музика - Васил Петров - интервю

Васил Петров: Господ знае какво искаме от него - още преди да изречем думите


София, 6 октомври /Даниел Димитров, БТА/
Той е талантлив, спонтанен и истински. И вече няколко десетилетия е олицетворение на класата на големия музикант. След броени часове Васил Петров, за пореден път, е готов да сложи криле на своята публиката и заедно да полетят в света на хубавата музика. Така, както става на всеки негов концерт. Независимо от мястото, времето и броя на зрителите, той успява да създаде празничност и онази чистосърдечна приповдигнатост, която носи вярата, че си част от магията на нотите.
Васил Петров представя новия си концертен проект SymphoNY way (Симфоничен начин) на 7 октомври в зала "България". Програмата обединява джаз, поп и класика чрез богатото звучене на Врачанската филхармония с диригент Христо Павлов. На сцената ще бъдат и джаз музикантите Йордан Тоновски - пиано, Христо Минчев - контрабас, и Кристиян Желев - ударни.
"Пеенето със симфоничен оркестър е голямо и несравнимо с нищо друго удоволствие, каза изпълнителят. Изключително богатата и мощна звучност, която имаш зад гърба си, те окрилява, дава ти по-голяма сила в прекия и преносния смисъл".
Акцент в репертоара са популярни теми на "Бийтълс" - Yesterday, Something, Michelle, в авторски аранжименти за симфоничен оркестър. Ще има и джаз стандарти, като ориенталската тема Caravan на Дюк Елингтън, филмовата тема Smile на Чарли Чаплин, O`l Man River - от мюзикъла Show Boat на Джеръмн Кърн - всички в оркестрациите на Ангел Заберски-младши, Румен Тосков и Христо Павлов.
Специални гости са двама млади цигулари - Кай Орлинов и Зорница Иларионова, която ще покаже своята техника и звукоизвличане със "Сантиментален валс" на Чайковски и "Цигански напеви" от Сарасате.
Васил Петров пред БТА - за предстоящия концерт в зала "България" и работата с Врачанската филхармония, за любимите му места в България, за духовните учители, за дуетите в музиката, за рисуването и вдъхновението за него, и за молитвата му за България.

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ

- Господин Петров, казвате, че трябва да отваряме ушите и очите си за хубавото изкуство. Кое е последното хубаво нещо, за което Вие отворихте сетивата си?

Васил Петров: За музиката на "Бийтълс", която чрез аранжиментите на Румен Тосков и Ангел Заберски-младши пресъздадохме в друг вид - в последния проект SymphoNY way.

- Намирате ли време да се връщате към любимите си места в България?

В.П.: Винаги и, слава Богу, напоследък, а и както обикновено пътувам много често така, че посещавам любимите си места, като Родопите или морето.

- Връщате ли се към Вашите духовни учители? Какво Ви казват те за ситуацията в света и за тази особена година?

В.П.: По принцип, нищо ново под слънцето. Изпитания винаги е имало и винаги ще има. Това е част от смисъла на живота. А Божият промисъл винаги е свързан с нашата свободна воля, а след като Бог ни е дал свободна воля, в крайна сметка, всичко зависи от нас.

- Може ли джаз музиката да е ваксината срещу коронавируса?

В.П.: Може - и в прекия, и в преносния смисъл.

- Вие сте дълбоко вярващ човек. Бихте ли пял църковни песнопения, защо не - в някакъв джаз вариант?

В.П.: До колкото позволява канонът. По принцип съм пял някои църковни песнопения, доколкото ми позволяват познанията и възможностите.

- Гласът ли е любимият Ви музикален инструмент?

В.П.: Да, разбира се. Той е единственият неръкотворен инструмент, създаден свише.

- Вие сте един от най-очакваните гости на джаз феста в Банско, който тази година не подмина своето 23-о издание? Кой е най-скъпият Ви спомен от там през всичките тези години?

В.П.: Имам много спомени с различни изпълнители. Винаги е било вълнуващо, винаги съм се вълнувал от срещите с Фреди Кол, Шакатак, Лени Уайт, пианиста Монти Александър, Рей Джелато и други. И въобще, приятни преживявания от джем сешъните след задължителната програма.

- Пял сте в дует с почти всички български изпълнители, може би - без Лили Иванова. Бихте ли направил дует с нея?

В.П.: С почти всички е силно казано. Що се отнася за дует с Лили Иванова - с най-голямо удоволствие, стига тя да е в добро разположение на духа.

- Бихте ли пял отново поп музика на български език? Да очакваме ли следващ хит като "Другият"?

В.П.: Разбира се, даже имам много проекти, които чакат реда си - както мои, така и на други автори. Мога да спомена, че съм направил две песни по текстове на Найден Вълчев, една от които е вече записана. Предстои ми и издаване на албум по текстове на Ангел Симеонов и музика на Росалин Наков.

- Пял сте с почти всички филхармонични оркестри у нас. Най-новият Ви проект проект SymphoNY way е с Врачанската филхармония (отново), с диригент Христо Павлов. Как един джаз изпълнител успява да укроти цял филхармоничен оркестър?

В.П.: Не разбирам метафората, но, в общи линии, имам богат опит със симфонични оркестри - не само у нас, а и в чужбина. А концепцията ми е специфична. Винаги присъства джаз трио в основата на оркестъра (с много малки изключения, когато оркестрациите са направени за оркестър и глас). На 7 октомври ще бъдем и с Йордан Тоновски джаз трио. Ще присъстват много спонтанни импровизации между класическите произведения.

- До вас на сцената е и младата цигуларка Зорница Иларионова, която наскоро издаде нов албум. Имате ли планове за съвместни студийни записи?

В.П.: Да, но първо предстоят общите ни концертни изяви, които ще анонсираме скоро.

- Знам, че рисувате, слушайки музика, но случвало ли се да рисувате вдъхновен след Ваш концерт?

В.П.: Не, досега не ми се е случвало такова нещо. Ще се радвам ако в бъдеще ми се случи, защото усещането ще бъде много вълнуващо.

- А рисувал ли сте, вдъхновен от изпълнение на Ваш колега музикант?

В.П.: Не, по-скоро, слушайки филмова музика.

- Има ли молитва или съкровена мечта за България, за българите, която бихте споделил с повече хора?

В.П.: По-принцип, има универсални молитви за родина, роден край и т.н. Но най-хубаво е, когато човек има потребност да се моли искрено със свои думи, а той - Господ, знае какво искаме от него, още преди да изречем думите.


/ГИ/