Целогодишната грижа за дивеча е предпоставка за добрата слука на ловците от антоновското село Стеврек

Целогодишната грижа за дивеча е предпоставка за добрата слука на ловците от антоновското село Стеврек

BOBSTH 10:27:31 19-11-2019
RM1023BO.009
с. Стеврек - ловци - грижа за дивеча

Целогодишната грижа за дивеча е предпоставка за добрата слука на ловците от антоновското село Стеврек


с. Стеврек, 19 ноември /Боряна Димитрова, БТА/
Целогодишната грижа за дивеча подпомага добрата слука за ловците от антоновското село Стеврек. От 1 октомври досега по ловните поля в региона дружинката е отстреляла 50 диви прасета, разказа за БТА председателят й Исмаил Акифов. От всички са взети проби - няма положителни на трихинелоза и АЧС.
Красивата природа в тази част на Антоновска община и успешните излети привличат ловците. Дружинката на Стеврек е една от най-многобройните - в нея членуват 120 ловци от Търговищко и от всички краища на България. Има и една жена - 65-годишната леля Надка, допълва Акифов. Всяка година се разглеждат от 5 до 10 нови молби за членство. Ловът се разгръща на площ от над 8000 хектара.
Районът е богат на диви прасета, сърни и зайци. Най-силният месец по традиция е декември - миналата година на един излет са отстреляни 15 прасета. По-малко разпространени са пернатите и елените.
"Да си ловец - означава да обичаш животните, природата и спорта и да се грижиш за тях", категоричен е 38-годишният мъж, трето поколение ловец. По думите му грижата за дивеча, която полагат ловците, е целогодишна. През свободното си време на пролет те сеят т.нар. дивечови ниви с овес и царевица; подхранват. Имат шест електронни хранилки и поне две солища на ловно поле; за удобство на животните се правят и калища. А за удобство на ловците и туристите - са изградени беседки. Влагат се труд и средства, събрани от членски внос, а когато не достигнат - се събират измежду ловците.
Според Исмаил Акифов, който е начело на дружинката вече седма година, интересът към лова се засилва през годините, въпреки че това е скъп спорт. Пари са необходими за оръжие и патрони, за добра екипировка, за гориво и не на последно място за отглеждането на ловджийки кучета. Самият той гледа четири и е изчислил, че за храна месечно дава около 50 лева. Те са част от семейството му, за тях се грижат и двамата му сина. За тях е убеден, че един ден ще поемат пътя на баща си и дядовците си и ще станат ловци, защото е успял да предаде и развие у тях любовта към животните и към природата.

/РУМ/