Томосът стана духовната берлинска стена за Православието в Украйна - протойерей Николай Данилевич

Томосът стана духовната берлинска стена за Православието в Украйна - протойерей Николай Данилевич

BOBSTH 09:30:01 03-12-2019
AM1525BO.011 09:30
/ПП/РПЦ в София - протойерей Николай Данилевич - интервю

Томосът стана духовната берлинска стена
за Православието в Украйна
- протойерей Николай Данилевич


Протойереят на Украинската Православна Църква за разкола в Православието, Томоса и църковно-държавните отношения


За това как в Украинската Православна Църква възприемат действията на Гръцката църква, за кризисните явления в Украйна, за ролята на САЩ в този процес, за това кога в страната може да се възцари мир и хармония - за тези неща и за много други в ексклузивно интервю пред украинското интернет издание "Апостроф" разказва заместник-председателят на Отдела по външно църковните връзки на Украинската Православна Църква протойерей НИКОЛАЙ ДАНИЛЕВИЧ.


- Бих искал да започна разговора с важното събитие през тази година, а именно с признаването на автокефалия на Православната църква в Украйна (ПЦУ) от страна на Гръцката църква, а след нея и от Александрийската патриаршия. Каква е официалната позиция на Украинската Православна Църква (УПЦ) по този въпрос?
- Към момента има изявление на Отдела по външно-църковните връзки на УПЦ, в което се казва, че това решение е удар с нож в гърба на каноничната УПЦ. По-напред споменатите църкви признаха нашата Църква като единствената канонична, а сега те заеха диаметрално противоположна позиция. В същото време изказахме благодарност на митрополитите, свещениците и миряните от Църквата на Гърция, които се противопоставиха на признаването на ПЦУ, а такива са много. Гръцката църква наполовина зависи от Константинопол. Тя има 80 митрополити, от които 36 зависят от Константинопол почти пряко. Те се ръководят административно от синода в Атина, но на техния избор влияе Константинополският патриарх, когото те и споменават в богослуженията. Така се е получило исторически. Впрочем, имаше дори информация, че от Истанбул дори са заплашвали архиепископа на Атина Йероним, че ако не признае ПЦУ, 36-те епархии изцяло ще бъдат присъединени към Константинопол. Тоест, втората причина е натискът от самия Фенер. Третата причина е гръцката солидарност. Те се опитват да поддържат своя патриарх, та дори той да не е прав. Константинополският патриарх се явява за гърците, в някаква степен, сакрална личност, която им напомня за славните времена на Византийската империя, в която гърците са играли главна роля. Сега титулът "Вселенски патриарх" не означава "всемирен", а "патриархът на империята", на Византийската империя, която вече я няма. Просто, така е преведен титулът от гръцки език, а хората се въвеждат в заблуждение. Четвъртата причина е натискът от страна на гръцката държава, защото Гръцката Църква има връзка с държавата на конституционно ниво и се явява фактически държавна Църква. Също така гръцката държава финансира и Александрийската патриаршия. Това означава, че те се намират в зависимост от държавата.
В това отношение е много добре, че в Украйна Църквата е отделена от държавата. Това ни дава свобода и независимост. Последната, но много важна причина е натискът на Съединените Американски Щати. Това се забелязва и от факта, че посланикът на САЩ в Гърция Джефри Пайет в последно време се е срещнал с повечето митрополити на Гръцката Църква и продължава да прави това. Американските посланици в последната половин година започнаха регулярно да се срещат с главите и представителите на почти всички Поместни Православни Църкви. Последните такива срещи са с патриарсите на България и Сърбия. Предизвиква удивление фактът защо нито една друга страна не отделя такова внимание на православните процеси в Украйна, а Америка, която се явява основно протестантско-католическа страна, където православните спадат към малцинствата, така открито подкрепя ПЦУ? Съгласете се, това предизвиква определени подозрения.

- В какво се проявява интересът на Щатите?
- Аз мисля, че за САЩ Гърция и Украйна са по-скоро ценни като форпост в противопоставянето с Русия, но сега вече и в духовен план. Това представлява голям проблем за самата Църква. Намесата на политически и геополитически фактори в църковната ситуация вече става много забележима. И това се разбира в Поместните Църкви. Например, Албанският архиепископ Анастасий. Нашата Църква е категорично против каквито и да било външни или вътрешни държавни въздействия в църковния живот. Това само усложнява живота и мисията на Църквата. Това е една от причините за това, защо нашата Църква не иска да вземе участие в тези игри с Томоса, които ние наблюдавахме през последната половин година.

- А каква е ролята на Русия в борбата за църковно влияние в Украйна?
- Както каза Блаженият Митрополит Онуфрий, когато му зададоха подобен въпрос, "ние не строим никакъв руски мир, ние строим Божия мир". Това е важно да бъде запомнено. Църквата е отделена от държавата както от украинската, така и от руската, та и от американската, впрочем. И Църквата трябва да бъде извън политиката. Затова за УПЦ е важна не Москва, не политическите въпроси, а църковните въпроси, въпросите за съхраняване на каноническия ред в Църквата. Тези неща трябва да се разбират и отделят.
Заедно с това, много бих искал в бъдеще Украйна да не е антируска така, както и Русия не беше антиукраинска. Та нали от това страдат и двата народа. Това обаче е взаимен процес, необходими са усилия и от двете страни. Църквата и свещениците са длъжни да призоват към мир и помирение, а не към война и противостоене. Така е записано в Евангелието. Ние се опитваме да правим това. Между църковните хора в нашите страни няма напрежение, конфликт съществува само между политиците, между държавите.

- Предстоятелят на Йерусалимската Църква покани Първойерарсите в Йордания, за да обсъдят въпроса за "съхраняване на единството в евхаристичното общуване". Какво ще даде това обсъждане? То ще помогне ли в края на краищата за постигането на хармония в отношенията на православните?
- Ние се надяваме, че в сегашния кризисен момент този глас ще бъде чут и, ако не всички, то значителна част от главите на Църквите ще имат волята да отидат. А гласът на Албанския Архиепископ Анастасий, който също се застъпва за Всеправославно съвещание, повишава този шанс, а именно, че все пак, то може да се състои.

- Как като цяло влияе ситуация на енориашите? Какво казват хората, които идват в църквата?
- Обществото се раздели, започна завземане на храмове, особено в Западна Украйна. В резултат, ако се изразя образно, Томосът стана определена духовна берлинска стена за украинското Православие. Той не просто раздели, а законсервира разделението на украинското Православие на две неравни части. Ако по-рано тези църковни части, които се оттеглиха от нас, чувстваха своята непълноценност и имаше надежда те да се върнат при нас и единството да бъде възстановено, сега вече те се почувстваха самодостатъчни заради признаването от Константинопол. Така също, аз се боя, че тази стена не стана такава за цялото световно Православие, което вече се раздели в оценката на украинските събития.
Затова, за начало е много важно просто страната да се успокои.
Вече в май 2019 година, когато Порошенко изгуби, няма масови завладявания на храмове. Има само единични конфликти по места. Държавата трябва да се отнася равномерно към всички конфесии, а не да помага за завземането на енории, както беше при предишната власт, когато държавата в лицето на своите силови структури воюваше със своите граждани. Сега се появиха признаци за това, че държавните структури започват да изпълняват адекватно своите функции и се опитват да обезпечат законността и реда.

- Къде са тези случаи, квалифицирани като завземане?
- Въобще, от около 500 конфликтни точки, възникнали през миналата година, ние изгубихме около 250 храма, от които 70 преминаха доброволно към ПЦУ, други бяха завладени. Сами по себе си, тези последни случаи се явяват завладени. Тоест, в последните случаи изгубихме храмове, но не загубихме хората, църковните общини останаха. На много места хората започват да строят нови храмове, вървят съдебни дела.

- Отчитайки всичко казано по-горе, каква историческа оценка бихте дали на Пьотр Порошенко?
- Като свещеник, аз съм компетентен да дам оценка само на неговата религиозна политика. Самият факт, че 73 процента от украинците гласуваха против Порошенко означава, че старата идеология, в това число и в религиозната сфера, той е претърпял фиаско. Освен това, смятам, че в религиозната политика Пьотр Порошенко просто е използван. Използва го Константинополската патриаршия. Та нали в действителност инициативата за Томоса произлезе не от Порошенко, а от Истанбул. Фактически, него го извикаха от Фенер и му казаха, че искат да подготвят и дадат Томос. Забележете, не са започнали да говорят с Църквата, а с президента. А той просто е решил да се възползва от ситуацията и започна да пиарства с нея. Това обаче не му помогна. Фенер, по същество, дочака антируска власт в Украйна и, опирайки се на западната подкрепа, откри своята юрисдикция в Украйна в лицето на ПЦУ, назовавайки я автокефална, каквато реално тя не е, защото се намира под дистанционния контрол на Истанбул. В това време, когато президентът Зеленски отиде в Истанбул и се срещна с патриарх Вартоломей, той отказа да подпише някакви документи, които да го задължат да продължи политиката на Порошенко в тази сфера.

- Впрочем, за какво говори това? Още повече ли светската политика на Зеленски, в този контекст, ще способства единството?
- На мен ми се струва, че новата власт вижда, че в религиозната среда съществуват много конфликти, че страната трябва да се успокои, да има помирение. Самата стратегия на привличане и завладяване на енории, която формират в ПЦУ, а съответно и пораждане на конфликти сред хората, се явява радикално неправилно и вредно. Забележете, не ние завладяваме храмове, а ги похищават от нас. Трябва да се отиде към мир, преди всичко към църковен мир. Разбира се, Църквата расте и в гонения, но когато не я пипат, всичко това става много по-добре.

- Вие казахте, че църквата всякога е била обединяващ фактор. По време на търсенето на помирение, с което сега се занимават властите, е много важно такъв обединяващ фактор все още да съществува. Какъв може да бъде такъв фактор сега? Как да намерим вътрешен ред и хармония?
- Труден въпрос към днешна дата. За съжаление, не виждам такава обединяваща сила в държавата. ПЦУ, на която разчиташе предишното правителство, няма такава сила. Тя само разделя хората. Това, което правят нейните привърженици в западните райони на страната, просто не е християнско. Изглежда, че те действат на принципа: колкото по-лошо, толкова по-добре за тях.
Преди войната през 2014 г., когато времената бяха спокойни, такава обединяваща сила, до известна степен, беше нашата Украинска Православна Църква. Силата ни беше, че нашите общности бяха равномерно разположени и са в цялата страна. Църквата ни е много различна. Ние чувстваме това. Но такава е и държавата. Каквато е Украйна, такава е и Църквата. Вече няма такава обществена сила, партия или организация, която просто да обедини страната с присъствието си. Необходима е толерантност, търпение, помирение, взаимно разбиране, възприятие, че всички сме различни.
/АМ/