140-годишната история на Солунската гимназия е богата и следва съдбините и превратностите на историята на нашия народ

140-годишната история на Солунската гимназия е богата и следва съдбините и превратностите на историята на нашия народ

BOBSTH 06:45:01 23-05-2020
DI1307BO.001 06:45
Благоевград - Солунска гимназия - годишнина

140-годишната история на Солунската гимназия
е богата и следва съдбините и превратностите
на историята на нашия народ


Благоевград, 23 май /Десислава Велкова, БТА/
Две годишнини отбелязва Солунската българска мъжка гимназия - 140 години от основаването й и 100 години от преместването на училището в Горна Джумая (днешен Благоевград). Сто и четиридесет години за едно училище е впечатляваща цифра, каза за БТА Марин Митов - директор на Националната хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Благоевград, която е наследник на Солунската гимназия. Историята на училището е богата и следва съдбините и превратностите на историята на нашия народ, посочи Марин Митов. Най-голямото българско училище, създадено извън пределите на свободна България, преминава през дълъг период на странстване, преди да се установи в Благоевград.
В историята на училището ни потапя историкът д-р Елена Александрова - уредник в Регионалния исторически музей - Благоевград. То е основано в далечната 1880 година. Солунската българска мъжка гимназия е създадена по инициатива на архимандрит Методий Куцев, с благословията и одобрението на Екзарх Йосиф. Като първи и главен учител е избран Кузман Шапкарев, чиято роля в създаването и утвърждаването на гимназията е голяма.
Изборът на града, в който да бъде изградено българско училище, не е случаен.
В европейската част от Османската империя Солун се утвърждава като огромен, космополитен град, със смесено население и много култури. Именно там етническите българи са могли да изпъкнат с нещо и те решават това да бъде Солунската българска мъжка гимназия. Солун е и мястото, където са съсредоточени голям брой дипломатически представители, разказа още д-р Елена Александрова. "Именно това е било мястото, където те биха могли да фокусират своето внимание върху българския етнически елемент в Македония в лицето на тази Солунска гимназия", посочи историкът.
Самото училище е уредено по европейски образец. Няколко години след откриването, към него е изграден пансион за възпитаниците на училището. "Учениците са имали униформи и в извънучебно време е трябвало да вървят с тях. Те са били емблемата на това училище, били са разпознаваеми в този огромен град, че са възпитаници на Солунската гимназия", посочи д-р Александрова. Малко след създаването на мъжката гимназия, врати отваря и Девическа българска гимназия "Свето Благовещение", в което се обучават български девойки от останалите в пределите на Османската империя земи.
В продължение на три десетилетия гимназията е в Солун, но размирните години в началото на двадесети век повлияват историята и пътя на гимназията.
Странстването на гимназията започва през 1913 година, след Междусъюзническата война, когато Солун е завладян от гръцките войски. Закриват се всички български училища, включително и Солунската българска мъжка гимназия. "Тя буквално е изгонена, учениците е трябвало да напуснат заедно с учителите, сградата е разрушена. Това предизвиква един смут, защото е било трудно да се устрои това голямо училище някъде", посочи д-р Елена Александрова.
Първият град, в който се установява училището, е Струмица. За няколко години е в Струмица, а от 1916 г. се мести в Щип. Там изкарва една година, след което отново се връща в Струмица, вече изградена като смесена гимназия.
"По силата на международните договори и на Ньойския договор след Първата световна война България губи и Струмишката област, която е била придадена към нея след Балканските войни и е било невъзможно гимназията да остане и в Струмица. Но учениците и учителите са били с българско национално самосъзнание и не са искали да останат в Струмица, която остава в границите на Кралство на сърби, хървати и словенци", посочи историкът д-р Александрова.
Така се стига до преместването на училището в Петрич през 1919 година. Оставането там обаче се оказва невъзможно, тъй като след Балканските войни и Първата световна война градът е пренаселен с бежанци. В това време идва покана от кмета на Горна Джумая училището да се премести там. Това става през 1920 година. Първоначално за училището и учениците няма подходящи условия, тъй като и Горна Джумая след войните е пренаселена с бежанци. Гимназията е поместена в сградите на бившите турски казарми, които се намират извън града, а учениците са ходили пеш до училището си. Малко по-късно училището се премества в центъра на града, където има подходящи помещения в двора на храма "Въведение Богородично".
През 1930 година започва изграждането на сграда за гимназията, която е завършена през 1933 година. Вече установено, училището бива преместено още веднъж. Само година по-късно, през 1934 г., с решение на тогавашния министър на образованието, гимназията е преместена в Кюстендил, а в Горна Джумая остават само няколко паралелки. Това предизвиква брожения сред местното население, което настоява училището да се върне в града. Така през 1935 година гимназията окончателно се установява в Благоевград (тогава Горна Джумая), където е и до днес.
Гимназията е променяла много пъти името си, а през шестдесетте и седемдесетте година на миналия век от нея се отделят паралелки, от които се създават голяма част от гимназиите в Благоевград. През деветдесетте години на миналия век се утвърждава като Национална хуманитарни гимназия "Св. св. Кирил и Методий", както съществува и до днес.
Значението на Солунската българска мъжка гимназия е голямо за историята на българския народ и за борбите в Македония и Одринско, разказа за БТА директорът на музея в Благоевград д-р Кирил Алексиев. Тя се превръща не само в просветителския светилник в Солун на българите в географската област Македония, но и е родно място на революционната организация, посочи д-р Алексиев. "Непосредствено и неразривно с тази образователна институция са свързани шестима души, които дават основите на организацията /Вътрешна македоно-одринска революционна организация/, която се превръща в най-сериозната революционна организация в Европа през края на 19 и началото на 20 век. Те са Иван Хаджиниколов, Дамян Груев, г-р Христо Татарчев, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров. Те са или преподаватели в нея, или училищен лекар, или Христо Батанджиев е секретар на наместника на българската екзархия в Солун", посочи Кирил Алексиев.
По думите му гимназията показва на децата, откъснати от провинциалния живот в населените места, от които идват, един европейски облик. Солунската българска мъжка гимназия е имала оборудвани кабинети по естествени науки, модерен пансион, изключително подготвени учители, част от които са идвали от България, за да обучават и възпитават учениците. "Хората вече са имали различен начин на мислене, което започва да поражда това желание да се борят за свобода. Извършвайки революция в съзнанието на тези подрастващи млади хора, много по-лесно е било революционните идеи да достигат до тях", посочи директорът на историческия музей в Благоевград. Гимназията има значение не само за революционното дело - в нея се е обучавал бъдещият елит в тази част на Османската империя, каза още д-р Алексиев. Възпитаниците й са се насочвали към науката, медицина, политика, предприемачество, дори търговия. "Това са стотици хора, говорим за цялата Македония, те имат голямо значение за развитието на обществото като цяло", допълни д-р Алексиев.
Годишнината от основаването на гимназията и вековният юбилей от преместването й в Благоевград обаче ще бъдат отбелязани по един различен начин. Заради противоепидемичните мерки, въведени с цел ограничаване разпространението на новия коронавирус, голяма част от мероприятията ще бъдат отложени за есента, каза директорът на училището Марин Митов. Тя ще бъде отбелязана с онлайн изложба и концерт на възпитаници на Националната хуманитарна гимназия. На 24 май учители и ученици ще се съберат в двора на гимназията, за да отдадат почит пред паметника на патроните на училището - светите братя Кирил и Методий и пред паметника на знакова за гимназията фигура - тази на Кузман Шапкарев.

/АМ/

/ДИ/