Кристоф Йохансен от Международната асоциация за валдорфска педагогика: Ние се чувстваме като част от общообразователната система

Кристоф Йохансен от Международната асоциация за валдорфска педагогика: Ние се чувстваме като част от общообразователната система

BOBSTH 06:45:01 17-12-2019
AM1642BO.007 06:45
образование - деца - Кристоф Йохансен - интервю

Кристоф Йохансен от Международната асоциация
за валдорфска педагогика: Ние се чувстваме като част
от общообразователната система


София, 17 декември /Даниел Димитров, БТА/
"Свободата е да използваш уменията си за общото благо. Свободата има нужда от правила, няма свобода без правила и това е много голямо предизвикателство за децата на нашето време". Думите са на Кристоф Йохансен, изпълнителен директор на IAO - международната асоциация за валдорфска педагогика за Централна и Източна Европа. Валдорфски учител е в Германия с дългогодишна практика и е ментор на училището в София.
"Аз приемем, че детето не е копие на своя родител, казва експертът. Не налагам своята щампа върху него, а се опитвам да извадя и развия интереса, който има към света". Аз съм анархист по душа, но моят син е полицай, допълва с усмивка той.
Пред БТА Кристоф Йохансен разказва за мястото на валдорфската педагогика сред останалите образователни системи, за нейните плюсове и минуси, за работата с проблемни деца, за баланса между труда и знанието. Обяснява защо е против оценките в клас и защо до 12-годишната си възраст децата трябва да бъдат държани далеч от дигиталните технологии.

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ:

Въпрос: Г-н Йохансен, нека започнем с това къде е мястото на валдорфската педагогика сред останалите образователни системи?
Отговор: Има две основни неща, които я различават от всички останали. Първото е, че се отнася към детето като индивидуалност, с това какво се случва в различните му периоди и какви са неговите нужди. В традиционната система има нива, които трябва да се постигнат, без значение дали си в състояние да успееш.
Второто нещо е, че образователната система в повечето училища посочва правилата, които трябва да се научат и спазват. Ние гледаме на света с други очи и се опитваме да видим какво има там, защото всеки трябва да стигне до правилото сам, по свой собствен начин.
Ето един пример. Ако кажа формулата на водата - диводороден оксид или H20, както е популярна, знам какво си мислите - че това е вода. Но, ако попитам какво е водата, аз вече не знам какво мислите. Задавам отворени въпроси, които не предполагат готов отговор, а процес на мислене. Разбира се, накрая всеки трябва да знае какво е диводороден оксид, но това е краят на процеса, а не началото.

Въпрос: Няма ли риск от подобни отворени въпроси? Целта на образованието не е ли да насочва детето, а не да го кара само да стига до отговорите?
Отговор: Трудно е, предизвикателно е, но не е рисковано. За самия учител това също е голямо предизвикателство. Защото при отворените въпроси никога не знаеш какво ще дойде от другата страна.
Ето още един пример: Ако учителят преподава математика в първи клас и каже, че 3+4=7, той винаги е от сигурната страна, защото знае отговора. И децата научават това, което и учителят знае, нищо повече. Защото учителят винаги ще задава въпросите, на които знае отговорите. Но, ако попита детето какво е 7, отговорите са много: 7 е 3+3+1, 2+2+2+1, 1+1+1+1+1+1+1 и т.н. , а не само 3+4.

Въпрос: Как влияят тези методи при т.нар. проблемни деца? И какво всъщност означава "проблемни деца", не е ли много относително това понятие?
Отговор: Системата е отворена за всеки тип деца. Много често успяваме да помогнем на т. нар. проблемни деца, заради индивидуалния подход. Нивото на преподаване в класа се прави за най-добрите, най-талантливите и най-талантливите - за да има стимул за другите да ги догонват. А тези, които имат възможности, продължават да се развиват, а тези, които са в средата, също се стремят към по-добри резултати.

Въпрос: Затова ли сте против оценките? Каква е алтернативата?
Отговор: Ние нямаме оценки, защото те не показват нищо за начина, по който работиш и колко си добър. Ако си много добър по математика, просто ти казват, че си много добър. Ти можеш да изкарваш шестици, без да си правил нищо. В същото време, някой друг е работил всеотдайно да успее, но изкарва четворка.
Ние се опитваме да обясним начина, по който работи всяко дете. В края на годината, в сертификата на детето пише, че то е положило много усилия и работило здраво за своята оценка, дори тя да е 4.

Въпрос: Трудът, опитът и практиката се поставят на първо място. Това означава ли, че чистото знание и теорията отиват на втори план. Не трябва ли да има баланс между теорията и практиката?
Отговор: Познанието е в края на всеки процес. Но, ако говорим за физика, например, и за закона за гравитацията, децата минават през експеримента и накрая научават закона. Най-важното е да гледаме на света със собствените си очи - така да стигаме до познанието.

Въпрос: Според едно Ваше изказване трябва да "изведем детето от света на дигиталните технологии". Не е ли крайно това?
Отговор: Убеден съм, че имаме нужда от познанието на дигиталния свят. Преди 100 години, когато Щайнер е правил първото валдорфско училище, е казал, че децата трябва да разбират технологиите на времето, в което живеят. Тогава това са били телефонът, автомобилът, влакът, сега това са дигиталните технологии.
Но преди да започнеш да разбираш дигиталния свят, трябва да минеш през аналоговия, човешкия свят. И трябва да си във възраст, в която можеш да разбереш техниката, с която работиш. Тоест ти трябва да можеш да използваш технологията в твоя полза, а не технологиите да използват теб.
Науката е абсолютно единодушна за това, че преди 12-годишна възраст не е нужно да се използват каквито и да е технологии.

Въпрос: След казаното дотук, как се възпитава един гражданин на света?
Отговор: В края на всеки ден, всяко дете, което излиза от това училище, се изправя пред света. Има едно основно нещо, което важи за нашите деца - тяхната заинтересованост. Повечето от тях след това учат по няколко неща, занимават се с повече от една професия, добри са в много и различни насоки.
Много често, когато напуснат училище на 18, след това минават през много неща, докато установят с какво точно искат да се занимават. И това става към 28-30-годишната им възраст.

Въпрос: Имате училища по целия свят. Къде са най-добрите образци на валдорфската педагогика?
Отговор: Не мога да посоча конкретно. Има чудесни училища в Унгария, в Естония. Има само едно в Армения, но е сред най-добрите, които съм виждал. Всяко от тях обаче си има собствените проблеми. Няма училище, което да не може да бъде подобрено. Ако спрем да работим за това, училището много често пропада. Затова учителите трябва да се развиват заедно с учениците.

Въпрос: Какво може да се подобри в софийското училище?
Отговор: Вие имате прекрасно училище, с много ангажирани учители, които работят изключително сериозно. Всеки от тях имаше нужда от валдорфско образование и продължават да се развиват в тази посока. От три години върви курс за повишаване на тяхната квалификация.
Винаги са ни наричали частно училище, но ние не сме частно училище. Като сдружение с нестопанска цел ние нямаме собственик на училището. Няма бизнес в тази организация. Затова ние се чувстваме като част от общообразователната система.
Нашият начин на преподаване е специфичен, но ние сме отворени. Една от задачите ни през следващите години е да привлечем подкрепата на държавните институции за работата, която се върши. В Германия 80 на сто от бюджета на валдорфските училища идва от общините и държавата. Това позволява в училището да влизат деца от всички социални слоеве.
/АМ/